Решение № 329 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7972/2023 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник-министъра на културата срещу Решение 3487 от 30.05.2023 г., постановено по адм. дело 1364/2023 г. по описа на Административeн съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу издаденото становище. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, заместник-министъра на културата, се представлява от юрк. Крикорян, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба , устно - в хода по същество и в допълнително депозирани по делото писмени бележки. Ответниците, Й. Ханджиева и Г. Ханджиев, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Радева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, развити устно в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл.84, ал. 14 от Закона за културното наследство (ЗКН) е отменил Становище с изх. СТ-84-595/16.11.2022 г. на заместник-министъра на културата, в което е обективиран отказ за съгласуване на виза за проучване и проектиране на многофамилна жилищна сграда в УПИ III - 5302,5521,5522 - за ЖС (ПИ 68134.4331.5541), кв. 53, м. "кв. Горна Баня", СО-район "Овча купел", гр. София и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в срок от 2 месеца от влизането му в сила съобразно дадените от съда указания в мотивите на решението . За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и е мотивиран в достатъчна степен с излагане на фактическите и правните основания за неговото издаване, но е издаден в противоречие с материалноправните норми и при съществено нарушение на установените административнопроизводствени правила. Приел е, че процесната жилищна сграда с ПИ 68134.4331.5541.1 действително фигурира в Списък на недвижимите културни ценности /паметници на културата/ с категория национално значение на територията на област София град и е с предоставен такъв статут с ДВ бр. 86/1979 г. Съдът е отчел обстоятелството, че три месеца преди да бъде подадено заявлението за съгласуване на визата, жалбоподателите със заявление вх. 9400-7945/11.03.2022 г. са поискали от НИНКН отписването и заличаването на къщата - музей на Н. Хрелков от списъците на недвижимо културно наследство, както и отнемане на статута на обекта като недвижима културна ценност. По това заявление не е установено да има произнасяне от административния орган, поради което съдът е приел, че обжалваното становище е издадено при неизясняване на всички факти и обстоятелства по преписката, тъй като при наличието на неприключило производство във връзка със статута на обекта като недвижима културна ценност административното производство по съгласуване на визата е следвало да бъде спряно до изясняване на този въпрос. Съдът е заключил, че посоченият в т. 1 от диспозитива на оспореното становище правен извод на административния орган е неправилен, тъй като при липсата на означение за сграда- културна недвижима ценност в действащия подробен устройствен план, не е налице основание за представяне на виза с нанасяне на такава сграда, съответно за препоръки за нейното запазване. Отделно от това съдът е приел за неправилна и препоръката за процедиране на изменение на подробния устройствен план по реда на чл. 134, ал. 2, т. 5 от ЗУТ същият не може да бъде изменян, след като има влязло в сила решение на съд или когато този ПУП е приложен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилна е констатацията на АССГ за това, че към момента на постановяване на оспореното становище, с което е отказано съгласуването на виза за проучване и проектиране, има данни за наличие на висящо административно производство за отписване на сградата от списъците на недвижимото културно наследство, образувано по искане на Й. Ханджиева и Г. Ханджиев . Това обстоятелство, макар и установено, не е съобразено от заместник-министъра на културата при постановяване на процесното становище с отказ за съгласуване на визата. Приключването на производството по промяна статута на недвижимия имот като културна ценност е преюдициално по отношение произнасянето на органа по искането за съгласуване на визата на проектиране, поради което процедурата по съгласуване на визата е следвало да бъде спряна на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК до произнасяне по искането за отписване на имота от списъците на недвижимото културно наследство, още повече ,че искането за промяната на този статут е предхождащо искането за съгласуване на виза. Всички въпроси, свързани с декларирането на сградата, възстановяването собствеността на имота след реституция, дали сградата все още действа като къща-музей или музеят е закрит, състоянието на сградата, автентичност и свързаност на същата с пребиваването на писателя Н. Хрелков в нея , са относими именно към производството по промяна статута на сградата като недвижима културна ценност и не подлежат на разглеждане и обсъждане в настоящото производство по съгласуване на виза за проектиране. В този смисъл изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения отказ поради неизясняване на всички относими към становището факти и обстоятелства е правилен. При новото разглеждане на преписката административният орган следва да изиска и графичната част на одобрения със Заповед РОК21-РА50-82/ 21.12.2021г. план за застрояване, за да се прецени по този план предвидена ли е сградата за запазване или не и едва тогава да се прецени дали върху визата за проектиране следва да бъде нанесена съществуващата сграда. Неоснователни са развитите в писменото становище на касатора доводи за липса на връзка между производството по заявлението за промяна в статута на сградата с цел изключването й от списъка на недвижимото културно наследство и производството по съгласуване на визата за проектиране, както и твърденията за липса на процедура, по която един обект да бъде изключен от списъка на недвижимите културни ценности. Самият касатор в същото писмено становище твърди, че по ЗКН е предвиден орган, който се произнася относно това дали конкретна сграда притежава към момента на обследването качествата на недвижима културна ценност или не и това е Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимото културно наследство / СЕСОНКЦ/ към министъра на културата. След като този специализиран орган може да се произнася по тези обстоятелства при първоначалната оценка за това дали един обект съставлява недвижима културна ценност, то същият орган следва да се произнесе и по последващо искане за отпадане на вече признат статут на една сграда като културна ценност. Не може да се приеме, че е налице мълчалив отказ по искането за отпадане статута на сградата, след като няма данни за това дали и кога заявлението за отпадане на признатия вече статут е препратено на компетентния за това орган. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изричното изявление на процесуалния представител на ответника за липса на претенция за съдебни разноски пред касационната инстанция, такива не следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,