Решение № 13584 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7247/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ София срещу Решение 5874 от 21.05.2024 г., постановено по адм. д. 11776/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Агрострой трейд груп 2000 ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22002321005799-091-001/20.07.2022 г., издаден от Д. Б. К. - орган, възложил ревизията, и М. Н., ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение 1611/10.10.2022г. на ДД ОДОП - София. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно решаващия съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. По подробно изложени в касационната жалба доводи моли за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне жалбата на Агрострой трейд груп 2000 ЕООД. Претендира юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Ответникът Агрострой трейд груп 2000 ЕООД, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото. Върховната прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, предвид следното: С оспорения пред административния съд ревизионен акт на Агрострой трейд груп 2000 ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 33 747,20 лв. и допълнително начислен ДДС за ревизирания период в размер на 38 709,89 лв. и след извършено прихващане на част от установения с РА ДДС за внасяне за м. 12.2018 г. в размер на 3 698,55 лв. е установен ДДС за внасяне в размер на 59 505,41 лв. и корпоративен данък за внасяне от 50 152,41 лв. по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, като след извършено прихващане на установения резултат за възстановяване по ЗДДС за м. 01.2019 г. с част от установения КД за внасяне за 2019 г. в размер на 3 199,82 лв. и за 2020 г. в размер на 474,81 лв. е установен КД за внасяне в размер на 45 715,67 лв. Първоинстанционният съд е счел, че ревизията е възложена от компетентен орган съгласно заповед, издадена от директора на ТД на НАП София. Приел е също, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите, по смисъла на чл.118, ал.2 и чл.119, ал.2 от ДОПК и е спазена формата по чл.120, ал.1 от ДОПК. За да отмени процесния ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите не е доказал факти, даващи основание да се приеме, че е реализирана хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК, при определяне на задълженията по ЗДДС и ЗКПО. Решаващия съд се е позовал на Решение 1611/10.10.2022г., където Директора на ОДОП на стр. 14 е развил мотиви, че не са налице основания за преминаване към особения ред за облагане. АССГ е посочил, че констатациите на данъчния орган визирани в оспорения РА не са доказани, а напротив се опровергават от събраните в хода на съдебното производство доказателства, поради което и актът се явява незаконосъобразен и е отменен. Решението е неправилно постановено, тъй като РА е нищожен поради следното: Правилно първоинстанционният съд е приел, че РА не страда от липса на форма. В разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК законодателят е посочил като задължителен реквизит мотиви за издаване на ревизионния акт. По отношение обаче на направеното в първоинстанционното производство възражение за нищожност на ревизионния акт поради липсата на компетентност за издаването му, както и на ЗВР, незаконосъобразно съдът е направил извод, че РА е валиден, тъй като е приложено изключението на чл. 12, ал. 6 ДОПК. Наистина в тази разпоредба законодателят е допуснал изключение от правилата за териториалната компетентност съгласно чл. 7, ал. 1 и 8 ДОПК, но съдът неправилно е преценил доказателствата във връзка с валидността на РА. Законодателят в разпоредбата на чл. 112, ал. 2 ДОПК е указал кой може да издава ЗВР, а това са по т. 1 органи по приходите, определени от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и по т. 2 изпълнителният директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. В тази разпоредба законодателят е регламентирал, че когато ревизията се възлага със заповед на изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник директор, то тогава не се прилага чл. 8 ДОПК. С нея се определя компетентната териториална дирекция съобразно седалището на юридическото лице, постоянният адрес на физическото лице, адресът на управление на неперсонифицираните дружества и осигурителни каси и т. н. В процесния случай е налице оправомощаване от ИД на НАП със заповед 3ЦУ ОПР 2/19.04.2021 г. на П. Д. - заместник ИД на НАП да определи органите по приходите, за които не се прилагат правилата по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, т. е. предвиденото по чл. 12, ал. 6 ДОПК изключение. Именно с оглед посоченото оправомощаване от ИД на НАП на заместник ИД на НАП П. Д. са определени поименно органи по приходите от териториалните дирекции в Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, т. е. те могат да действат на територията на цялата страна по извършване на проверки и ревизии. Първоинстанционният съд не е съобразил, че при издаването на приложените по делото заповеди, обосноваващи компетентността на оргата, издал РА, освен основанието по чл. 12, ал. 6 ДОПК, е посочен и чл. 10, ал. 8 и ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). В заповедта, с която ИД на НАП е упълномощил П. Д. заместник ИД на НАП да определи органите по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, както и при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда в хипотезата на ал. 8 на посочената разпоредба, която не е приложима за процесния спор. Съобразно хипотезата на ал. 9 на чл. 10 ЗНАП не е необходимо командироване на органи по приходите от друга ТД на НАП, тъй като при нея не е налице преминаване на служители от една ТД на НАП в друга, т. е. със смяна на работното място, а само за осъществяване на правомощия по отношение на лицата, за които не важат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. И в двете хипотези на чл. 10, ал. 8 и 9 ЗНАП законодателят изрично е посочил, че и преминаването на служители от една ТД на НАП в друга, както и осъществяване на правомощия без смяна на работното място и за части от работното време, може да стане само при необходимост. Без обосноваване на съответната необходимост за прилагане на чл. 12, ал. 6 ДОПК и ЗВР, и ревизионният акт следва да се приеме, че са издадени от некомпетентни органи. Това обосноваване на необходимостта за прилагане на чл. 12, ал. 6 ДОПК, което е предвидено в чл. 10, ал. 9 ЗНАП, приложим в настоящия казус е задължително, за да не се допуска превратно упражняване на власт. Ако законодателят беше беше имал предвид единствено и само преценка на органа по целесъобразност, то щеше да употреби в чл. 10, ал. 8 и 9 ЗНАП изразът "по преценка", а не "при необходимост". Липсата на обосноваване какво е наложило да се приложи изключението на чл. 12, ал. 6 ДОПК предвид изискването на чл. 10, ал. 9 ЗНАП прави и ЗВР, съответно и ревизионния акт, като издадени от некомпетентни органи по приходите, което води до нищожност на оспорения РА, издаден на Агрострой трейд груп 2000 ЕООД. Като е отменил ревизионния акт поради незаконосъобразността му, а не е обявил нищожността на същия акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК ще следва да се постанови друго решение, с което се обяви нищожността на процесния ревизионен акт. /В този смисъл и допълнителните подробни мотиви в решения на ВАС по административно дело 8751/2023 г. , адм. д. 5816/2023 г. , адм. д. 6611/2023 г. и други/ Предвид изхода на делото и направеното искане съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, на Агрострой трейд груп 2000 ЕООД " следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции в размер на 18 040 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение