Решение № 11076 от 5.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Бачев, чрез пълномощника му адв. П. Ненов, против Решение 984 от 08.06.2022 г., постановено по адм. дело 337/2022 г. на Административен съд (АС) - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 484з-886 от 29.03.2022 г., издадена от директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" на Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът е възприел фактите, така както са установени от дисциплинарно наказващия орган (ДНО), без да отчете обстоятелството, че касатора не е имал възможност да предотврати неправомерните действия, извършени от друг служител на МВР, нито може да носи отговорност за тях. Служителят, който е нанесъл телесна повреда на гражданин е действал в рамките на 25 секунди, съответно вмененото на касатора неправомерно действие е продължило само една секунда, през която същият не е имал възможност да реагира, нито да предотврати тези неправомерни действия. Твърди се, че съдът не е обсъдил възражението за несъразмерност на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание на фона на безупречната служба на държавния служител, който не е наказван, а само е награждаван. Иска се отмяна на съдебното решение и оспорената заповед. Подробни съображения са изложени в писмена защита от пълномощника на касатора адв. П. Танева - Леви. В писмената защита са релевирани и оплаквания, които не са посочени в касационната жалба - за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Претендират се разноски по представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът - директорът на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" (ГДЖСОБТ) на Министерство на вътрешните работи (МВР), оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Хаджиева, в писмен отговор и в съдебно заседание по същество. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение не страда от сочените пороци и не са налице основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АС - Благоевград е Заповед 484з-886 от 29.03.2022 г., издадена от директора на ГДЖСОБТ - МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, на настоящия касатор, заемащ длъжността старши полицай в Сектор "Патрулно-постова дейност и масови мероприятия - гр. Благоевград" на Зонално жандармерийско управление гр. София към Дирекция "Жандармерия" при Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е събрал и обсъдил относимите доказателства по делото, като е приел за установено от фактическа страна, че дисциплинарното производство е образувано на основание предложение рег. 484р-1312/24.01.2022 г. на директора на Дирекция "Жандармерия" с цитираните в съдебното решение заповеди на директора на ГДЖСОБТ за нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, които заповеди са надлежно връчени на дисциплинарно привлеченото лице. Определеният дисциплинарно разследващ орган (ДРО) е събрал доказателства - оспорващият е депозирал обяснение, представени са сведения от свидетели, докладни записки от служители, представен е протокол за извършен визуален преглед на видеозаписи и други. Изготвена е Обобщена справка рег. 484р-4174/14.03.2022 г. от ДРО, редовно връчена, като в същата е прието, че на 23.01.2022 г. около 00.15 часа по време на УП на вход-изход гр. Банско - посока с. Баня, на ул. "България" младши инспектор Бачев, виновно е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), като е станал свидетел на употреба на физическа сила, вследствие на което е причинена средна телесна повреда на гражданина Р. Сарафов от младши инспектор В. Георгиев, като Бачев не е предприел действия за прекратяване на деянието и не е докладвал на ръководителите си. Тези действия са станали достояние и на широк кръг от лица, отразени са и в медиите, с което е уронен престижа на МВР. С Покана рег. 484р-4192/15.03.2022 г., редовно връчена на 15.03.2022 г., жалбоподателят е поканен да се яви за запознаване с всички материали от проведеното производство и да даде допълнителни писмени обяснения и възражения. Служителят е подал възражение, прието от ДНО, след което е изготвено Становище рег.484р-4712/22.03.2022 г. от ДРО с предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С оспорената заповед за извършеното дисциплинарно нарушение на чл. 194. ал. 2. т. 4 от ЗМВР - нарушение на чл. 15, 19, 20 и 69 от Етичния кодекс, а именно по т. 15 "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме" - на 23.01.2022 г. е станал свидетел на неправомерно използване на физическа сила, вследствие на която е причинена средна телесна повреда на гражданин от друг служител на МВР, като не е предприел действия за предотвратяване на деянието и не е докладвал на ръководителите си; по т. 19 "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представя представлява" - неправомерните действия на служителя са станали достояние на граждани, в които се формира впечатление, че полицейските служители могат безнаказано да вършат правонарушения, е намаляване или загуба на общественото