Решение № 289 от 14.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 261/2016 г.

Решение № 289 от 14.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 261/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. против решение № 1583/14.07.2015 г., постановено по гр. д. № 752/2015 г., от I-ви състав на Апелативен съд - София. Ответникът по касационната жалба я оспорва, чрез своя процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато по жалбите на двете страни, като касационното производство по касационната жалба на ищцата е прекратено с влязло в сила определение на състава на ВКС, поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса. Правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, са свързани с възможността на съда, в производството по иск за обезщетение по реда на чл. 2 и сл. ЗОДОВ, да се произнася относно вина и съпричиняване от страна на лице, което е било оправдано по реда на НПК и относно задължителната сила на присъдата на основание чл. 300 ГПК и приложимостта на тази разпоредба в производството по ЗОДОВ. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В производството по иск с правно основание чл. 2 и сл. ЗОДОВ, когато лицето е било оправдано с влязла в сила присъда, гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието не разполага с процесуална възможност да преразглежда въпросите, посочени по-горе и разпоредбата на чл. 300 ГПК, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като с оглед задължителната за гражданския съд присъда на наказателния съд, следва да приеме, че деянието не е извършено от посочения в присъдата подсъдим в наказателното производство, респективно, че деянието не съставлява престъпление. Задължителната сила на присъдата се простира до деянието, което е включено в състава на престъплението, за което е оправдан дееца, от обективна страна. За останали извън пределите на фактите, включени състава на престъплението от обективна страна, за гражданския съд не съществува ограничение да приеме, че същите не са били, респ. са били извършени от дееца, като съобрази тяхното значение за гражданския спор, в т.ч. и относно наличието на допринасяне за вредоносния резултат при определяне на обезщетението за вреди по ЗОДОВ. Доколкото в производството по иск за обезщетение, на основание ЗОДОВ, се прилагат правилата на ГПК в случаите, в които иска се разглежда от гражданския съд, разпоредбата на чл. 300 ГПК се прилага и присъдата на наказателния съд е задължителна по отношение на посочените в цитираната разпоредба обстоятелства и за гражданския съд. По касационната жалба на П. на Р. Б., състава на ВКС приема следното: Безспорно по делото е, че ищцата А. П. е била обвинена в това, че през периода 18.07.2000 г. - 21.07.2000 г. в качеството си на длъжностно лице - съдия изпълнител при Софийски районен съд (СРС) e превишила правата си, като е извършила действия, излизащи извън рамките на нейната компетентност съгласно разпоредбата на чл. 321, ал. 3 от ГПК (отм.) и при отсъствие на влязло в сила определение на съда е вдигнала 2 броя запори, част от обезпеченията по обезпечителна заповед от 12.03.1999 г. на СРС, 30 състав с цел да набави за търговско дружество облага. С решение № 251 от 28.07.2011 г. по н. д. № 1393/2011 г. на ВКС, трето наказателно отделение, въззивното решение на САС, Н. О., 1 състав, постановено по в. н. о. х. д. № 260/2010 г. е отменено в наказателно-осъдителната част и подсъдимата е била призната за невинна и оправдана по предявените й обвинения, като е отхвърлен поради неоснователност гражданския иск. С оглед отговора на правния въпрос, деянието, изразяващо се във вдигане на 2 броя запори, част от обезпеченията по обезпечителна заповед от 12.03.1999 г. на СРС, 30 състав, не е противоправно и не е извършено виновно от ищцата по делото, като доколкото по отношение именно на това деяние е налице оправдателна присъда на наказателния съд, то същото деяние не може да бъде основание за извод, че с него, ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат - претърпените от нея неимуществени вреди. В тази насока е неоснователно възражението на ответника, за наличие на основание за намаляване на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Безспорно по делото е установено, че продължилото около 10 години наказателно производство се отразило негативно на психиката, физическото здраве, контактите и социалния живот на въззиваемата, незаконната наказателна репресия от повдигнатото обвинение за престъпление по служба причинило сериозно засягане на личността и професионалната репутация ищцата, която в качеството си на действащ държавен съдебен изпълнител се оказала в положение на обвиняема за тежко престъпление по служба във връзка с изпълнение на задълженията си на съдебен изпълнител. Предвид гореизложеното и съобразявайки принципа за справедливост, който съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е основен при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, настоящия състав приема, че претендираната сума от 40 000 лева като обезщетение следва да се приеме за справедливо обезщетение. Доколкото обаче жалба от страна на ищцата по делото липсва /касационното производство по нейната жалба е прекратено/, съдът не може да влоши положението на обжалвалата страна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Водим от горното, състава на ВКС