Решение № 8198 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4084/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ А. Ю. Б. , чрез неговия пълномощник срещу решение 295/20.02.2025 г. по адм. дело 528/2024 г. на Административен съд Добрич. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново решение, с което да се отмени оспореният административен акт. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба кметът на Община Каварна, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед 1035/07.10.2024 г. на кмета на Община Каварна, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, с която е разпоредено на едноличния търговец премахването на незаконен строеж Плътна ограда , представляващ масивна плътна ограда с Г-образна форма, изградена на част от източната граница на имот с идентификатор 07257.501.989 по КККР на [населено място] и от границата на имота до сграда с идентификатор 07257.501.989.1, като изпълнен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен административен орган съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ спрямо строеж от шеста категория, в съответствие с материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, доколкото служители по чл. 223, ал. 2 ЗУТ за контрол на строителството в администрацията на общината са извършили проверка и са съставили констативен акт за установеното незаконно строителство и неговото състояние. Същият е връчен на оспорващия едноличен търговец, който не е подал възражение срещу него. С изложеното е изпълнено изискването по чл. 35 АПК за издаване на административния акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изградената ограда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който липсва издадено разрешение за строеж. Според заключението на вещото лице, моментът на изграждане на оградата е най-рано през 2000-2001 г. спрямо отразеното в кадастралния план и приложени сателитни снимки, а с нотариално заверената декларация на оспорващия за построяване се сочи периода 1999-2000 г., но независимо от възприетия от тези моменти, разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не намират приложение, тъй като строежът не отговаря на строителните правила и норми за допустима височина по закон и липсват данни да е деклариран. Независимо от това как е квалифициран незаконният строеж, като стена или като ограда, не е налице противоречие между съдържанието на оспорения акт и заключението на вещото лице, т.е. налице е точно индивидуализиран по вид размер и местоположение обект. Доколкото според вещото лице при премахване на оградата в участък В и Г ще рухне и изградения навес, същото е въпрос по изпълнението на заповедта, а не за нейната законосъобразност. Неоснователно е възражението, че процесният строеж представлява едно цяло с друг строеж навес, предмет на различна заповед по премахване, доколкото връзката между двата е единствено въпроса дали премахването на единия ще се отрази на другия. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателствата. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че наредената за премахване плътна ограда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който не е налице издадено разрешение за строеж. По делото е безспорно установена масивна плътна ограда с Г-образна форма, по източната граница на имот с идентификатор 07257.501.989 изградена на две нива, южното с височина 2,20 м и дължина 1,70 м (по измерванията от съдебно-техническата експертиза представляващо сегмент Б с височина 2,00 м и дължина 1,60 м), северното с височина 2,70 и дължина 5,90 м (по измерванията от съдебно-техническата експертиза представляващо сегмент В с височина 2,55 м и дължина 6,20 м), както и участък от източната регулационна граница на имота до сграда с идентификатор 07257.501.989.1 с предназначение механа, с височина 3,00 м и дължина 4,20 м (по измерванията от съдебно-техническата експертиза представляващо сегмент Г с височина 3,55 м и дължина 4,32 м). Съответно върху сегменти В и Г от оградата и към част от сградата в имота (механа) е осъществен навес от дървени греди, който не попада в предмета на заповедта. При служебна проверка се установява, че срещу този навес е издадена заповед за премахване на преместваем обект, която е отменена като незаконосъобразна с решение 1237 от 02.07.2025 г. по адм. дело 522/2024 г. по описа на Административен съд Добрич. Неоснователно е основното възражение на касатора за липса на индивидуализация на нареденото за премахване, тъй като разрушаването на оградата би довело до срутването на разположения над нея дървен навес. Така формулираното оплакване представлява въпрос по изпълнението на заповедта и попада извън спора за нейната материална и процесуална законосъобразност. Редът за изпълнение на влязлата в сила заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ съответно е уредена в глава втора от Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията за премахване на строежи или части от тях от органите на Община Каварна, изискващо извършването на предварително проучване относно начина на изпълнение на премахването, срока за изпълнение и необходимите средства, като при необходимост се представят конструктивно становище или проект по част Конструкции за поправяне, заздравяване, премахване или укрепване на сградата, укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности на недвижима културна ценност, както и одобряване на проекти, съответно действията по принудителното изпълнение продължават след представяне на тези строителни книжа. Такова е и съдържанието на цитираната от административния съд Наредба 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи ли части от тях от органите на ДНСК. Съгласно разпоредбата на чл. 148 ЗУТ, строежи могат да се извършват само след издаване на разрешение за строеж. За процесния строеж не е налице разрешение за строеж, което сочи, че същият е незаконен, тъй като не попада в изключенията на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, относимо само към леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот (тази стойност е значително надхвърлена във всеки от нейните сегменти). Характеристиката му като незаконен е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. Правилни са изложените от съда правни изводи за неприложимост на хипотезите за търпимост по § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ или по § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ по отношение на наредената за премахване незаконна ограда. Същата според представена по делото декларация от оспорващия ЕТ е изградена през периода 1999-2000 г., въпреки че константната му позиция в хода на делото е за построяване преди 2000 г., съответно вещото лице дава заключение за извършването на строителството след издаденото разрешение за ползване 456 от 25.11.1999 г. за строеж преустройство на съществуващо помещение в механа . Така установения период от края на 1999 г. до 2000 г. на изграждане поставя оградата в обхвата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Нормата изисква освен допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и съответствие с правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, строежът да е бил деклариран в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ пред одобряващите органи, което липсват данни да е сторено. Правилен е изводът на съда, че дори и да се приеме, че оградата е изградена през 2001 г., в частност от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. с цел попадане в приложното поле на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, същата отново няма да е търпима поради надхвърляне на ограничението за височина от 2,20 м за плътни огради чл. 48, ал. 5 ЗУТ. Предвид изложеното в обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и същото като правилно, законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, ЕТ А. Ю. Б. ще следва да бъде осъден да заплати на Община Каварна сума в размер на 1680 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,