Решение № 7529 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12302/2012 г.

Решение № 7529 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12302/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" срещу решение № 4586/7.08.2012 г. по адм. д. № 9034/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт № 20001000187/26.05.2010 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № П 20001000187/5.11.2010 г., в частта, потвърдена с решение № 1732/16.09.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София, за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 68 151,16 лв. за данъчен период м. септември 2008 г., по фактури, издадени от "Стилнет РМ" ЕООД и е осъдена дирекцията да заплати на оспорващото дружество разноски по делото в размер на 3110 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "А. П. Ц." ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуалeн представител адв. Терзиева оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила, като правилно. Претендира направени разноски за касационната инстанция, за които представя доказателства.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионния акт в частта му относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от ЗДДС, в размер на 68 151,16 лв. за данъчен период м. септември 2008 г., по фактури, издадени от "Стилнет РМ" ЕООД.

За да приеме акта за незаконосъобразен и да го отмени, първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелството, че доставените стоки са реализирани с износ за Албания, който не се оспорва от ревизиращите органи. Позовал се е и на приетата по делото ССчЕ, която след проверка в счетоводството на ревизираното дружество и на доставчика е дал заключение, че са налице данни за осчетоводяване на същите, отразени са разплащания и е начислен ДДС от доставчика. Съдът се е позовал и на Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, Решение от 17 юли 2008 г. по дело Комисия/Италия, точка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, JуЯwiak, Orуowski, точка 21, от които е извел извод, че данъчните органи са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице, а в случая такива обективни предпоставки липсват, поради което постановеният отказ за признаване на данъчен кредит е незаконосъобразен.

Решението е правилно в крайния извод за незаконосъобразност на РА, по изложените в настоящото решение мотиви.

От данните по административната преписка се установява, че процесния РА е втори по ред, като първоначално издадения РА № 140900029/30.04.2009 г. е отменен с Решение № 950/14.09.09 г. на ДД "ОУИ" в частта за установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 09.2008 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия, със задължителни указания на горестоящия орган.

Новата ревизия е възложена на 8.10.2009 г. и на 26.01.2010 г. на управителя на дружеството-доставчик "Стилнет РМ" ЕООД е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения. С писмо вх. № 10-53-06-9172/9.02.2010 г. са представени доказателства под опис: дневник за продажби за периода 1.09.2008 г. - 30.09.2008 г., копия на спорните фактури, копия на митнически декларации за внос, приемо-предавателен протокол, хронологичен регистър на сметка 501, свидетелство за регистрация на фискален апарат, договор за наем, декларация относно транспорта.

Към момента на искането, дружеството-доставчик "Стилнет РМ" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС, по инициатива на орган по приходите, считано от 21.04.2009 г.

Следва да се отчете, че при служебна дерегистрация по ДДС задължение на органа по приходите е да представи цялата преписка по дерегистрация и да удостовери всички последващи действия във връзка с ангажиране отговорността на дерегистрирания данъчен субект, в случая доставчика, включително и всички предприети действия, свързани и с конкретните доставки към ревизираното дружество, реализирани през м. 09.2008 г.

Не е спорно, че след анализ на представените доказателства, органите по приходите са приели за установено, че от "Стилнет РМ" ЕООД:

• са издадени процесните фактури с предмет на доставка: стоки - мъжки якета, дамски блузи, пижами, чадъри, ръчни часовници и др. посочени във фактурите;

• фактурите са отразени в справката-декларация и дневника за продажби за периода;

• разплащането е извършено по касов път;

• произхода на стоките е установен с представени 15 броя ЕАД за внос от Китай;

• представен е приемо-предавателен протокол от месец септември 2008 г.

В РД е прието, че съгласно декларация от управителя, че транспортът на стоките е за сметка на "Стилнет РМ" ЕООД, но поради непредставяне на документи за превоз или за наемане на транспортни средства, транспортът не е доказан.

Това е едно от основанията за отказ за признаване реалност на доставките.

Второто основание за отказ е констатация, въз основа на съпоставка на информация за внос по искане изх. № 10-43-06-9172/16.02.2010 г. до Агенция Митници, осъществен от "Стилнет РМ" ЕООД, за периода от 1.01.2006 г. до 30.09.2008 г., получена с отговор вх. № 10-53-06-9172/23.03.2010 г., под формата на дискета, като за целите на ревизията съдържанието е възпроизведено на хартиен носител, и при извършения анализ на данни за номер на ЕАД, наименование на стоките, количество, съпоставена с предмета на спорните фактури, е направен извод от ревизиращия екип, че внесените стоки не съвпадат със стоките по спорните фактури, с изключение на някои стоки, съобразно стойността на които, съответният ДДС е коригиран за приспадане с решението на ДД "ОУИ". Не е установено на какво се дължи констатираното несъответствие.

