Решение № 9659 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13649/2017 г.

Решение № 9659 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13649/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - С. срещу решение № 1568/11.10.17 г. постановено по адм. д. № 1553 по описа на Административен съд - Б. за 2017 г. Твърди се недопустимост на съдебното решение и се иска обезсилването му и прекратяване на производството по жалбата. Ответникът - Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс", чрез упълномощения адв. И. Й., оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. По същество моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:. С обжалваното решение, Административният съд - Б., в производство по реда на чл. 185 АПК е отменил разпоредбите на чл. 63, т. 6 и чл. 82, ал. 3, т. 6 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, приета с решение № 701/5.05.17 г. на Общински съвет - С. и последният е осъден да заплати на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" направените по делото разноски в размер на 530 лв. Предмет на касационна проверка е посоченото съдебно решение. Съдът е приел, че Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" има правен интерес от оспорването предвид предмета му на дейност и целите, за които е създадено. Позовал се е и на тълкувателно решение № 2/10 г. на ВАС. Решението е недопустимо. С. Т. решение № 2/12.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 4 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при определени предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б.. Тази конституционна разпоредба определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - актът да засяга лицето, което го обжалва. Конституционният принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 АПК, което задължава съда да извършва преценка досежно наличието на правен интерес във всеки случай. Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на административния съд, с които той е обосновал наличието на интерес за сдружението да обжалва подзаконовите нормативни разпоредби. От представеното по делото удостоверение от Окръжен съд - П. по ф. д. № 108/2016 се установява, че предметът на дейност на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" се свежда до извършване на анализи за съответствието на действащите в страната подзаконови нормативни актове с нормативните актове от по-висока степен; съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт; участие в провежданите обществени обсъждания на проектите на нормативни актове и стратегически документи; предоставяне на експертна помощ за издаване на законосъобразни подзаконови нормативни актове, а целите му са да обедини усилията на членовете му и да привлича съмишленици и спомоществователи за развитието и утвърждаването на принципите на правовата държава и върховенството на закона в Р. Б. и повишаване правната култура и правното съзнание като духовни пластове в структурата на гражданското ни общество чрез недопускане съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове (или отделни норми в такива актове) - издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт в Р. Б.. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд възприемането на становище, че така посочените цели и предмет на дейност на Сдружението сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт, за който Сдружението чрез своите органи прецени, че е незаконосъобразен, ще доведе до автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес за Сдружението, което не съответства на уредбата по чл. 186, ал. 1 АПК. Така, във всеки случай на оспорване би било достатъчно само твърдение, че оспореният подзаконов нормативен акт или разпоредба/разпоредби от него са незаконосъобразни, за да се приеме от съда, че Сдружението има интерес от оспорването им. Това становище обаче, не държи сметка, че от значение за преценката има ли Сдружението правен интерес от оспорването или не, е и сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените разпоредби от подзаконовия административен акт, и дали именно от тази гледна точка, може да се приеме, че са засегнати права или законни интереси на Сдружението или на неговите членове. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Няма спор, че нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Правният интерес за обжалване не може да бъде мотивиран единствено с предмета на дейност и целите на Сдружението. Посочените средства за постигането на целите (между които съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт) не освобождават съда от преценката му за наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Сдружението не твърди и не излага съображения, че то или някой/някои от неговите членове са или в бъдеще ще бъдат засегнати от оспорените разпоредби. При липсата на такива твърдения, неправилно първоинстанционният съд е приел, че Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" е доказал пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването на разпоредбите от Наредбата. Наред с изложеното по-горе, следва да се посочи, че съгласно чл. 16, ал. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като едно от правомощията му, изброени в посочената алинея е и предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК той започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. С. чл. 186, ал. 2 АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 136, ал. 2 от Закона за съдебната власт в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела. В този смисъл, Сдружението може да действа според очертания предмет на своята дейност и да реализира целите си, предизвиквайки съдебно оспорване на незаконосъобразен, според преценката му, подзаконов нормативен акт или разпоредби от него, чрез сезиране на съответната окръжна прокуратура с предложение за това. Друга възможност за реализиране целите на Сдружението е използването на реда за предложенията - глава осма от АПК, раздел I и II чрез предложение за отмяна на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт до органа, който го е издал по реда на чл. 79 АПК. Предвид гореизложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение намира, че Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" няма правен интерес от оспорване на процесните разпоредби, което води до извод за недопустимост на обжалваното решение. Поради наличието на касационно основание чл. 209, т. 2 АПК, на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото прекратено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение