Решение № 4950 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11591/2018 г.

Решение № 4950 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11591/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Сандански против решение № 1259 от 05.07.2018 г., постановено по адм. д. № 290/2018 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – С. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отменя заповед № УТИ-П-21/21.02.2018 г. на кмета на община Сандански, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "Пристройка от запад към първи етаж на жилищна сграда (западна)", находящ се в УПИ ІV, кв. 90 по плана на гр. С., с идентификатор 65334.300.1678. 3 по КККР на гр. С.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ и предвид факта, че строежът е V-та категория съобразно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "г" ЗУТ. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. В тази връзка неоснователни са доводите на Солаков, че в заповедта липсва точно описание на процесния строеж. Последният е индивидуализиран в достатъчна степен видно, както от приложените по делото констативни протоколи, така и от описанието в оспорената заповед. Законосъобразен е и изводът на съда, че при издаване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи са съставени констативни актове, с които е установено извършено незаконно строителство без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Преписи от актове са връчени на С. С., който депозира възражения, които са приети за неоснователни от административния орган. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Неправилен и в противоречие със събраните по делото доказателства е изводът на съда, че строежът не е индивидуализиран в достатъчна степен, тъй като за изграждането на терасата е издадено разрешение за строеж с размери 1. 10/4. 25 м., по които първоначално е изградена терасата, а в последствие е разширена с още 1. 10 м., като съдът приема, че на премахване подлежи само разширението с 1. 10 м. По тези съображения е направен извод, че процесния строеж не е индивидуализиран по местоположение и размери. В заповедта и констативен протокол от 26.04.2016 г. е посочено, че незаконния строеж представлява "пристройка от запад към първи етаж от жилищна сграда – западна". Посочено е, че пристройката е с размери 4. 00/2. 00 м., изпълнена от тухлени оградни стени 12 см. и отлята стоманобетонна плоча с конструктивна височина 2. 80 м., функционално свързана с жилището, представляващо първи етаж от двуетажна сграда. На западната фасада е монтиран прозорец, с описани в заповедта размери, Покривът е дървен и покрит с битумни керемиди. Подобно е и описанието на строежа в декларацията, депозирана от Солаков на 08.05.2014 г. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че към западната фасада на сградата е направена пристройка към жилището на първия етаж, като към кухнята е приобщена площта на терасата и допълнителна площ до размери на пристройката 2. 20/4. 00 м., от запад е иззидана ограда стена – 12 см. от тухлена зидария и гладка външна мазилка. На височина 2. 80 м. е отлята стоманобетонна плоча, която заедно с плочата на терасата на втория етаж служи за таван на пристройката, а над плочата е направен едноскатен покрив с дървена конструкция с покритие от битумни керемиди и монтиран улук. На западната фасада на пристройката е монтиран прозорец. При тези данни изводът на съда, че процесния незаконен строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен е незаконосъобразен и необоснован. Налице е незаконен строеж, изграден без одобрени строителни книжа, който е напълно индивидуализиран. Фактът, че за съществуващата тераса, преди изграждане на пристройката е издадено разрешение за строеж е ирелевантен, тъй като същата не съществува във вида, за който е издадено разрешението за строеж. Налице е пълна промяна на предназначението й и същата е приобщена към жилищната площ на първия етаж от къщата, като по този начин е увеличена плаща на кухнята в жилището. Ето защо доводите на ответника по касационната жалба за липса индивидуализация за строежа, са неоснователни. Неоснователни са и доводите, че по делото не е установено каква част от строежа е изпълнена от П. С. и каква от С. С.. Последният твърди, в посочената декларация, че строежът е изпълнен през първата половина на 1998 г. от дядо му – П. С., починал през 2002 г. и не оспорва факта, че е собственик на същия. Законосъобразен е изводът на съда, че процесния строеж не е търпим. В случая предвид годината на изграждането му и факта, че декларации по § 16 ПР ЗУТ не са подавани, то посочената норма е неприложима. Не са налице и изискванията на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ за търпимост на строежа. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че строежът не отговаря на изискванията за отстояние към дъното на парцела съобразно действащия към момента на изграждането й чл. 62, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (в сила от 26.07.1995 г. ), както и не отговаря на чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗУТ. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди С. С. да заплати на Община Сандански сумата 100 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,