доверие; по т. 20 "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си - поведението е в противоречие с очакванията на обществото, а именно, че полицейският служител предотвратява, пресича и разкрива престъпения, като служи за личен пример на гражданите; по т. 69 "Държавен служител, който е станал свидетел на неетично или опасно поведение, на насилие, нехуманно или обидно отношение към което и да е лице от страна на друг държавен служител, предприема действия за прекратяването им и докладва на ръководителя си, независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни действия" - с бездействието си е допуснал да бъде накърнено достойнството на гражданин и е допуснал акт на нечовешко отношение към него, вследствие, на което е увредено здравето му, с което е осъществен съставът на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл.197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, като на основание цитираните норми на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Заповедта е мотивирана, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР изложени са фактически и правни основания за издаването й, включително чрез позоваване на Обобщена справка рег. 484р-4174/ 14.03.2022 г., в същата се съдържат всички установени в хода на образуваното дисциплинарно производство факти за поведението на държавния служител, съставляващи нарушение на служебната дисциплина, с посочени време, място и обстоятелствата, при които е извършено и съответното за него дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е проведено в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като е спазено изискването по чл. 206, ал. 1 ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, представил е възражение рег. 6809р-11678/17.03.3022 г., запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена и при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява описаното от ДНО нарушение, а именно че при възникналия на 23.01.2022 г. инцидент с пострадалото лице и колегата му - младши инспектор Георгиев, оспорващия, който е определен за старши на наряда, е станал свидетел на неправомерно употребена физическа сила, но не е предприел никакви действия за прекратяването й, нито е докладвал на ръководителите си. Първоинстанционният съд е посочил, че инцидентът е продължил само 25 секунди, но това не изключва незабавната намеса на жалбоподателя като полицейски служител, съблюдаващ за спазването на закона и защита и опазването на човешкия живот. Съдът е отхвърлил доводите в първоначалната жалба, идентични с тези, изложени пред ДНО, по които са изложени подробни мотиви в оспорената заповед и които са в съответствие със събраните по делото доказателства, от които безспорно е установено нарушението, като жалбоподателя не е посочил доказателства, които да опровергават изложените в административния акт фактически основания и правни изводи за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е посочил, че правилно и в съответствие с материалния закон ДНО е приел, че нарушението на служебната дисциплина е тежко, като първоначално е отричано от извършителя, впоследствие е признато от него. Сочените от жалбоподателя причини, не са изключващи виновното поведение обстоятелства, като е установено уронване на престижа на службата - деянието е извършено на публично място и е станало достояние и на обществото чрез средствата за масово осведомяване. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът безкритично е възприел фактите, така както са установени от ДНО, като не е отчел обстоятелството, че касатора не е имал възможност да предотврати неправомерните действия, извършени от друг служител на МВР, съответно не е констатирал липсата на доказателства, доказващи несъмнено извършването на вменените дисциплинарни нарушения. Обосновани са изводите на съда, че в рамките на дисциплинарното производство непротиворечиво е установено, че държавният служител, не само е присъствал на деянието на своя колега по наряд - "подсичане" с ритник на гражданин и не е предприел действия да го предотврати, но и не е оказал помощ на пострадалия, както и не е докладвал за инцидента, а напротив затаил е истината за случилото се. Едва след като са събрани категорични доказателства е признал, че е присъствал на инцидента - сведение с рег. 6809р/3214 от 27.01.2022 г., като е бил извън служебния автомобил, което опровергава твърденията в представената в настоящото производство писмена защита, че не е бил свидетел на същия, тъй като е бил в служебния автомобил. От представените експертни справки, включително компютърно - техническа и протокол за визуален преглед на видеозапис на оптичен носител от 09.03.2022 г., както и свидетелски показания и другите събрани доказателства, се установява, че Бачев е бил в непосредствена близост до пострадалото лице. Обстоятелството, че физическото съприкосновение на другия служител с гражданина е продължило кратко, правилно е анализирано от съда и е прието, че това не освобождава дисциплинарно привлеченото лице от задължението да се намеси, както и да окаже помощ на падналия гражданин, съответно да докладва за инцидента, още повече, че същият е старши на наряда. Вместо това в докладните записки и на Бачев и на останалите двама членове на наряда, както и в Информационна карта от 23.01.2022 г. липсват данни за действията по "подсичане" на гражданина, както и за цялостното развитие на инцидента. Отразена е само извършената проверка на личната карта на пострадалия гражданин, но не и неправомерните действия относно упражненото физическо насилие, при което е причинена средна телесна повреда - [диагноза]. Не е докладвано нито на началника група ОДЧ при ЗЖУ - София, в качеството на оперативния дежурен по време на дежурството на наряда, нито на оперативния дежурен на ЗЖУ - София. Служителите от наряда са изготвили докладни записки на следващия ден, благодарение на изричното запитване на началника на ЗЖУ, по повод станалия му вече известен инцидент. Дори и да се приеме, че Бачев не е имал време да предотврати самото нанасяне на телесната повреда на гражданина от своя колега, същият отново в нарушение на изискванията на Етичния кодекс - т. 15, т. 19, т. 20 и особено т. 69, не е оказал помощ на пострадалия гражданин, не е докладвал, а напротив опитал се е да прикрие случилото се. Фактите, установени в хода на дисциплинарното производство не са оспорени и опровергани в рамките на съдебното дирене, не са представени от жалбоподателя никакви доказателства, които да ги поставят под съмнение. Категорично е установено описаното поведение на държавния служител, което правилно е квалифицирано като тежко нарушение на правилата на Етичния кодекс, осъществяващо състава на нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, както правилно е приел ДНО и първоинстанционния съд. Правилно съдът е приел липса на нарушения относно компетентността на дисциплинарно наказващия орган, наличие на изискуемата форма на акта, както и липса на нарушение на административно производствените правила, по което не се спори понастоящем. По отношение приложението на материалния закон, правилно е прието, както от административния орган, така и от съда, че с описаното изпълнително деяние, държавният служител е нарушил изискванията на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 69 от Етичния кодекс като с нарушението на цитираните етични норми е осъществил и нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което с оглед уронването на престижа на службата, правилно е наложено най-тежкото наказание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Правилно съдът е приел, че е осъществен квалифициращия признак - уронване на престижа на службата, наложил квалификацията по чл. 203, ал. 1, т. 13, за което ДНО в условията на обвързана компетентност следва да наложи най-тежкото наказание. Безспорно е установено, че деянието е станало известно на широк кръг от лица - граждани - приятели на пострадалия, както и широката общественост, чрез публикации в медиите, други служители на МВР - дежурния екип извикан на мястото на инцидента, органите на досъдебното производство, прокурори, поради което не може да се възприеме възражението, че извършеното нарушение на служебната дисциплина не е тежко, съответно че не е спазено изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Неоснователно е и възражението, че съдът не е изложил мотиви в решението си, относно възражението за несъразмерност на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание на фона на безупречната служба на държавния служител, който не е наказван, а само е награждаван. Съдът е обсъдил нарушението на Етичния кодекс, характера на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, като подробно се е спрял на последното и в контекста на Тълкувателно постановление 3 от 07.06.2007 г. на ВАС, по тълк. дело 4/2007 г., като е приел, че законосъобразно е наложено най-тежкото наказание. Решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Неоснователно в писмената защита се твърди, че са налице няколко нарушения, за които следва да бъдат определени отделни наказания за всяко едно нарушение. Нарушението е едно - неспазване на правилата на Етичния кодекс, чрез описаното по-горе бездействие. Що се касае до релевираните в писмената защита твърдения за допуснати от съда съществени нарушения на съдебно производствените правила, същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са въведени с касационната жалба и са релевирани след изтичане на срока за обжалване, като по тях, съдът на основание чл. 218, ал. 1 от АПК не дължи произнасяне, съответно не подлежат и на служебен контрол на основание чл. 218, ал. 2 от АПК. Съдебното решение не страда от сочените в касационната жалба и писмената защита пороци или други, констатирани при извършената служебна проверка и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция, като в полза на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" следва да се присъди сумата от 200 лева, за юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,