В същото време, е деклариран от жалбоподателя износ, във връзка с който в хода на ревизията по изпратено искане, от Агенция Митници е получен отговор, че е регистриран износ през м. 09/2008 г., документиран с 13 броя ЕАД с посочени номера и дати.

Във фазата на съдебното производство е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, основно и допълнително заключение. Вещото лице е извършило проверка както на счетоводството на "А. П. Ц." ЕООД, така и на счетоводството на доставчика "Стилнет РМ" ЕООД в счетоводна къща, с посочени от вещото лице наименование и адрес. С експертизата е потвърден извода на ревизиращия екип, че доставчика е отразил процесните фактури в дневниците си за продажби и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период, отразен е и начисления в тях ДДС като задължение към бюджета в счетоводството си. Съгласно хронологичен регистър на сметка 411 "Клиенти" за периода доставчикът е отразил приходи от продажби по процесните фактури по сметка 702. Начисленият ДДС е отразен по сметка 4532 като задължение към бюджета. Стоките, предмет на продажба по издадените към "А. П. Ц." ЕООД фактури са заведени по номенклатури с количество, единична цена и стойност за отделните видове стоки в с-ка 304 "Стоки". За изписването на същите е отразено Дебит 702 "Приходи от продажба на стоки", Кредит 304 "Стоки". Въз основа на прегледаните от вещото лице счетоводни документи на получателя, вещото лице е установило, че осъществените от "А. П. Ц." ЕООД последващи доставки с премета на доставка по фактурите, издадени от "Стилнет РМ" ЕООД са отразени като приходи от продажби на стоки на едро. Фактурите са описани в дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС за процесния период и отразени в счетоводството на "А. П. Ц." ЕООД като износ на стоки и по тези фактури не е начисляван ДДС. Износът е потвърден от Агенция Митници, регистриран през м. 09/2008 г., документиран с 13 броя ЕАД с посочени номера и дати.

С РА не е оспорен износа на стоките и не е коригиран резултатът по ДДС за съответния период.

В този смисъл са и данните, получени от Агенция Митници.

Както в ревизионния акт, така и в решението на решаващия административен орган не се съдържат каквито и да било изводи, че жалбоподателят лично е извършил неправомерни действия.

Непредставяне от доставчика на доказателства за транспорт, който е декларирано от управителя, че е за сметка на дружеството-доставчик, както и непредставяне от негова страна на доказателства за произхода на стоките, във връзка с констатираните несъответствия между представените от него ЕАД и данните от Агенция Митници, са основания за изисквания към доставчика и правилно съдът е приел, че данъчните органи са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, и при установени нарушения, да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице. Неправомерни действия от страна на доставчика, който се намира на данъчния си адрес и има редовно счетоводство, следва да бъдат санкционирани при този данъчен субект, а не при получателя на доставките.

Тези действия на доставчика не могат да бъдат противопоставени на правото на получателя за приспадане на данъчен кредит по фактурите, които безспорно е установено по делото, че са намерили отражение в съответните счетоводни регистри и при доставчика и при получателя, стоките по тях са заведи в съответните сметки, осчетоводени са приходи от продажби, стоките са били предмет на износ за Албания, установен със съответни доказателства, изходящи от Агенция Митници.

Липсата на еднакво третиране от страна на ревизиращите органи на установени с ревизията факти при доставчика, който е дерегистриран по ДДС и при получателя, който е редовен данъчен субект, води до извод за необоснован отказ на право на данъчен кредит. При наличие на установени всички останали предпоставки за възникване и признаване на право на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, не може да се обоснове основание за отказ за признаване на данъчен кредит.

С оглед на изложеното, обжалваното решение е правилно в крайния си извод за незаконосъобразност на РА и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се следват направените разноски за внесено адвокатско възнаграждение, което видно от представените доказателства е в размер на 1800 лв., без ДДС, който не е част от адвокатското възнаграждение, съобразно разпоредбата на § 2а (нов - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Внесеният ДДС върху тази сума - 360 лв. не е окончателен разход, тъй като същият подлежи на прихващане или възстановяване от получателя на доставката на услуга "А. П. Ц." ЕООД, за който по настоящото дело е безспорно установено, че е регистрирано по ДДС лице и услугата е във връзка с осъществяваната от него дейност. Видно от издадената фактура, приета по настоящото дело с предмет "процесуално представителство и защита пред Върховния административен съд по д. № 12302/12", адвокатско дружество "Райчинова и съдружници", със съдружник адв. Терзиева, също е регистрирано по ДДС, така че за същото възниква задължението да начисли съответния ДДС в СД за съответния данъчен период като задължение, за да възникне за получателя на услугата правото на приспадане на данъчния кредит, с което сумата се възстановява за платеца.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение