Решение № 9400 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2010 г.

Решение № 9400 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на Тал Фелдман, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетния Йонатан Ор и Лирон Ор, действащ като законен представител на малолетния Йонатан Ор, и двамата граждани на Израел, чрез процесуалния им представител, против решение № 7454/07.07.2010 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение КЗЛД е оставила без уважение жалба рег. № 7454/14.05.2010 г., подадена от Тал Фелдман, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетния Йонатан Ор и на Лирон Ор, в качеството му на законен представител на Йонатан Ор, срещу "Специализирана болница за активно лечение "Свети Лазар" ООД, София (болница/та). Недоволни от решението, Фелдман и Ор го обжалват чрез процесуалния си представител. Считат същото за постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Молят отмяната му и постановяването на друго, с което се задължи болницата да им предаде пълни копия от цялата съхранявана от нея медицинска документация, както и да се присъдят направените от двамата разноски. Ответната страна - КЗЛД, не взима становище по жалбата. Заинтересованата страна - болницата, чрез процесуалния си представител, считат жалбата за недопустима поради липса на правен интерес. По постъпило редовно заявление от жалбоподателите, регистрирано с вх. № 6/24.08.2010 г., е изготвено писмено уведомление, връчено на техен пълномощник (Йоана Стефанова Иванова) на 03.09.2010 г. Болницата е изготвила копие от болничната документация, поискана от Фелдман и Ор и то е връчено на посочения пълномощник на 08.09.2010 г., за което е съставен протокол. Алтернативно се поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, прие за установено от фактическа страна следното: Безспорно между страните е, че жалбоподателката Тал Фелдман е постъпила на 11.03.2009 г. в болницата в състояние на напреднала бременност. На 12.03.2009 г. тя е родила детето Йонатан Ор. Негов баща е жалбоподателят Лирон Ор. Фелдман е престояла в болницата до 16.03.2009 г., а детето Йонатан - до 14.04.2009 г. Във връзка с възстановителния процес на родилката и детето, жалбоподателите се нуждаели от копие на създадената в болницата медицинска документация по време на раждането и престоя им там. На 31.03.2009 г. с писмо, изпратено по електронната поща, жалбоподателите Ор и Фелдман са поискали разяснения по издадената от болницата фактура от 19.03.2009 г. Отговорено им е с писмо по електронната поща на 02.04.2009 г. от д-р В. Николов (л. 25, 87). Видно от оригинала на английски език от искането (л. 86 от преписката) и отговора по т. 7, жалбоподателите са поискали и от болницата им е отказано, да получат "оригиналите на изследванията, които остават болнична документация, която се пази строго и не се предоставя на пациентите". Междувременно, в ДВ бр. 41/2009 г. (в сила от 2.06.2009 г.), е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето (ЗЗ). Съгласно новия чл. 28б от ЗЗ, пациентът има право да получи от лечебното заведение здравната информация, отнасяща се до неговото здравословно състояние, включително копия от медицинските си документи (ал. 1). Той има право и да упълномощи писмено друго лице да се запознае с медицинските му документи, както и да направи копия от тях (ал. 2). Видно от съдържанието на недатирано "Искане" (л. 90 от преписката), подадено от пълномощника на жалбоподателите до болницата, същият твърди провеждането на телефонен разговор с управителя й - д-р Тияна Лазарова Димитриева-Николова, при който е получил отказ за предоставяне на препис от болничната документация за престоя на родилката и новороденото дете там. Осъществена била и среща между двамата, на която той е получил и писмен отказ от 06.11.2009 г. (л. 10 от преписката) адресиран до жалбоподателите, за предоставяне на исканото копие. За удовлетворяване на молбата, управителят на болницата е насочил последните към Министерство на здравеопазването. По делото липсват данни, при тези разговор и среща, пълномощникът да се е легитимирал с пълномощно от името на жалбоподателите. В изпълнение на указанията, дадени с отказа от 06.11.2009 г., пълномощникът на жалбоподателите е подал молба до министъра на здравеопазването вх. № 94-Л-32/25.11.2009 г. (л. 11 от преписката). Отговорено му е с писмо изх. № 94-Л-32/09/08.01.2010 г. от заместник-министър, посочващо правата на пациентите по чл. 28б от ЗЗ. С ново искане до болницата вх. № 3/03.02.2010 г. (л. 13), пълномощникът повторно е поискал предоставяне на копие от болничната документация. По делото липсват данни и това искане да е било придружено с представяне на писмено пълномощно от името на жалбоподателите. Към преписката са приложени две пълномощни: първото от името на двамата жалбоподатели (л. 95), с което упълномощават адвоката си да получи документацията, изготвена във връзка с престоя на новороденото им дете, а второто - само от жалбоподателката Фелдман (л. 96), за получаване от същия на личните й медицински документи. И двете не са датирани. Не е и установено по делото те да са били използвани от пълномощника на жалбоподателите при някой от контактите му с болницата. На 30.06.2010 г. жалбоподателите са упълномощили, с нотариална заверка на подписите си (л. 59 от преписката) три лица, вкл. Йоана Стефанова Иванова, която ги е представлявала пред КЗЛД и адв. Светослав Михайлов Иванов, подал жалбата до ВАС, с правата да ги представляват пред различните инстанции и да получат търсените от тях преписи. Такова пълномощно е направено и на 03.08.2010 г. (л. 19). На 14.05.2010 г. Фелдман и Ор са подали жалба вх. № 7454 до КЗЛД, по която е образувано съответно производство, приключило с обжалваното решение № 7454/07.07.2010 г. Комисията, установявайки посочената по-горе фактическа обстановка, е приела, че до момента в който тя е разглеждала жалбата им, жалбоподателите не са напрали валидно заявление по смисъла на чл. 26 от ЗЗЛД. Присъствието на лични данни в медицинските досиета, копие от които се иска, налага достъпът до тях да се осъществи по предвидения в ЗЗЛД ред: лично или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно, каквито липсват. Отсъствието на валидно заявление не поражда задължение за администратора на лични данни за изпълнението му. С искане вх. № 6/24.08.2010 г. до болницата (л. 17), подадено от пълномощника им Иванова и придружено с нотариално заверено пълномощно, жалбоподателите са поискали за пореден път копия от търсената от тях медицинска документация. Отговорено им е с писмено уведомление от 01.09.2010 г., връчено на Иванова на 03.09.2010 г. На 08.09.2010 г. на последната е предадено копие от исканата от жалбоподателите медицинска документация, за което е съставен и съответен протокол. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ВАС счита, че доводът за липса на правен интерес за жалбоподателите от обжалване на решението на КЗЛД е неоснователен. Тяхното искане е удовлетворено на 08.09.2010 г., докато първото им такова е постъпило в болницата на 31.03.2009 г. по електронната поща. За периода 31.03.2009 - 08.09.2010 г. искането за предоставяне на копие от медицинската документация не е било удовлетворено, което обуславя и правния им интерес от обжалване на решението на КЗЛД. Хипотетично възможно освен това е, Ор и Фелдман, лично и малолетното им дете Йонатан, да са претърпели някакви вреди през този период за които, при уважаване на жалбата им, те могат да търсят съответните компенсации. С оглед установеното, настоящият състав на ВАС счита, че жалбата се явява основателна по следните съображения: Безспорно по делото е, че болницата е "администратор на лични данни" по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД. От факта, че на първото писмо-искане от 31.03.2009 г. на жалбоподателите, адресирано до болницата, е отговорено от д-р В. Николов следва, че последният е действал като "обработващ данните" по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗЗЛД. В защитната си теза, развита пред КЗЛД и ВАС, болницата твърди, че не е задължена да отговори на отправеното към нея искане, като се позовава на липса на валидно заявление за изготвяне на преписи от медицинската документация: първоначалното такова по е-поща е без електронен подпис на Ор и Фелдман, а в последствие не е представено нотариално заверено пълномощно при исканията от пълномощник. Тази теза е възприета като законосъобразна и в решението на КЗЛД. ВАС обаче счита, че тя е незаконосъобразна. Като администратор на лични данни, болницата има задълженията да осигури реализирането на правата по чл. 26 от ЗЗЛД на физическите лица, чиито лични данни обработва. Това нейно задължение е възникнало с влизането в сила на ЗЗЛД на 01.01.2002 г. и не зависи от влизането в сила на чл. 28б от ЗЗ на 02.06.2009 г. Въпреки това, видно от установеното от фактическа страна е, че към 02.04.2009 г. (изпращането по е-поща на отговора, подписан от д-р В. Николов) и 06.11.2009 г. (изготвянето на писмения отказ на медицинския управител), болницата не се е позовала на нередовност на отправените към нея искания за предоставяне на копия от медицинските документи, с която да обоснове поведението си, а е отказала удовлетворяването им. Т. е. тя е извършила едно явно нарушение на задълженията си да обработва личните данни на жалбоподателката Фелдман и малолетното дете Йонатан, по начина, указан в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД: "Обработване на лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като ... разкриване чрез предаване ... предоставяне...". Тезата, че непредоставянето на копие от създадените и съхранявани от болницата лични данни е поради липса на "валидно" искане от страна на жалбоподателите е явно защитна, при наличието на два изрични отказа, извършени нея като администратор на тези лични данни, на датите 02.04.2009 и 06.11.2009 г. Недопустимо е, след изрични откази за предоставяне, да се обяснява това поведение като се твърди, че извършеното е поради липса на редовно искане. Постъпилото при администратора искане може да бъде редовно (валидно) или не. Фактът, че на искането е отказано на два пъти сочи, че администраторът го е приел като редовно и валидно, но неоснователно. Ако то е възприето като нередовно, следва реакцията да съответства на това му качество - да се поиска отстраняването на констатираната нередовност и да бъде то разгледано по същество. Липсата на указания за отстраняване на нередовността и отказът да се удовлетвори, съставлява нарушение на правата на жалбоподателите по смисъла на чл. 26 и сл. от ЗЗЛД. Като е приела обратното, КЗЛД е постановила един административен акт в противоречие с материалния закон. По изложените съображения жалбата се явява основателна. Предвид изложените по-горе доводи за наличието на правен интерес за жалбоподателите да обжалват решението на КЗЛД и неговата незаконосъобразност, следва същото да се отмени и делото да се върне на административния орган, за постановяване на друго решение, съобразено с тълкуването на закона, направено в настоящите мотиви. По делото е направено искане от жалбоподателите за заплащане на направените от тях разноски по делото. Предвид изводите на ВАС, то се явява основателно. Същото следва да се уважи до размер, доказан с представени писмени доказателства за платената от тяхно име държавна такса в размер на 2 по 10,00 лв. или общо 20,00 лв. Искането следва да се уважи в посочения размер. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС