Решение № 9688 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11823/2012 г.

Решение № 9688 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11823/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Мохамед Мунсаф Хаджлауи, гражданин на Тунис, е подал касационна жалба срещу решението от 27.07.2012 г. по адм. дело № 5174/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 251 от 5.04.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с молби № Ж-1470/16.11.2010 г., № Ж-210/25.01.2011 г. и № 300/7.02.2011 г. до Държавната агенция за бежанците, Мохамед Мунсаф Хаджлауи, гражданин на Тунис, поискал да му бъде предоставен статут по причина, че животът му в държавата по произход е в опасност. В хода на проведеното административно производство не били установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на статут съобразно с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради което с решение № 251/5.04.2012 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Мохамед Мунсаф Хаджлауи. След преценка на обстоятелствата по случая съдът направил извод, че историята на чужденеца е неубедителна, и поради липсата на основание за получаване на статут на бежанец и хуманитарен статут, отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалноправните норми. Административният съд е изложил подробни и логически издържани мотиви при преценката на историята на кандидата за статут и законосъобразно е приел, че при разглеждане на искането административният орган е спазил процесуалните правила и е приложил точно съответните правни разпоредби. От данните по преписката не е било установено жалбоподателят да е арестуван, осъждан, политически ангажиран или преследван от официалните власти по причини, свързани с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, поради политическо мнение или убеждение. Административният съд обосновано е преценил, че той не се нуждае от статут на бежанец, тъй като няма опасност от нарушаване на основните му права в държавата по произход. Приемането на християнството след като е напуснал страната, изтъкнато от него като основна причина, препятстваща завръщането му страната, не обосновава основателен страх от преследване. В този смисъл е информацията в приложената към делото справка на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" при Държавната агенция за бежанците, според която конституцията в Тунис гарантира свободата на религиозните вярвания и властите не забраняват преминаването от исляма в друга религия. Дори да се счете, че промяната на религията поражда риск от преследване от роднини на чужденеца, той би могъл да поиска защита от страна на официалните власти в страната си. Първоинстанционният съд е подкрепил извода на административния орган, че не са налице предпоставките, при които би могъл да бъде предоставен хуманитарен статут, тъй като не било установено кандидатът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешен въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят (чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ). При положение, че не се сочат факти, от които да се изведе съществуването на личен или общ риск от посегателство, съдът основателно е отхвърлил жалбата срещу административния акт и в тази част. В решението са обсъдени доводите на жалбоподателя относно прилагането на чл. 15, б. "в " от Директива 2004/83/ЕО, но съдът ги е отхвърлил по съображения, че не е налице положение на безогледно насилие спрямо живеещите на територията на Тунис. Направените в тази посока изводи следва да бъдат споделени, при положение, че според представената по делото актуална справка, изготвена от Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на Държавната агенция за бежанците, състоянието на сигурността в Тунис е относително стабилно и няма данни, въз основа на които ситуацията в страната да бъде определена се определи като достигаща границите на вътрешен въоръжен конфликт. Постановеното от административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,