Решение № 15936 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9804/2010 г.
ВАСI отделение27.12.2010 г.докладчик т Светлозара Анчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение от 12.05.2010 г., постановено по адм. дело № 03667/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "в" състав в частта, в която е отменен ДРА № 3091/30.12.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. София, ДП "Център", потвърден с решение № 1353/22.06.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на МК "Ялта" АД - гр. София в размер на 14 000 лв. по фактура № 22/14.05.2004 г., издаден от "Марсел 2003" ЕООД за извършване на изработка, монтаж, окабеляване, електро-, и В и К инсталации на 2 бр. летни барове и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на МК "Ялта" АД - гр. София срещу ДРА № 3091/30.12.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. София, ДП "Център", потвърден с решение № 1353/22.06.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София в посочената по-горе част. ОСЪЖДА МК "Ялта" АД - гр. София да заплати на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП 730 лв. (седемстотин и тридесет лева) юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15936 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9804/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 12.05.2010 г., постановено по адм. дело № 03667/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "в" състав в частта, в която е отменен ДРА № 3091/30.12.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. София, ДП "Център", потвърден с решение № 1353/22.06.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на МК "Ялта" АД - гр. София в размер на 14 000 лв. по фактура № 22/14.05.2004 г., издаден от "Марсел 2003" ЕООД за извършване на изработка, монтаж, окабеляване, електро-, и В и К инсталации на 2 бр. летни барове. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че ревизираното лице е оборило констатациите на акта. Твърди се, че съдът е издирил правилно приложимите правни норми, но не ги е приложил правилно към спорните правоотношения. При обсъждане на сключения договор от 14.05.2004 г. се установява, че не е ясно какво точно е неговото съдържание, местонахождение на обектите и какви са условията. Спорен е и въпросът за начисляването на ДДС по спорната фактура съгласно чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалбата, която в съдебно заседание се поддържа от юриск. Михайлова. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба МК "Ялта" АД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Стайков я оспорва и моли да се остави в сила като правилно решението в обжалваната му частно съображения, изложени в представения по делото писмен отговор. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като обсъденият от съда договор не съдържа клаузи по съществени въпроси, нито е установено начисляването на ДДС по процесната фактура. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срок и затова е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени ДРА № 3091/30.12.2005 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на МК "Ялта" АД - гр. София в размер на 14 000 лв. по фактура № 22/14.05.2004 г., издаден от "Марсел 2003" ЕООД за извършване на изработка, монтаж, окабеляване, електро-, и В и К инсталации на 2 бр. летни барове, Софийски градски съд е приел, че при цялостната проверка на събраните по делото доказателства, жалбоподателят е опровергал констатациите на ДРА по отношение на доставчика "Марсел 2003" ЕООД. Съдът е приел за безспорни обстоятелствата по отношение начисляването на ДДС чрез отразяване на фактурата в дневника за продажби, което се установявало и от неоспорената съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е приел, че от доказателствата по делото се установявала и реалността на процесната доставка, като е уточнил, че това е видно от представения протокол, от който се установявало, че услугата е извършена. Направен е извод от съда, че е налице реална доставка. Решението в обжалваната му част е неправилно. Неправилно съдът е приел, че МК "Алта" АД е опровергал констатациите на данъчния ревизионен акт в посочената по-горе част. Поделото е представен договор от 14.05.2004 г., който е неконкретизиран. Не става ясно от него за кои обекти е предназначена услугата, както и къде е тяхното местонахождение. Освен това по делото няма доказателства за реалността на доставката, поради което направения обратен извод от съда е незаконосъобразен. По делото няма никакви данни кае е извършена уговорената в договора услуга: извършване на изработка, монтаж, окабеляване, електро-, и В и К инсталации на 2 бр. летни барове, с каква материална, техническа е кадрова обезпеченост. Неправилно съдът е приел, че по делото е представен протокол, че услугата е извършена. Протоколът от 23.11.2004 г. не е за приемане на извършената услуга, а за прихващане на насрещни задължения между съконтрахентите. В него само са посочени фактури, по които и двете страни имат задължения и е извършено прихващане. Този протокол не може да се отъждестви с такъв за приемане и предаване на СМР, упоменати в договора. Наличието на договор между страните не може да бъде доказателство, че уговорената услуга е извършена, а само че е договорена. Наред с това неправилно решаващият съд е счел, че е доказано и начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Отразяването на фактурата в дневника за продажби и данъкът в справка-декларация е част от фактическия състав на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), но това не е достатъчно за да се приеме, че данъкът е начислен като задължение към бюджета. Представянето на разпечатка от с/ка 453/2, на която се е позовал съда също не доказва изпълнение на изискването на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), тъй като вещото лице не е намерило доставчика на декларирания от него данъчен адрес, поради което проверка в счетоводството му не е извършена и затова не е доказано начисляването на ДДС по процесната фактура съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), нито е установена реалността на доставката - извършване на услугата по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част е неправилно на посочените от касатора основания и следва да се отмени и да се постанови друго решение, с което жалбата срещу ДРА № 3091/30.12.2005 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на МК "Ялта" АД - гр. София в размер на 14 000 лв. по фактура № 22/14.05.2004 г., издаден от "Марсел 2003" ЕООД за извършване на изработка, монтаж, окабеляване, електро-, и В и К инсталации на 2 бр. летни барове, бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Михайлова, на касатора следва да се присъдят 730 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 55, ал. 6 ЗДДС
- чл. 6