Решение № 240 от 19.4.2024 г. на ВКС по н.д. № 20248002200189/2024 г.

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от а. Б., представляващ С. К. С. и родителите му- Д. Т. и К. Т., срещу въззивно решение №180 от 14.12.2012г. постановено по ВНЧХД № 672/2023г по описа на окръжен съд-гр. Сливен. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като се твърди, че въззивният съд незаконосъобразно е прекратил наказателното производство по делото. Отправя се искане касационната инстанция да отмени решението и да потвърди присъдата на районния съд. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд касаторите, както и подсъдимите, не се явяват и не изпращат представители. Депозирано е възражение от подсъдимите, чрез защитника им адв.Н., с което изразяват несъгласие с аргументите на повереника- адв.Б.. Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Не споделя аргументите на повереника, че тъжбата е подадена от процесуално легитимно лице, както и че процесуалните действия на родителите са били потвърдени от непълнолетния им син. В този смисъл счита, че решението на въззивната инстанция следва да се остави в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на представителя на прокуратурата от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 137 от 12.09.2023г. постановена по НЧХД №1174/2022 год. по описа РС- гр.Сливен, подсъдимите Д. Г. и М. Р. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 НК, като на основание чл.78а НК и двамата са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание глоба в размер на по 1000лв. за всеки един от тях. Частично са уважени и предявените срещу подсъдимите граждански искове за причинени на С. С. неимуществени вреди. Подсъдимите са осъдени да заплатят и направени разноски по водене на делото в полза на съда и на родителите на С. С.. С решение №180 от 14.12.2012г. постановено по ВНЧХД № 672/2023г по описа на ОС Сливен присъдата на районния съд е била отменена и наказателното производство по делото е прекратено на основание чл.334, т.4, вр. чл.24, ал.5 НПК. Касационната жалба е основателна. Настоящата проверка се осъществява по отношение на съдебен акт по чл.346, т.4 НПК – постановено, за първи път във въззивното производство решение, с което се прекратява наказателното производство. Процесуалната съдба на делото е следната: подадена е на 18.10.2022г. тъжба от Д. и К. Т.и, в качеството им на родители на С. С., чрез упълномощения от родителите адв.Б., срещу Д. Д. и М. Р., с която се твърди, че на 20.08.2022г. са причинили лека телесна повреда на сина им. Тъжбата е депозирана в съда, след като прокуратурата, с постановление от 28.09.2022г., е отказала да образува наказателно производство от общ характер. Тъжбата и приложеното към нея пълномощно, са подписани от родителите на С. С., въпреки че същият е бил непълнолетен, както към датата на деянието, така и към датата на депозирането й. Съдията от първоинстанционният съд не е дал указания тъжбата и пълномощното, с което е упълномощен повереника, да се подпишат и от Св.С., а е приключил разглеждането на делото с постановяване на осъдителна присъда. В рамките на осъществената въззивна проверка, окръжният съд служебно е констатирал пропуска и е направил заключение, че всъщност липса тъжба, поради което на основание чл.334, ал.4, вр. чл.24, ал.5 НПК е отменил първоинстанционната присъда и е прекратил наказателното производство. Аргументите на касаторите, че изводите на въззивния съд са незаконосъобразни, направени в противоречие с процесуалния закон, поради което е допуснато нарушение по чл.348, ал.1, т.2 НПК, имат своя резон. Няма спор, че тъжбата, поставила начало на наказателното производство от частен характер, е подадена от родителите на пострадалия С. С., който към датата на депозирането й е бил непълнолетен. Разпоредбата на чл.80 НПК ясно формулира кръга от лицата, които могат да са частни тъжители- това са пострадалите от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. В съдебната теория и практика няма спор относно това, че лицето, което подава тъжба следва да е процесуално дееспособно. Процесуалната дееспособност се определя от Закона за лицата и семейството, в каквато насока правилно е разсъждавал въззивния съд. В случай, че е пострадало малолетно или невменяемо лице, като частен тъжител се конституират родителите му или настойниците. По различно е положението на непълнолетните и ограничено дееспособните, които извършват процесуални действия със съгласие на своите родители или попечители. Към датата на деянието, както и към момента на подаване на тъжбата, пострадалият С. С. е бил непълнолетен- навършил 16 години. Въпреки това, тъжбата е подадена до съда от родители му, като законни негови представители, които в това си качество са подписали и пълномощно за процесуално представителство на повереника. Приемайки, че подадената от родителите на непълнолетния пострадал тъжба, се приравнява на липса на такава, въззивният съд е смесил приложението на две разпоредби от НПК – едната касаеща преклузивният срок по чл.81, ал.3 НПК за подаване на тъжба, а другата – необвързана с въпросния шестмесечен срок, относима към възможността за отстраняване на нередовности във вече депозирана такава и привеждането й в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 НПК. Доколкото тъжбата е била внесена в съда от името на родителите на С. С.- Д. и К. Т.и, в качеството на законни представители на сина им, в рамките на законоустановения шестмесечния срок, то сезиращ документ, подаден в срок, е бил налице. Пропускът, че същата не е била подписана и от непълнолетния С. С., действащ със съгласието на родителите си, е следвало да се констатира от съда и да се даде срок за отстраняването му. Очевидно първият съд е допуснал процесуално нарушение, като не е изпълнил тези свои задължения и не е дал срок за отстраняването на пропуска. На фона на изложеното до тук, следва да се отговори на въпроса, поставен и в касационната жалба- законосъобразно ли въззивният съд е приел, че процесуалното нарушение е съществено и то до степен, че да мотивира извода, че липсва изначално тъжба, с всички произтичащи от това неблагоприятни за тъжителя последици. Правилният отговор изисква разсъждения в няколко посоки: На първо място, трябва да се сподели довода на повереника, че цялостното процесуално поведение на пострадалия непълнолетен безспорно подкрепя извода, че той е бил съгласен с действията, извършени от родителите му. С. С. е присъствал на всички / с изключение на последното/ съдебни заседание пред първата инстанция, придружаван от един или от двамата си родители. Действително, в протоколите от съдебните заседания не са обективирани негови изрични изявления, че потвърждава подаването на тъжбата, както твърди повереникът в касационната жалба. Но районният съд в хода на процеса го е третирал фактически като тъжител и като такъв е вписан в протоколите за съдебни заседания. Не му е било отредено друго качество- напр.свидетел, а последователно съдът го е определял само и единствено като тъжител. На второ място, същото поведение първата инстанция е имала по отношение на непълнолетния и досежно предявения граждански иск, като още при конституирането му като граждански ищец, съобразно правилата на ГПК е посочено, че непълнолетният действа лично и със съгласието на родителите си. Допуснатото от първия съд процесуално нарушение - неизпълнено задължение да даде указания за привеждане на тъжбата в съответствие със закона, неправилно е преценено от въззивния съд като съществено до степен, че да компрометира изцяло подаването на тъжбата и да води до извод за нейна липса. При това развитие на делото пред първия съд, въззивната инстанция е следвало, действайки като инстанция по фактите и правото / втора първа инстанция/ да отстрани въпросния пропуск, а не погрешно да излага аргументи за изтичане на преклузивния срок по чл.81, ал.3 НПК за отстраняване на пропуски и да прекратява наказателното производство, най-малко защото шестмесечният срок по чл.81, ал.3 НПК не е относим към срока, който се предоставя от съда за привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 НПК. Не е имало пречка непълнолетният да обективира волята си относно подаването на тъжбата, включително на гражданския иск, както и да препотвърди извършените процесуални действия, сред които и упълномощаването на повереника. Допуснатото от въззивния съд съществено процесуално нарушение може да се отстрани след отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция, при което окръжният съд да се съобрази със задълженията, които съдът има по повод отстраняване на нередовности в тъжбата, още повече, че към настоящия момент тъжителят е навършил пълнолетие и може самостоятелно да прави правнозначими изявления. Същото се отнася и до предявения граждански иск, нередовностите при подаването, на който следва да се отстранят от въззивния съд, съобразно дадените в Тълкувателно решение 1/2002г. по гр.дело 1/2002г.на ОСГК указания. Касационният съд няма правомощия да изпълни молбата на повереника да се произнесе по същество- да отмени решението на въззивния съд и да потвърди първоинстанционната присъда. Поради това и на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение