Решение № 13011 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13548/2014 г.

Решение № 13011 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13548/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Кибела 83" ООД моли да бъде отменено решение № 1923/29.08.2014 г. по адм. д. № 599/2013 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 261204078/09.11.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен изцяло като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ако решението бъде отменено моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено като прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 261204078/9.11.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който за периода м. 4 и 5.2012 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 38 059,12 лв на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките на зърнени култури от "АББ трейдинг" ООД, "Възраждане 71" ЕООД и "Дариз-ЕМ" ЕООД не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за ревизирания период като в съответствие с процесуалните правила е достигнал до извод за необоснованост на заключението на тройната експертиза за наличие на обвръзка между събраните доказателства за извършване на спорните доставки и доказателствата за извършени последващи доставки на зърнените култури, закупени от доставчиците и доставени на клиенти на ревизираното лице в Гърция и в страната. За доказване осъществяването на доставките е представен един приемо-предавателен протокол за предаване на част от фактурираното зърно от "АББ трейдинг" ООД. За доставките от това дружество е представена една товарителница без посочен превозвач и още една с посочен превозвач, като и двете нямат подпис за ревизираното лице като получател, които не потвърждават данните в цитирания приемо-предавателен протокол. За доставките от другите две фирми са представени приемо-предавателни протоколи едва след първото заключение на счетоводната експертиза за липса на доказателства за приемо-предаване на фактурираните зърнени култури, които не са подкрепени от кантарни бележки и товарителници. Правилен е изводът на съда за липса на доказателства, които да установят, че изнесеното зърно от ревизираното лице в Гърция по представените международни товарителници е получено и натоварено по спорните фактури на тримата доставчици. При липса на кантарни бележки за натоварване на камионите с посочени количества и получател на натовареното зърно и товарителници за транспорта от натоварването на камионите до склад на ревизираното лице обосновано органите по приходите и административния съд са приели, че не е доказано осъществяване на фактурираните доставки. Приложените приемо-предавателни протоколи не се подкрепят и от показанията на разпитания по делото свидетел - шофьор в транспортната фирма, ползвана от ревизираното лице, който дава показания, че камионите се товарят от кооперациите които им посочат, а по делото не се твърди зърното да е купувано от земеделски кооперации. Правилен е изводът на съда, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена облагаема доставка. За доставката на значително количество родово определени вещи, описани във фактурата, следваше да са представени доказателства за приемо-предаване на същите на ревизираното лице. Въпреки дадените от съда указания по чл. 171, ал. 4 от АПК доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките в патримониума на ревизираното лице не са представени. Правилен е изводът на съда, че заключението на тройната експертиза е изработено без да е отчетена доказателствената стойност на събраните доказателства и без да е извършена проверка в счетоводствата на ревизираното лице и доставчиците. Обосновано съдът е кредитирал заключението на единичната експертиза, чиито изводи са съответни на събраните по делото доказателства. Правилен е изводът на съда, че в РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, които не отразяват осъществени доставки. Изводите на съда са съобразени с трайната практика на СЕО и СЕС относно изискванията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит - да е налице осъществена доставка и фактура за нея. Неоснователен е доводът на касатора, че последващата реализация на стоки от същия вид е достатъчна, за да се приеме, че спорните доставки са осъществени. Неоснователен е и доводът за приложимост на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, в които са разгледани хипотези на осъществени доставки, каквито процесните не са. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,