Решение № 8425 от 21.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна и частна жалба на Б. Каменски с [ЕГН] и с постоянен адрес в [населено място], [община], срещу Решение 316 от 06.12.2022 г., постановено по адм. дело 262 по описа на Административния съд Смолян за 2022 година.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Каменски против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Смолян иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22 000, 00 лв. главница и мораторни лихви в размер на 2 800, 00 лв., ведно с законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението и е оставен без разглеждане предявения от касационния жалбоподател против същия ответник иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 547, 06 лв. с лихва до окончателното изплащане на това обезщетение, като производството по делото е прекратено в тази му част. Наред с това ищецът е осъден да заплати в полза на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 130, 00 лв.

Касационният, той и частен жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Изразява несъгласие с формираните от първоинстанционния съд правни изводи, въпреки обективното изясняване на казуса от фактическа страна. Счита, че по делото се установяват всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, в лицето на ОД на МВР Смолян за имуществени и неимуществени вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Посочва, че ответникът по иска не е провел пълно обратно доказване на тезата си, че обострянето на здравословното състояние на ищеца не се дължи на издаването на отмененото, като незаконосъобразно, по надлежния ред Наказателно постановление (НП) 20-0371-000165 от 07.05.2020 г., издадено от Началник-група в Районно управление (РУ) Златоград към ОД на МВР Смолян и на описаните в исковата молба действия и бездействия на административнонаказаващия орган. Приема за имуществена вреда разликата, която се създава от неоснователното и незаконосъобразно намаление на заплатените адвокатски хонорари в хода по обжалване по съдебен ред на процесното НП. Счита, че в конкретния случай, претендирането на адвокатско възнаграждение за съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не изключва прилагането на реда по ЗОДОВ. С тези доводи иска отмяната на атакувания съдебен акт и постановяването на друг, по съществото на спора, с който исковите му претенции за имуществена и неимуществена обезвреда бъдат уважени в цялост. Алтернативно, иска отмяната на обжалваното решение в частта му, имаща характер на определение, и връщане на делото за произнасяне по същество на иска му за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Претендира разноските за първоинстанционното и касационното производство.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Смолян не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представя писмени бележки, в които оспорва подадената от Каменски касационна и частна жалба, като неоснователни. По същество иска оставянето им без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касационната и частната жалба като допустими. Същите са подадени от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1, съответно чл. 230 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за обжалващата страна.

Разгледани по същество, касационната и частната жалба са неоснователни по следните съображения:

Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по искова молба на Б. Каменски за осъждането на ОД на МВР Смолян да му заплати обезщетение за претърпени:

1. Имуществени вреди в общ размер на сумата от 547, 06 лв., представляваща разликата между платеното адвокатско възнаграждение за съдебното обжалване пред Районен съд Златоград и Административен съд Смолян на НП 20-0371-000165 от 07.05.2020 г., издадено от Началник-група в Районно управление (РУ) Златоград към ОД на МВР Смолян и присъдения от решаващите състави на тези съдилища размер на същото, ведно с мораторни лихва за забава за периодите 23.12.2020 г. 31.08.2022 г., и 16.04.2021 г. 31.08.2022 г. и законни лихви, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението.

2. Неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000, 00 лв., причинени от отмененото, като незаконосъобразно, по съдебен ред НП 20-0371-000165 от 07.05.2020 г., издадено от Началник-група в Районно управление (РУ) Златоград към ОД на МВР Смолян и от действията и бездействията на административнонаказващия орган във връзка с издаването на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 128/06.03.2020 г. по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и НП 20-0371-000165 от 07.05.2020 г., издадено от Началник-група в Районно управление (РУ) Златоград към ОД на МВР Смолян, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 2 800, 00 лв., считано от 16.04.2021 г. до 01.09.2022 г. и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, и изразяващи се в силен емоционален стрес, травмирано психично състояние, притеснение, накърняване на доброто му име, честта и достойнството, временна невъзможност за упражняване на професията му и за управляване на личния му автомобил и обостряне на здравословното му състояние, свързано с установено [заличен текст].

За да постанови обжалвания резултат, съдът установил от фактическа страна, че с Решение 20130 от 16.10.2020 г. по НАХД 74/2020 г. по описа на Районен съд Златоград е отменено, като незаконосъобразно, НП 20-0371-000165 от 07.05.2020 г., издадено от Началник-група в Районно управление (РУ) Златоград към ОД на МВР Смолян, с което на касационния и частен жалбоподател е наложено административно наказание по чл. 175, ал. 3, предл. първо ЗДвП глоба в размер на 200, 00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Със същото решение, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в относимата редакция на тази разпоредба, осъдил ОД на МВР гр. Смолян да заплати на Б. Каменски разноски по делото в размер на 600, 00 лв., представляващи договорено и заплатено от последния адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на процесното НП.

С Решение 20146 от 23.12.2020 г. по същото НАХД, във връзка с молба на административнонаказващия орган, районният съд изменил постановеното от него Решение 20130/16.10.2020 г. в частта за разноските, като намалил присъдените в полза на Каменски разноски от 600, 00 лв. на 300, 00 лв.

Административнонаказващият орган обжалвал Решение 20130/16.10.2020 г. по НАХД 74/2020 г. на Районен съд Златоград пред касационната инстанция. Било образувано КАНД 17/2021 г. по описа на Административния съд Смолян. С Решение 122 от 16.04.2021 г. по това дело, Административният съд Смолян оставил в сила Решение 20130/16.10.2020 г. и Решение 20146/23.12.2020 г. по НАХД 74/2020 г. на Районен съд Златоград. Осъдил ОД на МВР гр. Смолян да заплати на Б. Каменски сумата от 300, 00 лв., представляваща направените от последния разноски за адвокатски хонорар по образуваното пред този съд производство.

Първоинстанционният съд установил, позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства, че след отмяната на НП, ищецът продължава да работи по трудов договор в Община Неделино на длъжност Главен специалист: Уредник гробищни паркове и вероизповедания , която заема от 29.12.2015 г.

При така установената фактическа обстановка, Административният съд Смолян е приел от правна страна, че предявения от ищеца иск за неимуществени вреди е процесуално допустим, а по същество е неоснователен. Взел предвид отказа на ищеца, направен, чрез неговия процесуален представител, в съдебно заседание, проведено на 21.11.2022 г. (съдебен протокол от л. 130 до л. 144 от адм. дело 262/2022 г. по описа на Административния съд Смолян) от доказателственото му искане за изслушване на двама свидетели, чрез показанията на които да се установят твърдените негативни емоционални изживявания. Приел, че въпреки дадената на Каменски двукратна възможност за водене на свидетели, по делото е останало недоказно твърдението му за претърпени болки и страдания, още по-малко за изживян стрес, който да е причина за настъпилото злокачественото заболяване на ищеца и всичко това в резултат на НП. Кредитирал заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещо лице онколог- д-р П. Петров. Посочил, че всеки стрес може да отслаби имунната система и да повлияе на развитието на всяко злокачествено заболяване. Приел е, че въпреки установените за лицето животозастрашаващи заболявания, този факт, сам по себе си, не може да обоснове извод, че същите са пряко или косвено свързани с издаването на процесното НП. Аргументирал се с приетото в заключението на вещото лице, че за възникването на [заличен текст] на ищеца [заличен текст] значение има начина на живот, хранене, движение, наднормено тегло и сексуален живот на пациента. Формирал решаващия извод, че дори ищецът да е доказал преживян стрес, какъвто същият не е, този стрес не може да е основна или единствена причина за настъпилото [заличен текст]. Приел, че по делото е останало недоказано твърдението, че установените заболявания, като [заличен текст] и [заличен текст] да имат връзка с отмененото НП.

На следващо място съдът обсъдил твърденията на ищеца за нарушено чувство за справедливост и накърнено достойнство, както и за загуба на работоспособност. Приел, че такива не се доказват по делото. Обосновал се, че ищецът продължава да заема същата длъжност в Община Неделино, която е заемал в тази община, започвайки да работи по трудово правоотношение през 2015 г. Формирал решаващия извод, че Каменски не се е справил с доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ОД на МВР Смолян за неимуществени вреди по ЗОДОВ. Отхвърлил исковата претенция за неимуществена обезвреда, като неоснователна и недоказана.

По отношение на иска на Каменски за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съдът счел същия за недопустим за разглеждане по същество, поради което прекратил съдебното производство в тази му част. Мотивирал се с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в редакцията й съгласно допълнението на ЗАНН, обн. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., съгласно която, на страните в съдебните производства по оспорване на НП, се даде възможност да претендират сторените от тях разноски пред въззивната и касационната инстанция по реда на АПК. Приел, че доколкото Каменски е реализирал този ред за възстановяване на направените при обжалването на НП разноски, за него се преклудира възможността да претендира повторното им присъждане в исково производство по ЗОДОВ. Позовал се на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. С тези мотиви оставил без разглеждане предявения от Каменски против ОД на МВР - Смолян иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора.

Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационния и частен жалбоподател основания за отмяната му. Административният съд е изяснил в пълнота правния спор, събрал е всички относими доказателства, направил е съответни на доказателствата фактически констатации, приложил е правилно материалния закон и е мотивирал правните си изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

Правилен и обоснован е решаващият извод на първоинстанционния съд, че ищецът, за когото е доказателствената тежест да докаже, с допустимите и относимите доказателствени средства, осъществяването на фактите, от които черпи права, не е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения от него иск за неимуществена обезвреда.

Относимо доказателствено средство за емоционалните изживявания на ищеца, предявил иск за неимуществени вреди по ЗОДОВ, са свидетелските показания за непосредствените впечатления на свидетелите от неговите емоции. В конкретния случай, административният съд, макар че ги е допуснал, като доказателствено средство, пряко относимо към основателността на предявения от Каменски иск за обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални изживявания и накърняване на доброто му име, честта и достойнството, не ги е събрал, поради отказа на ищеца от тях, извършен в съдебно заседание по делото, проведено на 21.11.2022 г. съдебен протокол от л. 130 до л. 144 на адм. дело 262/2022 г. по описа на Административния съд Смолян. По този начин ищецът сам се е поставил в положение да не може да докаже притесненията си. Неимуществените вреди следва да са действително настъпили и да се докажат при условията на пълно и главно доказване от претендиращия ги, което Каменски не е сторил, в случая, по отношение на твърденията си за преживян силен емоционален стрес, травмирано психично състояние, притеснение и накърняване на доброто му име, честта и достойнството. При това положение, след като ищецът сам е допуснал непълнота на проведеното от него доказване на тези, твърдени за причинени от ОД на МВР Смолян, морални вреди, формираният от първоинстанционния съд извод за липса на накърняване на неимуществени блага на Каменски е обоснован на доказателствата по делото.

В тази връзка неоснователно е касационното оплакване, че съдебното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от данните по делото, е уважено искането на ищеца за допускане и събиране на относими към предмета на спора доказателства, а именно допускане на свидетели по делото, т.е. не е налице отказ на съда от събирането на свидетелски показания. След като доказателствената тежест е на ищеца и след като свидетелските показания имат значение за установяване на негативните му преживявания вследствие на отмененото, като незаконосъобразно, по съдебен ред НП 20-0371-000165 от 07.05.2020 г., издадено от Началник-група в РУ Златоград към ОД на МВР Смолян и на описаните в исковата молба действия и бездействия на административнонаказващия орган във връзка с издаването на това НП и на АУАН 128/06.03.2020 г., той не може да черпи права от липсата на собствена процесуална активност.

Недоказани по делото са останали и твърденията на Каменски за обостряне на здравословното му състояние, свързано с установено [заличен текст], вследствие на отмененото НП 20-0371-000165 от 07.05.2020 г. и на действията и бездействия на административнонаказващия орган във връзка с издаването на това НП и на АУАН 128/06.03.2020 г. Съдът, посредством заключението на съдебно-медицинската експертиза, всестранно и пълно е изяснил спорното обстоятелство налице ли е вреда, изразяваща се във влошено здравословно състояние и причинно-следствена връзка между постановеното незаконосъобразно НП и описаните в исковата молба неправомерни действия и бездействия на административнонаказващия орган. Видно от изготвения на заседанието от 21.11.2022 г. съдебен протокол, назначеното вещо лице онколог е дало подробни и изчерпателни отговори на поставените му от страните и прокурора въпроси. Първоинстанционният съд е кредитирал това заключение, като същото е прието и от страните по делото. Съгласно него за възникването на заболяването [заличен текст] значение има начина на живот, хранене, движение, надномерно тегло, сексуален живот на пациента. Вещото лице посочва, че психическите страдания, като такива, могат да доведат до нарушения в имунитета и хормоналния баланс на организма, но изрично подчертава в съдебно заседание, че стресът, като фактор, разбалансиращ организма при всяко заболяване, не може да причини установеното при ищеца [заличен текст]. Допълва, че заболяването [заличен текст] е на генетична основа (л. 137 от първоинстанционното дело) и зависи от комплексен набор от фактори с външен и вътрешен характер (л. 135, пак там). След като от заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че значение за развитието на заболяването [заличен текст] има предразположението на организма към това заболяване и състоянието му вследствие на начин на живот, приемана храна, тютюнопушене, вредни навици, честота на сексуалния живот, не може да се направи обоснован извод, че за обострянето на [заличен текст] на ищеца единствена причина е стресът, който е преживял във връзка с наложената му глоба и действията и бездействията на административнонаказващия орган. Развитието на всяко заболяване е обусловено от сложен комплекс от вътрешни и външни фактори, които медицинската наука не винаги може да идентитифицира по категоричен начин в какъвто смисъл е и отговорът на вещото лице на въпроса на процесуалния представител на ответника по иска Може ли да откроите по принцип какви са причините за заболяване на тази болест? (л. 134 и л. 135, пак там). При това положение тезата на ищеца, че единствена и безусловна причина за влошеното му здравословно състояние, са процесният незаконосъобразен акт и действията и бездействията на административнонаказващия орган, е несъстоятелна.

Писмените доказателства по делото опровергават и твърденията на Каменски за претърпени, вследствие издаденото НП, морални вреди, изразяващи се в невъзможност за упражняване на професията му и за управляване на личния му автомобил. По този въпрос напълно се споделят съображенията на първоинстанционният съд, обусловили решаващия му извод за липсата на такива вреди, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Ноторно е, че административна дейност, засягащ неблагоприятно права и/или интереси на гражданин, предизвиква негативни изживявания в него. Не за всяко негативно изживяване обаче следва да се дължи парично обезщетение. Обратното би означавало да се всели страх в длъжностните лица в различните администрации, който ще повлияе и на работата им. За да се допусне парично възмездяване на причинени неимуществени вреди, те трябва да са надхвърлили присъщия минималния праг от засягане при неблагоприятна за лицето административна дейност. В конкретния случай именно това обстоятелство остана недоказано.

Следва да се посочи, че нормална човешка реакция е оскърблението, което ищецът твърди, че е преживял от наказването му. Той е санкциониран с НП за определен аспект от извършвана от него дейност, чиято цел е била да се помогне на обществеността в населеното място. Това негативно изживяване на ищеца е възмездено със самата съдебна отмяна на наказателното постановление. Макар, административният съд да не е възприел мотивите на районния съд, че ищецът е действал при условията на "крайна необходимост", НП е отменено поради допуснати от издалия го орган съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане, като недопустим, предявения от Каменски срещу ОД на МВР Смолян иск за имуществени вреди, изразяващи се в неприсъдени суми за адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с обжалването по съдебен ред на НП 20-0371-000165 от 07.05.2020 г., издадено от Началник-група в РУ Златоград. Това е така, тъй като съдебните производства пред Районен съд Златоград и Административен съд Смолян по въззивно и касационно обжалване на процесното НП са започнали и са приключили когато е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, която в редакцията си, съгласно изменението на закона, обн. в ДВ, бр. 94/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г., предвижда, че в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Видно от данните по НАХД 74/2020 г. на Районен съд Златоград и по КАНД 17/2021 г. на Административния съд Смолян, касационният и частен жалбоподател е заявил присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в двете съдебни производства по оспорване на процесното НП, като решаващите състави на тези съдилища са се произнесли по искането му, уважавайки претенцията му частично. Обстоятелството, че Б. Каменски е поискал присъждане на разноските и съответно Районен съд Златоград и Административен съд Смолян не са ги присъдили изцяло не обуславя допустимост на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. След допълнението на ЗАНН с новата ал. 3 на чл. 63, обн. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. и към момента на образуване и приключване на съдебните производства по обжалване на НП 20-0371-000165 от 07.05.2020 г., издадено от Началник-група в РУ Златоград е налице ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на касационния и частен жалбоподател, от което последният се е възползвал. Налице е влязло в сила произнасяне от съд по размера на дължимите на Каменски разноски за тези производства, поради което е недопустимо пререшаването на този въпрос по реда на чл.1 ЗОДОВ.

По изложените съображения, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора пред касационната инстанция, претенцията на касационния и частен жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Основателна обаче е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, като същата следва да бъде уважена в минимален размер, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ в полза на ОД на МВР Смолян следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд в размер на 100, 00 лв.

По изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение на Първа колегия