Решение № 14284 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 174/2014 г.
ВАСVIII отделение01.12.2014 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2707 от 30.10.2013 г., постановено по адм. д. № 2947/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14284 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 174/2014 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от едноличен търговец (ЕТ) "Петранка Христова - Вики", с ЕИК 103154499, чрез адвокат Васил Василев, срещу Решение № 2707 от 30.10.2013 г., постановено по адм. д. № 2947/2013 г. по описа на Административен съд - Варна (АСВ), с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Заповед № РД-М-532 от 24.07.2013 г., издадена от началника на Митница Варна, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на обект" - супермаркет, където е констатирано нарушението, находящ се в гр. Долни Чифлик, обл. Варна, ул. "Пирин" № 2 за срок от един месец, на основание чл. 124б, ал. 1 - 5 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и чл. 124в, ал. 1 - 3 от същия закон, и Христова, действаща в качеството й на ЕТ е осъдена да заплати на Митница Варна сума в размер на 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба и допълнителна молба се иска отмяната на решението като неправилно и отмяната на оспорения административен акт. Излагат се съображения, свързани с невъзможността за изпълнение на спорната заповед предвид това, че обектът е отдаден на друга фирма, за което е съставен протокол от Агенция Митници. В тази връзка се твърди, че заповедта е станала нищожен административен акт. Поддържа се, че ЕТ "Петранка Христова - Вики" е закрита. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред касационната инстанция касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът - началникът на Митница Варна, чрез редовно упълномощен юрисконсулт, представя отговор на касационната жалба, обективиран в писмено становище, с който оспорва жалбата. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. В съдебното заседание пред касационната инстанция ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АСВ е образувано по жалба на посочения ЕТ срещу Заповед № РД-М-532 от 24.07.2013 г., издадена от началника на Митница Варна, с която е наложена ПАМ "запечатване на обект"- супермаркет, където е констатирано нарушението, находящ се в гр. Долни Чифлик, обл. Варна, ул. "Пирин" № 2, за срок от един месец, на основание чл. 124б, ал. 1 - 5 ЗАДС; забранен е достъпът до този обект на основание чл. 124в, ал. 1 - 3 от същия закон и е указано наличните стоки в него, с изключение на тези, които са предмет на нарушението, да се отстранят от нарушителя или от упълномощено от него лице, в седемдневен срок, считано от връчването на заповедта. Установено е от първоинстанционния съд, че към датата на извършване на проверката - 27.02.2013 г., ЕТ - сега касатор, е стопанисвал и извършвал дейност в търговски обект, находящ се в гр. Долни Чифлик, ул. "Пирин" № 2, където са намерени тютюневите изделия без български акцизен бандерол, без разрешение за търговия с тютюневи изделия в нарушение на чл. 100а, ал. 1 ЗАДС. Съобразил е, че по делото не е установено и доказано, че ЕТ притежава разрешение за продажба на тютюневи изделия към момента на извършване на проверката за обекта, където е констатирано нарушението. Изложил е съображения, че с представените в хода на производството доказателства не са опровергани констатациите за извършено нарушение по чл. 108а ЗАДС на посочената дата, а единствено установяват, че на 10.08.2013 г. Христова е сключила договор за заем за послужване за обекта. Преценил е обаче, че този факт е ирелевантен. За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като е отхвърлил твърденията за нейната нищожност. Освен това е изложил съображения за издаването й при спазване на материалния закон и разписаните процесуални правила, предвид което е направил извод за нейната законосъобразност. Като е съобразил разпоредбата на чл. 124б ЗАДС е посочил, че спорната заповед е издадена от ответника при условията на обвързана компетентност. Решението е правилно. Оспорената пред АСВ заповед е издадена на основание чл. 124б, ал. 1 - 5 ЗАДС и чл. 124в, ал. 1 - 3 ЗАДС. Правилно е прието от съда, че в тези хипотези административният орган действа в условията на обвързана компетентност. От събраните доказателства и мотивите на спорната заповед е видно, а и не е било спорно, че с Наказателно постановление № 172 от 24.07.2013 г. за установеното нарушение по чл. 108а, ал. 1 ЗАДС на Христова, в качеството й на ЕТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. и на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС, във вр. с чл. 108а, ал. 1 ЗАДС - лишаване от право да упражнява търговска дейност в обекта. Следователно, били са налице предпоставките за издаването на заповедта за налагане на ПАМ в хипотезата на чл. 124б, ал. 1 ЗДДС. Административният орган е бил длъжен при наличието на нормативно определените условия и сбъдване на юридическия факт - налагане на наказание по чл. 124а ЗАДС, да я издаде. Налице са били и предпоставките за създаване на забрана за достъпа до обекта, на основание чл. 124в, ал. 1 ЗАДС предвид изискването за нейното кумулативното налагане със запечатването по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, при същите предпоставки. Посочи се вече, че те са били налице, тъй като е установено, че фактическият състав по чл. 124, ал. 1 ЗАДС е бил осъществен Христова не е ангажирала доказателства за отмяната на посоченото НП. Представените в хода на съдебното производсто пред АСВ призовки не установяват такъв факт, а и той не се твърди. Предвид това, обоснован на доказателствата по делото и съобразен с материалния закон е направеният от състава на АСВ извод, за законосъобразност на спорната заповед. Тя е мотивирана - в нея се съдържа описание на фактическите обстоятелства във връзка с издаването й, като те правилно са отнесени към приложимата правна разпоредба. Не са представени други доказателства от Христова, които да са относими към предмета на спора. Правилно е преценено от състава на АСВ, че предоставянето на процесния обект за стопанисване на друго лице след извършване на нарушението (10.08.2013 г., видно от датата на договора за заем за послужване и свидетелските показания) е неотносимо към законосъобразността на спорната ПАМ. Доводите за невъзможността да бъде изпълнена ПАМ също са неотносими към преценката за нейната законосъобразност и не водят на извод за нейната нищожност. Наред с това, при направена служебна справка в Търговския регистър се установи, че обратно на твърдяното от Христова, ЕТ "Петранка Христова - Вики" не е заличен, поради което доводите във връзка с твърдяното "закриване на фирмата" и преустановяване на дейността няма да бъдат обсъждани. По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че първоинстанционният съд е постановил валиден и допустим съдебен акт при спазване на съдопроизводствените правила, който като обоснован и съответстващ на материалния закон, следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,