Решение № 318 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8954/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Център за административни услуги Зора при община Бургас против решение 713/04.07.2023г., постановено по административно дело 309/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с което жалбата на Ди- М- Груп ООД, гр. Бургас да бъде отхвърлена. Претендира и присъждана на направените по делото разноски и възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът Ди- М- Груп ООД, гр. Бургас оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба, доказателствата по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд Бургас, с което е отменено решение 70-00-2/1/ 10.02.2023 г. на директора на дирекция Център за административни услуги Зора при община Бургас, за отказ да се издаде разрешение за поставяне на преместваем обект павилион от 6 кв.м. на позиция Е9 по схемата на Приморски парк, гр. Бургас по заявление на Ди-М- Груп ООД и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. По делото е установено, че 03.01.2023 г. Ди- М- Груп ООД, гр. Бургас подава заявление с искане за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект павилион от 6 кв.м. за продажба на закуски и топли и безалкохолни напитки на позиция Е9 в Приморски парк, гр. Бургас, за срок от три години, считано от 01.03.2023 г. Разрешение за поставяне на същия обект и на същата позиция вече е издадено на дружеството за периода 01.03.2020г. 28.02.2023 г. (Разрешение ПП001061/10.01.2020 г.). Заявлението е разгледано от комисията по чл. 6, ал. 1 от Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Бургас (отм.), която дава становище за отказ да се издаде разрешение за поставяне за посочения срок. Мотиви към становището на комисията не са изложени (протокол 34/ 02.02.2023 г.) Като се позовава на решението на комисията, директорът на дирекция Център за административни услуги Зора, при община Бургас приема, че не са налице условията на Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Бургас (отм.) и с решение 70-00-2/1/ 10.02.2023 г., предмет на оспорване, отказва да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект по заявлението на Ди М-Груп ООД от 03.01.2023г. При тези факти първоинстанционният съд законосъобразно приема, че административният акт е издаден от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Бургас (отм.), според която разрешенията за поставяне се издават от съответния директор на дирекция Център за административни услуги при община Бургас, но в нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и следва да бъде отменен. Както съдът правилно приема, административният акт не съдържа мотиви, които да обосноват взетото от органа решение. Такива не се съдържат и в останалите документи по преписката. Като основания за издадения отказ в обстоятелствената част на решението на административния орган е посочено единствено становището на комисията по чл. 6, ал. 1 от наредбата от 02.02.2023г. Това препращане в случая не е достатъчно, тъй като решението на комисията също не съдържа аргументи, обосноваващи отрицателното становище. В протокола от 02.02.2023 г. не е отразено обсъждане на заявлението на дружеството, липсват и изказвания на отделните членове на комисията при гласуването, от които евентуално да се направят изводи за обстоятелствата, мотивирали позицията на помощния орган. Обратно на поддържаната от касационния жалбоподател теза, решенията на комисията по т.1 и т. 2 от протокол 34/ 02.02.2023г. не могат да се възприемат като мотиви за изразеното становище, тъй като не засягат предпоставките за поставяне на преместваем обект по подаденото от Ди М- Груп ООД заявление. Всичко изложено мотивира възприетото и от първоинстанционния съд заключение за отмяна на обжалвания административния акт, поради постановяването му в нарушение на изискванията по чл. 59, ал.2, т. 4 АПК. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акта обуславят възможността за упражняване на контрол върху същия, както и за организиране на адекватна защита от страна на оспорващия. В случая изискването за мотивиране не е изпълнено, което води до незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Бургас е постановено в съответствие с материални закон и е обосновано. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, община Бургас, в чиято структура е административният орган, следва да бъде осъдена да заплати на ответника Ди- М- Груп ООД сумата 500.00 лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,