Решение № 7342 от 5.7.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Министерски съвет на Република България (МС на РБ) срещу Решение 7655 от 09.08.2022 г., постановено по адм. дело 6770/2021 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му, в която, по жалба на Ви Би Мениджмънт ЕООД, са обявени за нищожни т. 1, т. 3 и т. 6 от Решение 441 от 04.06.2021 г. на МС. Касационният жалбоподател излага доводи, че решението в обжалваната му част е недопустимо, алтернативно неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска обезсилването на решението в обжалваната част, алтернативно отмяната му в същата част и отхвърляне на подадената от Ви Би Мениджмънт ЕООД пред първоинстанционния съд жалба. Ответникът Ви Би Мениджмънт ЕООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, на [улица], представлявано от неговия управител М. Илиев, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в частта й, в която се иска обезсилване на решението в обжалваната част. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценява касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за нея, поради което следва да бъде разгледана досежно основателността й. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: По делото е установена следната фактическа обстановка: На основание Указ 13818 от 20 декември 2017 за блокиране на собствеността на лица, замесени в сериозни нарушения на човешките права или корупция, допълващ и прилагащ Глобалния закон на Съединените американски щати (САЩ) за отчетност в областта на правата на човека Магнитски, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерство на финансите на САЩ на 02.06.2021 г. санкционира три български лица, мотивирайки се с тяхната значителна роля в корупцията в България, както и дружествата, контролирани или притежавани от тях. На 04.06.2021 г. МС приема оспорваното Решение 441 на основание чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 7, ал. 1 и ал. 3, чл. 8, ал. 1 и ал. 3 и чл. 24 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Същото съдържа разпоредителна част в шест точки, както следва: 1) по т. 1 се създава постоянна работна група с участието на представители на Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, Държавна агенция Национална сигурност и Национална агенция за приходите, която да изготви и поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ. В три подточки са посочени асоциираните лица, които следва да бъдат включени в списъка, а именно: а) всички физически и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните 5 години от лицата, включени в списъка на OFAC; б) всички съдружници, акционери, управители и членове на органи за управление и контрол на юридическите лица по буква а, включени към момента и за последните 5 години и в) всички физически лица и юридически лица, допълнени по реда на т. 4 от оспореното решение на МС; 2) по т. 2 е предвидено поименният състав на работната група да се определи със заповед на министъра на финансите по предложение, направено в еднодневен срок от ръководителите на ведомствата по т. 1 от решението; 3) по т. 3 е възложено списъкът да се публикува и поддържа на Интернет страниците на Министерство на финансите и на Национална агенция за приходите; 4) по т. 4 е възложено на Държавна агенция Национална сигурност и на Национална агенция за приходите да предприемат постоянни мерки за установяване степента на свързаност на лица с лицата от списъка по т. 1 и да предлагат на постоянната работна група допълване на списъка, в случай че се установи свързаност или изключване от списъка на лица, в случай че свързаността е прекратена; 5) по т. 5 е определен министърът на финансите да наблюдава дейността на работната група по т. 1 от решението и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството; 6) по т. 6 се възлага на министрите и другите органи на изпълнителната власт да предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения. В изпълнение на Решение 441/04.06.2021 г. на МС, създадената работна група е изготвила списък на асоциираните лица, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от OFAC, в който дружеството-ответник по касация е включено под 62 (от л. 66 до л. 69 от адм. дело 6770/2021 г. по описа на Върховния административен съд). Списъкът е публикуван на 15.06.2021 г. на Интернет страниците на Министерство на финансите и на Национална агенция за приходите. Ви Би Мениджмънт ЕООД оспорило Решение 441 от 04.06.2021 г. на МС пред Върховния административен съд с доводи за нищожността му, поради липса на материална компетентност на издателя на акта. Евентуално претендирало установяване на неговата незаконосъобразност поради приемането му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложило също аргументи за необоснованост и липса на мотиви на административния орган при приемането на решението. Било образувано адм. дело 6770/2021 г. по описа на Върховния административен съд, по което е постановен частично обжалвания в настоящото производство резултат. Решаващият състав на първоинстанционния съд е формирал извод за частична допустимост на подадената от Ви Би Мениджмънт ЕООД жалба. Приел е, че по отношение на дружеството е налице правен интерес да оспорва процесното Решение на МС в частта му по т. 1, т. 3, и т. 6. Мотивирал се, че жалбоподателят се явява пряко, лично, неблагоприятно и непосредствено засегнат от акта, доколкото този акт обвързва действието си със списъка по т. 1, по отношение на който списък е задължението по т. 6 от самото решение, в която са визирани рестрикции за дружеството. Съдът мотивирал решението си в обжалваната му част като посочил, че е налице липса на компетентност на издателя и липса на овластяваща норма. Обосновал се, че посоченото правно основание за издаване на административния акт в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6 чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България е израз на общо конституционно правомощие на МС да ръководи и осъществява външната и вътрешната политика на страната, но че разпоредбата е рамкова, не вменява конкретни правомощия, съответно не оправомощава МС да приема актове с предмета на оспорваното решение. Изложил подробни аргументи, че същият не е издаден въз основа на нормативен акт на Европейския съюз (ЕС), национален закон, Конституцията на Република България или международен договор, ратифициран от страната ни. Като отчел изрично съдържащата се към наименованието на процесния акт препратка към наложените от САЩ санкции на български лица, посочил, че Глобалният закон Магнитски няма и не би могъл да притежава качеството на източник на правото, респективно да послужи, като правно основание при приемане на мерки, като оспорваните. Допълнил, че МС не е посочил конкретна правна норма от международен акт или двустранен договор, по който Република България е страна, който да го овластява да приема решения с предмета на оспорваното. Заключил е, че е налице основание за прогласяване на нищожност, съгласно чл. 146, т. 1 АПК. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд в обжалваната му част е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Основателно е касационното оплакване на МС на РБ за недопустимост на решението на тричленния състав в обжалваната част на основание чл. 177, ал. 1 АПК, поради постановяването на Решение 5292/01.06.2022 г. по адм. дело 2168/2022 г. и на Решение 5293/01.06.2022 г. по адм. дело 2849/2022 г., и двете на петчленен състав на Върховния административен съд, с които са оставени в сила Решение 1007/03.02.2022 г., постановено по адм. дело 8112/2021 г., съответно Решение 1008/03.02.2022 г., постановено по адм. дело 6774/2021 г., и двете на тричленен състав на Върховния административен съд за обявяване нищожността на Решение 441/04.06.2021 г. на МС на РБ в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. първо АПК съдебното решение има действие за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В качеството си на ответник по адм. дело 8112/2021 г. и 6774/2021 г., респ. касатор по адм. дело 2168/2022 г. и 2849/2022 г., всички по описа на Върховния административен съд, МС на РБ е обвързан от разпореденото с цитираните съдебни актове по отношение на неговото Решение 441/04.06.2021 г. правно положение. Установената недействителност на решението на МС в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, разчетена през призмата на съдържанието, което носи разпоредителният диспозитив на съдебните решения, означава, че окончателно е отменено волеизявлението за създаване на работна група, която да изготви и поддържа списък на асоциираните лица (т. 1), за публикуване на този списък на Интернет страниците на Министерство на финансите и на Национална агенция за приходите (т. 3), както и за предприемането на незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения (т. 6). Именно тази юридическа сила на постановените решения и по-специално фактът, че същата обуславя отпаднало правомощие по съставяне, респ. изменение на посочения списък и липсващо в правния мир, към настоящия момент, задължение за публикуването му и за предприемане на незабавни мерки по т. 6 от решението, на практика прави търсената от Ви Би Мениджмънт ЕООД защита безпредметна. Този извод се потвърждава и от представеното по настоящото дело доказателство писмо от Министерство на финансите до Главния секретар на МС, изх. 03-00-675 от 10.08.2022 г. (л. 8 от касационното дело), удостоверяващо, че в изпълнение на горепосочените съдебни решения на Върховния административен съд, считано от 05.08.2022 г. списъкът, изготвен въз основа на Решение 441/04.06.2021 г. на МС, е премахнат от Интернет страницата на Министерство на финансите. Така изложеното обосновава извод, че в хода на производството по адм. дело 6770/2021 г. на Върховния административен съд, по което е постановен частично обжалвания в настоящото производство правен резултат, за ответника по касация Ви Би Мениджмънт ЕООД е отпаднал правният интерес от обжалването на Решение 441/04.06.2021 г. на МС в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и обуславя правото на оспорване на засегнатото от административния акт лице. В съдебната практика няма спор, че правен интерес е налице тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици. Право да оспорят административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Неблагоприятните последици, на които се позовава Ви Би Мениджмънт ЕООД в жалбата си пред първата инстанция, произтичат от решението на МС в посочените части. Без последното тези последици не биха настъпили. Към момента на подаване на жалбата е съществувала обективна връзка между застрашеното материално право на дружеството и решението на МС в тези части. Оспорването е било допустимо, доколкото дружеството е било засегнато от разпореденото по т. 1, т. 3 и т. 6 от акта на МС. С отпадането на това засягане, се преклудира и възможността за съдебен контрол върху процесния акт, което се е случило с постановяването на Решение 5292/01.06.2022 г. по адм. дело 2168/2022 г. и на Решение 5293/01.06.2022 г. по адм. дело 2849/2022 г., и двете на петчленен състав на Върховния административен съд. След като с влезли в сила съдебни актове по отношение на МС е препятствана възможността да изпълни Решение 441/04.06.2021 г., за Ви Би Мениджмънт ЕООД няма как да настъпят и евентуално следващите от предприетите мерки неблагоприятни последици от действията на посочените в т. 6 на решението лица. Следователно правният интерес на дружеството от оспорването се явява удовлетворен с посочените съдебни решения, които обвързват валидно касатора в настоящото производство, респ. отпаднала е необходимостта от осъществяването на търсената в съдебното производство защита. Липсата на процесуалната предпоставка правен интерес, за съществуване на правото на оспорване, е пречка за разглеждането на образуваното дело по същество. Съдът е длъжен да следи служебно за наличието на посочената предпоставка при висящността на процеса и при установяване на нейната липса или отпадане е длъжен да прекрати производството на основание чл. 159, т. 4 АПК, оставяйки жалбата без разглеждане, като недопустима. В случая съдът, при постановяването на съдебното си решение в обжалваната му част, не е съобразил отпадналия интерес от оспорване на жалбоподателя Ви Би Мениджмънт ЕООД, настъпила след влизането в сила на Решение 1007/03.02.2022 г., постановено по адм. дело 8112/2021 г., съответно на Решение 1008/03.02.2022 г., постановено по адм. дело 6774/2021 г., и двете на тричленен състав на Върховния административен съд. По тези съображения съдебното решение в обжалваната му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а съдебното производството по делото прекратено. Разноски не се претендират от страните по делото, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, във вр. с чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия