Решение № 15792 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11058/2010 г.

Решение № 15792 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11058/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община, район Искър, представляван от юрисконсулт Огняна Иванова против решение № 163 от 11.12.2009 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "А" състав по адм. дело № 2343/2006 г. в частта с която се определя като незастроена част от имот с пл. № 50288, к. л. 629, 653 по помощен план по цифрите 1, 2, 11, 10, 1 от скица, неразделна част от решението, с площ от 2300 кв. м, попадаща в УПИ IV, кв. 20, урбанизирана територия, чиито граници са определени с регулационния план на НПЗ Искър - юг, одобрен с решение № 24 по протокол № 32/10.12.2001 г. В останалата част имотът, определен като застроен, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Твърди се, че от фактическа страна е установено в тази част застрояване с оранжерии - преместваемо съоръжение, отразена върху скицата като масивна сграда. Съдът не е изследвал дали има сервитутни площи към нея и е възприел правният извод на експерта за тази площ като незастроена в нарушение на материалния закон и съдебната практика относима към сходни случаи. Срещу решението в отхвърлителната част е подадена касационна жалба и от Кънчо Георгиев, с която същият имот, в останалата си площ от 3533 кв. м, е определен като незастроен. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалните и процесуални норми с искане за отмяната му и постановено друго, по съществото на спора, с което в тези части имотът също бъде определен като незастроен. Срещу тази жалба е постъпило възражение от Кмета на СО, район Искър. Ответниците Красимира Спасова, Василка Димитрова, Анна Веселинова, Цветанка Петрова и Боянка Добриновска чрез адвокат Железчев вземат становища за неоснователност на касационната жалба на Кмета на Столична община район Искър и основателност на жалбата на Кънчо Георгиев Димитров. Ответниците, Стоянчо Тодоров, Георги Тодоров, Василка Здравкова, Трайчо Стоянов, Атанас Иванчев и Атанас Петров не се представляват и не вземат становища по жалбите. Заинтересованата страна Диана Мурджова не се представлява и не взема становище по жалбите. Заинтересованата страна "Озеленяване" ЕАД чрез адвокат Янкова взема становище за неоснователност на жалбата от Кънчо Георгиев и за основателност на жалбата от Кмета на СО, Район Искър. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата от Кмета на СО район Искър и за неоснователност на жалбата от Кънчо Георгиев. Поддържа, че производството по чл. 11, ал. 4 е междинно на реституцията на земеделска земя, включена в строителните граници и се развива преди произнасянето от общинската служба "Земеделие" (преди - ОСЗГ) по искане за възстановяване на правото на собственост върху бивши земеделски земи. Представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината за определяне на застроената площ, което се одобрява със заповед на кмета на общината, след влизане в сила на тази заповед се издава удостоверение и скица, а след това земеделската служба постановява своето решение. В конкретния случай, в процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се преценява единствено дали е налице застрояване, като кметът на общината, съответно съдът, не се произнасят по реституирането на имота. Видно от материалите по делото границите на процесния имот са определени с регулационния план на м. "НПЗ Искър - юг", одобрен с Решение № 24 по протокол № 32/10.12.2001 г. По силата на този план имотът попада в кв. 20 като УПИ VIII е отреден за "НП Дружба, Газозарядна станция, работилници, склад, сервиз "УПИ ХVII и ХVIII са отредени за " производство и складова дейност ", а УПИ IV е отреден за "помощни дейности и озеленяване". В § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии. В конкретният случай реализираните строителни дейности в УПИ VIII, УПИ ХVII и ХVIII безспорно са от характера, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, а именно бетонирана площадка - паркинг, сгради служещи за работилници и сервизна дейност, и различни масивни сгради от метална конструкция. Процесният имот във визираните му части попада в терен с осъществени строителни мероприятия и не може да се възприеме като свободна площ. Без значение е начина на изграждане и законосъобразността на строителните дейности. В този смисъл решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателя да бъдат определени въпросните части от имота като свободни. Не така стои въпросът с УПИ IV. По отношение на тази част от имота решаващият съд неправилно е приел, че същият се явява незастроен. По изложените по-горе съображения и предвид неговото предназначение съгласно регулационния план, намиращата се в него оранжерия също покрива критериите за строителни дейности по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, поради което първостепенният съдебен акт, като неправилен и незаконосъобразен в тази му част следва да бъде отменен от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата на Кмета на Столична Община, район Люлин е основателна, а жалбата на Кънчо Димитров Кънчев е неоснователна по следните съображения: Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба на Красимирка Атанасова Спасова, Стоянчо Атанасов Тодоров, Георги Атанасов Тодоров, Зорка Стоянова Иванчева, Василка Димитрова Здравкова, Кънчо Георгиев Димитров, Анна Георгиева Веселинова и Трайчо Иванов Стоянов срещу заповед № 409/5.09.2006 г. на Кмета на район Искър Столична община, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), одобряваща решение на техническата служба, определящо имот № 50288, к. л. 653,629 сега попадащ в кв. 20, УПИ IV, отреден за "СО - Помощни дейности и озеленяване" по плана на НПЗ Искър - юг като изцяло застроен. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за частично основателна. От доказателствата по делото и заключение на съдебно-техническа експертиза е установено, че за процесния имот е изготвен помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ според който имота попада в урбанизирана територия с площ от 5833 кв. м, чиито граници се определят с регулационния план на местност НПЗ Искър юг, одобрен с решение № 24 по протокол № 32/10.12.2001 г., конкретно попада в кв. 20, УПИ VIII, отреден за "НП Дружба Газоразрядна станция, работилници, склад и сервиз", УПИ ХVII и ХVIII отредени за "производство складова дейност" и УПИ IV отреден за "помощни дейности, озеленяване". Установено е, че частите от имота, съответно в УПИ VIII, означена по цифрите 8, 13, 12, 6, 7, 8 от скицата неразделна част от заключението, с площ 1892 кв. м представлява бетонирана площадка - паркинг за автобусите на Софийски градски транспорт и в този УПИ са изградени сгради служещи за работилници и сервизна дейност, частта от имота по цифрите 13, 9, 10, 11, 3, 4, 5, 12, 13, попадаща в УПИ ХVII и ХVIII с площ от 1641 кв. м е застроена с различни масивни сгради метална конструкция, частта по цифрите 1, 2, 11, 10, 1 с площ 2300 кв. м, попадаща в УПИ IV е незастроена като отбелязаната в скицата масивна сграда е оранжерия, която е преместваемо съоръжение и няма данни за подземни проводи и съоръжения в този УПИ. При тези констатации е изведен правен извод, като е възприето заключението на експертизата, че имота в частта му по цифри 1, 2, 11, 10, 1 с площ от 2300 кв. м е незастроен, а в останалата част са налични строежи по смисъла на § 1в ДР ЗИД ППЗСПЗЗ, поради което заповедта е изменена и частта по цифри 1, 2, 11, 10, 1 от скицата с площ от 2300 кв. м е определена като незастроена. Така постановеното решение е неправилно в частта определяща като незастроен имотът в частта му по цифри 1, 2, 11, 10, 1 от скицата към заключението. В останалата част съдът правилно е установил фактите от значение за правилното решаване на спора. Установеното застрояване съгласно регулационното отреждане на имота е детайлизирано съгласно данните по делото приложимите материални норми. Неоснователни са доводите в тази част за правилни фактически констатации но неправилни изводи на съда. Съдът е мотивирал решението си в тази част с обосновани изводи относно застрояването в имота и е приложил правилно материалния закон. Съобразено е регулационното отреждане и извършените фактически строителни дейности в тази част от процесния имот и са изведени обосновани изводи от правна страна. По отношение частта от имота по цифри 1, 2, 11, 10, 1 от скицата решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е възприел в тази част безкритично заключението на експертизата, което се произнася, че е незастроена. В него е посочено, че отбелязаната върху скицата масивна сграда оцветена в зелено е оранжерия, в която отглеждат цветя и която е преместваемо съоръжение и няма данни данни за подземни проводи и съоръжения в този УПИ. Видно от приложената скица към заключението на вещото лице, както и от скицата към обжалваната заповед в процесната част от имота по цифри 1, 2, 11, 10, 1 се констатират масивни сгради, като оцветена в зелен цвят вещото лице е установило че е оранжерия и е едната от тези сгради. Другата сграда не е определена от вещото лице и доказателствата по делото, като се констатират контури в тази площ, за които няма данни в заключението какво представляват на място. При това непълно фактическо установяване в заключението не е отразена площта която се заема от оранжерия, останалата площ, както и площта на другата масивна сграда и от другите обекти ако има такива. Вещото лице е следвало да установи подробно тази площ и независимо от констатациите си, че има преместваемо съоръжение без сервитут към него е следвало да предостави на съда да анализира фактите и изведе правен извод има ли масивни сгради както са отразени в плана и каква е прилежащата площ към тях. Произнасянето от експерта, че в процесната част имота е незастроен е правен извод каквито е недопустимо да извежда, а от фактическа страна има непълно установяване в експертизата. Съдът е бил длъжен при това положение да установи всички факти от значение за правилното решаване на спора като е следвало е задачата на вещото лице да бъде за пълни фактически установявания в процесната част от имота. Заключение в смисъл "няма данни за подземни проводи и съоръжения" е неизпълнение на поставената задача, защото именно вещото лице с техническите си познания при съобразяване на всички доказателства и проверки следва да установи съществуват ли или не такива комуникации. При тези съображения решението в тази част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, от своя страна довели до необоснованост и нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено и тъй като се налага събирането на нови доказателства делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване указанията в мотивите. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,