Решение № 5734 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2297/2018 г.

Решение № 5734 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2297/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на В. Вълков срещу решение № 2213/11.12.2017 г. постановено по административно дело № 2211/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни съображения, че обжалваното разпореждане № 433 р-15683/20.07.2017 г. е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, не съдържа всички реквизити, съгласно чл. 64, ал. 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Оспорва изводите на съда, че разпореждането е постановено при спазване на процесуалните правила, материалния закон, в съответствие с целта на закона и принципа на съразмерност, поради което полицейското разпореждане е законосъобразно. Оспорва присъденото юрисконсултско възнаграждение. Иска от съда да отмени решението на АС – Варна. Не претендира разноски. Ответникът по касация – Полицейски инспектор към Първо Районно управление на полицията /РУП/ - Варна при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ - Варна не изразява становище по жалбата. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура - дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е по пощата в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС – Варна е отхвърлил жалбата на В. Вълков срещу Разпореждане № 433 р-15683/20.07.2017 г. издадено от полицейски инспектор при Първо РУП – Варна на ОДМВР – Варна. С разпореждането, на основание чл. 64 ЗМВР на В. Вълков, е разпоредено да изпълни разпореждане и решения в Протокол от 20.07.2017 г. на Дисциплинарен съд І – ви състав при Варненска адвокатска колегия /ВАК/ и да напусне заседателна зала в сградата на ВАК, тъй като дисциплинарно дело № 31/17 г. ще се проведе при закрити врати. За да отхвърли жалбата съдът, след като е установил фактите по делото, е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, в съответствие с чл. 64, ал. 1 ЗМВР, материалния закон и целта на закона. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена правилно въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че фактическите и правни основания за издаването на акта се разминават с реалната фактическа и правна ситуация. На полицейския орган е представен протокол съдържащ решение на Дисциплинарния съд при ВАК за провеждане на заседание при закрити врати. Безспорно по делото е установено, че граждани, вкл. жалбоподателят, са отказали да напуснат залата, в която е следвало да се проведе заседанието при закрити врати. След представянето на полицейския орган на надлежен документ, отразяващ решение на Дисциплинарния съд при ВАК и при установения отказ на жалбоподателя на напусне залата, органа правилно му е издал полицейско разпореждане по чл. 64 ЗМВР. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът е следвало да осъществи контрол върху решението обективирано в протокола от 20.07.2017 г. на Дисциплинарния съд при ВАК за провеждане на закрито заседание. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд в производството по проверка законосъобразността на полицейското разпореждане, съдът няма компетентност да проверява дали протоколът от 20.07.2017 г. съответства на изискванията на НПК. Поради тази причина всички доводи в касационната жалба относно незаконосъобразността на този протокол са неотносими към спора. Правилни са изводите на съда, че разпореждането е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Полицейските органи са посочени в чл. 56 и 57 ЗМВР и както правилно е посочил първоинстанционният съд, от представеното Удостоверение УРИ 365000-39353/17.10.2017 г. издадено от началник сектор "Човешки ресурси" при ОДМВР – Варна и Заповед рег. № К-954/14.04.2015 г. се установява, че издалият разпореждането служител е назначен на длъжност полицейски инспектор в сектор "Охранителна полиция" при Първо РУП при ОДМВР – Варна. Правилни са изводите на съда относно реквизитите на издаденото разпореждане и че липсата на указание пред кой орган и в какъв срок се обжалва то, с което е допуснато нарушение на чл. 64, ал. 5, т. 5 ЗМВР, не накърнява защитата на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че в разпореждането се съдържа указание, че същото подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, което макар и да не изпълнява в цялост изискванията на чл. 64, ал. 5, т. 5 ЗМВР указва на адресата на разпореждането, възможността да го обжалва. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че полицейското разпореждане не отговаря на принципите заложени в административното производство. Обратното при издаването на разпореждането полицейският орган е спазил изискванията на закона, като е упражнил правомощията си в рамките очертани от него. Съобразил е чл. 6 от АПК, изискващ административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Издаденото разпореждане не е засегнало в степен по – голяма от необходимото правата и законните интереси на Вълков, след чийто отказ да напусне залата е издадено процесното разпореждане. Органът е преценил всички факти и обстоятелства, преди да издаде акта си. Потвърждавайки обжалваното пред него полицейско разпореждане съдът правилно е приел, че то отговаря на изискванията на материалния закон, целта на закона и, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на съдебното производство са събрани относими доказателства, при чиято съвкупна преценка съдът е обосновал изводите си за потвърждаване на оспореното пред него разпореждане на полицейски орган. Съдебното решение не е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, състоящи се в нарушаване на логическите, опитните или научните правила. Фактическите констатации на съда съответстват на събраните по делото доказателства, а съвкупната им преценка логично води до изводите, до който е достигнал първоинстанционният съд. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Истинността на протокола от 20.07.2017 г. не е била оспорена по предвидения за това в процесуалния закон ред, поради което за съда не е възникнало задължение да проведе производство по чл. 194 ГПК вр. чл. 144 АПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно присъденото на ответника в първоинстанционното производство юрисконсултско възнаграждение. Такова му се дължи по силата на чл. 78, ал. 8 ГПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд. Липсата на представен списък на разноски не е пречка за присъждането на разноски, ако претенцията е направена своевременно, както е в процесния случай – с оглед отразеното в протокола от проведеното на 05.12.2017 г. съдебно заседание. Липсата му, съгласно чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, е пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила Ответникът на претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение