Решение № 7037 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2025 г.
ВАССедмо отделение25.06.2025 г.докладчик Весела Андонова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 770 от 14.02.2025 г. на Административен съд - Благоевград по адм. дело 1948/2024 г., в частта с която е отхвърлена жалбата на Община Благоевград срещу Решение 1002-52 от 02.02.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г. в частта по т. 1, с която е отказана верификация на разходи в размер на 1 789, 84 лева, както и в частта с която на Изпълнителна агенция Програма за образование са присъдени разноски в размер на 148,31 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение 1002-52 от 02.02.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г. в частта, с която е отказана верификация на разходи в размер на 1 789, 84 лева.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г. за произнасяне, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЯ 90 - дневен срок за произнасяне.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Програма за образование , седалище и адрес гр. София, [улица], [адрес], да заплати на Община Благоевград, с адрес гр. Благоевград, [адрес] разноски по делото в размер на 333,80 (триста тридесет и три лева и осемдесет стотинки) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Благоевград срещу Решение 770 от 14.02.2025 г. по адм. дело 1948/2024 г. на Административен съд Благоевград В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на Общината срещу Решение 1002-52 от 02.02.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г. (ОПНОИР), в частта му по т. 1, с която й е отказано верифицирането на разходи в размер на 1 789,84 лв. по Искане за окончателно плащане 4 от 04.10.2023 г. по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG05M9OP001-2.056-0021-2014BG05M2OP001-C02 от 23.12.2021 г. Касационният жалбоподател Община Благоевград, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита първоинстанционното съдебно решение за необосновано и неправилно, тъй като същото не съдържа фактически установявания въз основа на анализ на писмените доказателства в процедурата по верификация в насока приложимостта и съдържанието на посоченото Ръководство за изпълнението на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2, 3 и 5 на ОПНОИР от 11.12.2020 г. (Ръководството), в рамките на процедурата по предоставяне на БФП. Твърди, че от страна на първоинстанционния съд са направени изводи, без от него да са анализирани Условията за кандидатстване по програмата, тяхното съдържание и съответно, тяхната задължителност или не за кандидатите в рамките на процедурата. Счита също, че и административният орган, при обективиране волята си да откаже верификация на разходите по т. 1 от акта, е следвало да направи своите фактически установявания, да посочи конкретни факти и обстоятелства, които покриват посочената хипотеза на чл. 57, ал. 1, т. 2 Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление , което обаче последният не е направил, поради което касаторът счита, че не се установява наличието на основание за отказ за верификация в тази част. Сочи, че противно на приетото от административния орган и първоинстанционния съд, Ръководството следва да бъде в синхрон с Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (Директива 2003/88/ЕО) и разпоредбата на чл. 113 от Кодекса на труда (КТ). Анализирайки относимите разпоредби на цитираната директива, касаторът сочи, че в разпоредбата на чл. 22, § 1, б. а от същата е предвидено, че държава членка може да не прилага разпоредбите на чл. 6, като същевременно съблюдава общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, при условие, че предприема необходимите мерки, за да гарантира, че никой работодател не изисква от работник да работи средно повече от 48 часа през период от седем дни, изчислени за референтния период, посочен в чл. 16, б. б (четири месеца) освен ако преди това е получил съгласието на работника да извършва такава работа. Предвид изложеното, счита изводите на съда за неправилни и необосновани, в частта в която е отказана верификация на сумата от 1 789,84 лв. Прави искане съдът да отмени решението в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски, в случай че същите са над минималните размери, предвид фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по касационната жалба на Община Благоевград ръководителят на УО на ОПНОИР изразява становище за неоснователност на жалбата. Постъпила е и касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г., срещу Решение 770 от 14.02.2025 г. по адм. дело 1948/2024 г. на Административен съд - Благоевград, в частта с която е отменено негово Решение 1002-52 от 02.02.2024 г. Касационният жалбоподател ръководителят на УО на ОПНОИР, счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и счита изводите на съда за законосъобразност на отчетените разходи за възнаграждение, социални осигуровки и данък за А. Н., за неправилни и несъответстващи на доказателствата, приложени към делото. Твърди, че първоинстанционният съд по никакъв начин не е обсъдил въпроса с възможните размери от 18 лева или 28 лева на часовата ставка в зависимост от специфичния опит на кариерния консултант, който е от съществено и основно значение за решаването на спора, като счита, че в конкретния случай съдът изобщо не е разбрал, поради каква причина УО не е верифицирал сумата от 486,00 лв. - превишение на допустимото възнаграждение за кариерен консултант. Сочи, че противно на приетото от съда, административният орган не твърди, че А. Н. няма опит, за да бъде назначена като кариерен консултант въобще, а твърди, че специфичният й опит, който е под 3 години, отговаря на възнаграждение от 18 лв. на час, съгласно посоченото в Таблица за допустимия размер на почасовото възнаграждение на лицата, наети във връзка с изпълнението на проектите по ОП НОИР в т. 12.3.2 Допустими разходи по ОП НОИР от Условията за кандидатстване. Обосновава подробни доводи, че неотносим към предмета на спора е изводът на съда, че в обявлението към процедурата не е поставено изискване за определен специфичен опит като кариерен консултант, а е отразено, че наличието на такъв би дало предимство при класирането и сочи, че фактът, че бенефициерът в собствената си процедура за избор на кариерни консултанти , не е поставил изискване към тях за специфичен опит, не отменя изискванията на УО посочени в Стандартната таблица към Условията за кандидатстване по процедурата, доколкото при верифициране на направените от бенефициера разходи, ръководителят на УО е длъжен да спази предварително обявените по процедура за БФП, условия. В допълнение сочи, че след като е разгледал представените му доказателства и по конкретно трудовата книжка на лицето, съдът правилно е установил, че същото притежава специфичен опит приблизително 1 год. и 3 мес. , но неясно защо не е ценил правилно този факт, а именно, че г-жа Н. притежава специфичен опит до 3 год., т.е. може да заема длъжността Кариерен консултант , която като специфични дейности отговаря на длъжността Психолог и човешки ресурси , като полагащото й се възнаграждение за един час следва да бъде до 18 лв., предвидено в таблицата към Условията за кандидатстване. Не на последно място, касаторът намира за необосновани и нелогични изводите на съда, че по отношения на сходна ситуация с друг кариерен консултант З. З., административният орган е подходил по различен начин в преценката за законосъобразност по отношение на критериите за назначаване на посочения специалист и сочи, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и има само един законосъобразен вариант на действие, а именно да счете разхода за недопустим и да откаже да го верифицира. Моли съда, в случай че отмени първоинстанционното съдебно решение, в частта по т. 2, да отмени същото и в частта по т. 3 относно сумата от 32,02 лв., представляващи непреки разходи, предвид това, че същите са следствие от допустимите преки разходи по проекта. Прави искане съдебното решение да бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски по делото въз основа на представен списък. Представлява се от служител с юридическо образование Д. Георгиева. Ответникът по касационната жалба на ръководителя на УО на ОПНОИР Община Благоевград, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Община Благоевград и за основателност на касационната жалба на ръководителя на УО на ОП НОИР. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на страните, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, касационната жалба на Община Благоевград е основателна, а подадената от ръководителя на УО на ОП НОИР - неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна следното: На 23.12.2021 г. между ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 г. (ОПРЧР) и ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г. (наричани по отделно Управляващ орган ) от една страна и Община Благоевград (бенефициер) от друга страна, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 711 011, 06 лева, а именно по ОПРЧР, приоритетна ос 2 Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване , в размер на 475 629,89 лв., а по ОПНОИР, приоритетна ос 3 Образователна среда за активно социално приобщаване , в размер на 235 381,17 лв. и двете в изпълнение на процедура BG05M9OP001-2.056 Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование - Компонент 2, за изпълнение на проект Подкрепа за социално включване с рег. BG05M9OP001-2.056-0021. В изпълнение на проекта, на 03.12.2024 г. между Община Благоевград (кандидат) и ЮЛНЦ Югозападен обществено информационен център , Детска градина 6 Щастливо детство , Детска градина 11 Здравец , Второ основно училище Димитър Благоев и Благоевградска професионална гимназия Ичко Бойчев (партньори) е сключено споразумение за партньорство, във връзка с подготовката и изпълнението на проект Подкрепа за социално включване . На 31.10.2023 г. от Община Благоевград е подадено Искане за окончателно плащане ведно с пакет отчетни документи 4, на обща стойност 95 900,10 лв. На 18.12.2023 г., ръководителят на УО е изискал допълнителни документи и информация от Общината. На 12.01.2024 г. Община Благоевград предоставя допълнителни документи и пояснения. На 02.02.2024 г., с Решение 1002-52 на ръководителя на УО на ОПНОИР, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62 ЗУСЕФСУ, на Община Благоевград е отказана верификация на разходи в размер на 2 435,15 лв. по искане за окончателно плащане от 31.10.2023 г. по проект Подкрепа за социално включване , както следва: т. 1 По бюджетен Раздел I Разходи за персонал , т. 1. Разходи за възнаграждения на лица, пряко ангажирани с изпълнението на дейностите, вкл. осигурителните и здравноосигурителните вноски за сметка на осигурителя/работодателя, съгласно националното законодателство , не се верифицира сума в размер на 1 789,84 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Ръководителят на УО установява, че през месеците февруари, март, април и май 2023 г. и през месеците юни, юли, август и септември на същата календарна година, лицата (Х. П. и Е. К.) са работили повече от 48 часа на седмица в нарушение на т. 3.12 от Ръководството. т. 2 По бюджетен Раздел I Разходи за персонал , т. 1 Разходи за възнаграждения на лица, пряко ангажирани с изпълнението на дейностите, вкл. осигурителните и здравноосигурителните вноски за сметка на осигурителя/работодателя, съгласно националното законодателство , не се верифицира сума в размер на 486,00 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, тъй като УО установява, че за лицето А. Н. липсва специфичен опит между 3 и 7 години като кариерен консултант . т. 3 По бюджетен Раздел V Единна ставка , бюджетен ред 11.1 Непреки разходи , не се верифицира сумата от 159, 31 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 67 (1), точка г, чл. 67
точка a, (i) и (ii) и чл. 68, буква (а) от Регламент 1303/2013 във вр. с раздел 12.3.2 Допустими разходи от Условията за кандидатстване по процедурата. УО сочи, че размерът на допустимите разходи е 87 350,42 лв., предвид което допустимият за верифициране размер на непреките разходи е не повече от 6 114,53 лв., представляващи 7 % от преките допустими разходи. С Решение 2013 от 20.06.2024 г. по адм.д. 286/2024 г. на Административен съд Благоевград е отменено Решение 1002-52 от 02.02.2024 г. на ръководителя на УО на ОПНОИР. С Решение 13742 от 17.12.2024 г. по адм.д. 8285/2024 г. на ВАС, Седмо отделение е отменено Решение 2013 от 20.06.2024 г. по адм.д. 286/2024 г. на Административен съд Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при частично нарушение на материалния закон. Анализирайки относимата нормативна уредба и приетите по програмата Условия за кандидатстване и Ръководство за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2, 3 и 5 на ОПНОИР 2014-2020 г., първоинстанционният съд счита, за правилни изводите на УО, че от страна на Община Благоевград е допуснато нарушение на т. 3.2 от Ръководството, тъй като е начислено и изплатено възнаграждение за работа по проекта на две от наетите по него лица, за повече от 48 часа седмично, за период по-дълъг от четири месеца в рамките на една календарна година. Първоинстанционният съд сочи, че действително разпоредбата на чл. 113, ал. 5 КТ не изисква тези четири месеца да са в рамките на една календарна година, като същевременно липсва и изискване за еднократност на периода, т.е. след изтичането му не съществува нормативна забрана работникът или служителят да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд, но в допълнение намира, че такова условие е поставено от УО в Ръководството за изпълнение, което е задължително за бенефициера. Въз основа на изложеното съдът приема, че актът, в частта по т. 1, е законосъобразен и правилно административният орган е отказал верификация на сумата от 1 789, 84 лв. По отношение на т. 2 от оспорвания административен акт, съдът обосновава подробни изводи и сочи, че УО в Условията за кандидатстване по процедурата е поставил изискване към лицата заемащи експертни длъжности, пряко ангажирани с изпълнението на дейностите по проекта, а именно, че същите следва да притежават специфичен опит в дадена сфера между 3 и 7 години. Въз основа на документацията по процедурата, съдът установява, че не е поставено изискване за определен специфичен опит като кариерен консултант към посочения експерт, а е отразено единствено, че наличието на такъв би дал предимство при класирането, предвид което съдът приема, че А. Н., притежава изискуемия за позицията специфичен опит. Съдът намира, че УО е подходил по различен начин при съпоставянето на две идентични ситуации, доколкото процедурата по която са избрани като кариерен консултант З. З. и А. Н. е една и съща, а представеното от Общината пояснение, че опитът се счита за предимство при оценяването, но не е конкретно определен като критерий за допустимост, е прието от УО само по отношение на З. З., като разходите за възнаграждения, осигуровки и данък за нея, са верифицирани, а за А. Н., за която е проведена същата процедура за назначаване, не са. Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновава извод за правилност и законосъобразност на отчетените разходи за възнаграждение, социални осигуровки и данък за А. Н., като счита акта, в частта по т. 2, за издаден в нарушение на материалния закон, поради което го отменя и връща преписката на УО за верифициране на разходите в отчетения размер. По отношение на т. 3 от акта, първоинстанционният съд, вземайки предвид Раздел 12, т. VI Единна ставка от Условията, приема, че допустимостта на разхода е свързана с допустимостта на разходите за възнаграждения в размер на 2 275,84 лв. (по т. 1 и по т. 2 от акта) поради което незаконосъобразността на решението на УО в частта по т. 2, с която се отказва верификация на определен размер преки разходи, води до материална незаконосъобразност на акта и в частта, с която е отказана верификация на определен размер на непреките разходи, които са в процентно съотношение от преките допустими разходи. Въз основа на горното съдът обосновава извод за незаконосъобразност на акта в частта му по т. 2 и т. 3 и връща преписката на УО на ОПНОИР за ново произнасяне, в тази част, съгласно дадените указания за приложение на закона. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Общината срещу административния акт в частта му по т. 1 и правилно в останалата му част. Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът (ръководителят на УО на ОП НОИР), не сочи. Налице е бланкетно твърдение на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с нито един конкретен довод, а само касаторът е този, които може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдът не дължи произнасяне по този твърдян порок. Останалите доводи на касаторите за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно допустимостта на отказаните за верифициране разходи от оспорения административен акт. Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право на Съюза и националното, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация. По отношение на отказа за верификация на разходи по т. 1 от оспорения административен акт:
По бюджетен Раздел I Разходи за персонал , т. 1. Разходи за възнаграждения на лица, пряко ангажирани с изпълнението на дейностите, вкл. осигурителните и здравноосигурителните вноски за сметка на осигурителя/работодателя, съгласно националното законодателство , не се верифицира сума в размер на 1 789, 84 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Неверифицираната сума се отнася за поискани за възстановяване разходи за възнаграждения, както и за осигурителни и здравноосигурителни вноски на служителите Х. П. и Е. К., за месеците февруари, март, април и май 2023 г. и за месеците юни, юли, август и септември от същата календарна година.
Като правно основание на отказа по т. 1 ръководителят на УО се позовава на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ във вр. с т. 3.2 Наемане на човешки ресурси за изпълнението на проекта от Ръководството.
Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 2 ЗУСЕФСУ предвижда, че разходите се считат за допустими, ако попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. В случая се твърди, че разходите не попадат в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и конкретно Ръководството за изпълнение.
Съгласно т. 22.2 от Условията за кандидатстване по процедурата, публично достъпни на интернет адрес: https://sf.mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=660, по време на изпълнение на дейностите по проекта, конкретният бенефициент следва да спазва Ръководство за бенефициенти по изпълнение на договори по ОП РЧР (за конкретната процедура), което ще бъде публикувано на интернет страницата на Управляващия орган и Ръководство за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетни оси 2 и 3 на ОП НОИР и Общи условия при предоставяне на БФП по ПО 2 и ПО 3 от ОП НОИР. УО на ОП РЧР и УО на ОП НОИР си запазват правото на промени в Ръководството.
Видно от Раздел II Изпълнение на проекта , т. 3.2 Наемане на човешки ресурси за изпълнение на проекта от Ръководството е посочено, че след стартирането на проекта трябва да се предприемат необходимите действия за определянето на експертите, пряко ангажирани с изпълнението на финансираните дейности, като е уточнено, че експертите могат да бъдат служители на бенефициера наети по трудово или служебно правоотношение; лице което е било обект на оценка в качеството на експерт при одобряването на проекта и/или външно лице.
В поле Важно е посочено, че в съответствие с чл. 113 КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично! В съответствие с Директива 2003/88/ЕО, УО допуска прилагането на изключението на чл. 113, ал. 2-6 КТ за периоди с обща продължителност не повече от 4 месеца (съответно най-много 18 седмици или 90 работни дни) в рамките на една календарна година.
Следва изрично да се отбележи, че в правните основания за издаване на акта по т. 1 не е посочена разпоредба от Условията за кандидатстване. Нещо повече, не е посочен изобщо документ, утвърден по реда на чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ, за да е приложима разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 2 ЗУСЕФСУ.
Неправилно първоинстанционният съд приема, че Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетни оси 2, 3 и 5 на ОП НОИР е документ, утвърден по реда на чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ. Видно от публично достъпната информация на интернет страницата на програмата, това ръководство нито е одобрено с Условията, нито е приложение към тях. Единствено в т. 22.2 от Условията е предвидено ръководството да се спазва. Условията за кандидатстване са одобрени със Заповед РД01-215 от 26.03.2019 г. на ръководителя на УО на ОПНОИР, а приложимата версия на ръководството е утвърдена с Акт РД10-13 от 02.12.2020 г. на ръководителя на УО на ОПНОИР (публично достъпно на интернет адрес: https://sf.mon.bg/?go=page&pageId=139). Предходната редакция на Ръководството е утвърдена на 13.09.2019 г., а по предишната на 07.05.2019 г.
Видно от съдържанието на Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, последното съдържа задължителни правила за поведение, т. е. правни норми, които са адресирани до всички кандидати по програмата, за които са налице визираните в хипотезата на нормата условия. Прилагат се нееднократно, защото регулират повтарящи се обществени отношения, и спазването им може да бъде гарантирано чрез съответната форма на държавна принуда. Следователно Ръководството представлява подзаконов административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК.
Съгласно чл. 113, ал. 1 КТ максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители и 48 часа седмично - за другите работници и служители. Според чл. 113, ал. 2 КТ при изричното съгласие на работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Съгласно чл. 113, ал. 3 КТ работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Разпоредбата на чл. 113, ал. 5 КТ въвежда ограничение от 4 месеца в случаите по ал. 3 и 4 - продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Това означава, че изричното писмено съгласие, което работникът или служителят дава на работодателя по договор за допълнителен труд, за работа повече от 48 часа седмично, е за период не по-дълъг от четири месеца.
Разпоредбите на чл. 113, ал. 2-6 КТ са в съответствие с Директива 2003/88/ЕО.
Член 6 от Директива 2003/88/ЕО предвижда, че държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при съблюдаване на необходимостта от опазване на безопасността и здравето на работниците продължителността на седмичното работно време се ограничава чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, или чрез колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори, като средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, параграф 1, б. а) от Директивата, в същата е предвидено, че държава-членка може да не прилага разпоредбите на член 6, като същевременно съблюдава общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, при условие, че предприема необходимите мерки, за да гарантира, че никой работодател не изисква от работник да работи средно повече от 48 часа през период от седем дни, изчислени за референтния период, посочен в член 16, буква б) (четири месеца), освен ако преди това е получил съгласието на работника да извършва такава работа.
В съответствие с чл. 288 Договора за функционирането на Европейския съюз, Директивите са актове, обвързващи държавите-членки, до които са адресирани, което не изключва възможността засегнатите лица да се позовават на тях за защита на своите права, основавайки се на директния ефект на визираните норми в случаите, в които страна-членка не е транспонирала директивата или я е транспонирала непълно или некоректно, както и с оглед искане за съобразено с тях тълкуване на националното законодателство.
Както обосновано приема и първоинстанционният съд, разпоредбата на чл. 113, ал. 5 КТ не изисква четирите месеца, в които може да се работи повече от 48 часа седмично, да са в рамките на една календарна година, като същевременно липсва и изискване за еднократност на периода, т. е. след изтичането му не съществува нормативна забрана работникът или служителят да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд. Неправилно обаче съдът приема, че е приложимо Ръководството за изпълнение, което ограничава приложението на посоченото правило в рамките на една календарна година. От една страна е налице и директен ефект на посочените по-горе норми от Директивата, а от друга - в съответствие с чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, поради което в случая следва да се приложи КТ.
Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на акта, в частта му по т. 1, са неправилни.
По отношение на отказа за верификация на разходи по т. 2 от административния акт, в размер на 486,00 лв.:
За да откаже верифицирането на разхода по т. 2 от акта, органът сочи като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Като фактически основания за отказа, административният орган е счел, че А. Х. Н., не притежава изискуемия специфичен опит между 3 и 7 години като кариерен консултант , като е прел, че предявените за верифициране разходи, не отговарят на изискванията поставени в Стандартната таблица за допустимия размер на почасово възнаграждение на лицата, наети във връзка с изпълнението на проектите по ОП НОИР част от Условията за кандидатстване и в частност се е позовал на отделни фрагменти от стр. 53 55 (л. 277 278 от адм. дело 286/2024 г.) от същите, които не представляват годно основание за направения отказ.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Анализът на изискването сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. В случая в акта ясно такива не са посочени. В обстоятелствената част на акта (стр. 3 от него) се цитира Раздел I Разходи за персонал , т. 1 Разходи за възнаграждения .. , като не е посочено от къде са цитираните правила. Едва на стр. 4 от акта се говори за Условията за кандидатстване. Не става ясно и въз основа на кои правила административният орган приравнява Кариерния консултант към длъжността Психолог и човешки ресурси , тъй като ако органът има предвид Стандартната таблица на л. 54-55 от Условията за кандидатстване, там не е посочена длъжността Кариерен консултант . Отделно под тази таблица изрично е предвидено, че за всички останали позиции приложимата часова ставка се изчислява в съответствие с чл. 5, ал. 3, т. 6 от ПМС 189/2016 г. като годишните брутни разходи за трудови възнаграждения в счетоводните отчети за последната година се разделят на 1720 часа .
Видно от горното, в случая органът не е подвел установените по делото факти към релевантната правна норма, а касационният съд не може да подвежда установените по делото факти към релевантната правна уредба, различна от приетата от органа, защото законосъобразността на акта е функция на съответствието на установените факти към сочената правна норма.
С оглед изложеното крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт, в частта му по т. 2, е правилен.
По отношение на отказа за верификация на разходи по т. 3 от административния акт, в размер на 1 159,31 лв.:
В тази част акта е мотивиран, че съответните разходите попадат в бюджетен ред 11.1 Непреки разходи и съставляват единна ставка, надхвърлящи допустимия процент спрямо допустимите преки разходи, като сумата не се верифицира на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, тъй като непреките разходи (единна ставка), надхвърлят допустимия процент спрямо допустимите преки разходи, в нарушение на Раздел 12.3.2 Допустими разходи от Условията за кандидатстване по процедурата.
В конкретния случай, в Раздел 12.3.2 Допустими разходи от Условията за кандидатстване е посочен подраздел Разходи за персонал , включващ разходи за възнаграждения на лица, пряко ангажирани с изпълнението на дейностите, вкл. осигурителните и здравноосигурителните вноски за сметка на осигурителя/ работодателя, съгласно националното законодателство, както и, че за непреките разходи се прилага единна ставка в размер на 7% от допустимите преки разходи по проекта. Безспорно, ако отчетените непреки разходи не съответстват на посоченото изискване, те ще са недопустими.
С оглед установената незаконосъобразност на акта в частта по т. 1 и 2, отразяващ се на общия размер на допустимите разходи, не може да се приеме, че е превишен допустимият размер на първоначално отчетените непреки разходи с посочената от органа сума.
Следователно изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта в тази част, е правилен.
Видно от изложеното, изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения акт в частта му по т. 1 е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Това прави обжалваното решение неправилно в тази му част и съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени оспорения акт в частта му по т. 1 и да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. Отчитайки характера на отменения акт и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ съдът определя 90 - дневен на органа за произнасяне.
Решението, в останалата му част, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените разноски на ответника в първоинстанционното производство.
С оглед на изхода от спора, направено от касатора Община Благоевград искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Изпълнителна агенция "Програма за образование" юридическото лице, в чиято структура е органът издал оспорения административен акт, да заплати на Община Благоевград претендираните в производството разноски в общ размер на 333,80 лв., от които за държавна такса 33,80 лв. (14,32 лв. държавна такса за касационната инстанция и 19,48 лв. за платена държавна такса в първоинстанционното производство) и за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на по 100,00 лв. за всяка инстанция, за която са претендирани разноски, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.