Решение № 10234 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13539/2010 г.

Решение № 10234 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13539/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД (БТК АД) със седалище София срещу решение № 10510 от 25 август 2010 г., постановено по адм. д. № 14705/2009 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1236/01 октомври 2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС; Комисията). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т 3 от АПК. Ответникът - КРС, чрез юрк. Мирослава Якимова, е представил писмена защита, в която излага съображенията си за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на БТК АД срещу решение № 1236/01 октомври 2009 г. на КРС, с което на дружеството са наложени конкретни цени за разговори към други фиксирани мрежи, както и за разговори към мрежи "точка много точки" и е задължено да внесе предложение за цени на дребно в срок до 15 ноември 2009 г., което да съответства на наложените му специфични задължения. Съдът е приел, че при издаване на решението Комисията не е допуснала нарушения, водещи до отмяната му, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на обжалваното решение на КРС на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че с решение № 650/25 юни 2009 г. КРС е определила БТК АД за предприятие със значително въздействие върху съответните пазари за предоставяне на обществена телефонна услуга на дребно, като във връзка с това е наложила и специфични задължения на БТК АД, част от които свързани с наложени ценови ограничения, включително и по отношение разговорите към други фиксирани мрежи, мрежи от неподвижна радиослужба от типа "точка към много точки" и към мобилни мрежи. На 24 юли 2009 г. БТК АД е внесла в КРС предложения за цени и документи, които цени според вносителя са в съответствие с изискванията на решение № 650/25 юни 2009 г. на КРС. На 28 юли 2009 г. внесените предложения и документи са допълнени от вносителя. На 28 август 2009 г. с писмо на КРС е започнала преписка за уточняване на конкретните цени между дружеството и регулатора, приключила с обжалваното решение. При тези данни изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваното пред него решение са правилни. Неоснователно е възражението на касатора относно тълкуването и прилагането на чл. 219, ал. 1 и 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Твърдението на БТК АД, че Комисията не е спазила посочения в чл. 219, ал. 2 от ЗЕС едномесечен срок, не се подкрепя от данните по делото. Преди всичко преди изтичането на този срок КРС е изискала допълнителни данни и документи от БТК АД. Освен това посоченият срок не е преклузивен. Направените в тази връзка твърдения от касатора, аргументиращи наличието на мълчаливо съгласие на регулатора с изтичането на едномесечния срок, са неоснователни. Съгласно нормата на чл. 58, ал. 4 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони. Такъв закон в случая е Законът за електронните съобщения, в който обаче не се съдържат специални условия, установяващи мълчаливо съгласие. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че БТК АД не е в състояние да определи цени на услугите, които да не са под нивото на разходите за предоставянето им, което представлява нарушение на чл. 219, ал. 5, т. 4 от ЗЕС, като се позовава на заключението на назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Това обаче не отговаря на данните по делото. Вещото лице категорично сочи, че след направен от него анализ и изчисления е установило, че цените на услугите, определени в т. 2 от обжалваното решение на КПС, не са под разходите за предоставянето им. В заключението действително се съдържа и извод, че за групата на домашните абонати в сегмента селищни разговори към други фиксирани мрежи цената е под разходите по предоставянето на услугата. На този именно извод се позовава касаторът, но пропуска да отбележи, че се касае само за отделна група в един сегмент. Във връзка с това свое заключение вещото лице сочи също, че съпоставката на данните за групата на домашните потребители с данните за целия сегмент на разговори би могла да води до предположение за наличието на кръстосано субсидиране между различните групи абонати. Не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането на доклада на финансовия директор на БТК АД, каквото възражение се поддържа в касационната жалба. Този доклад е коментиран в заключението на вещото лице, прието от съда като обективно и компетентно. С оглед горното и при липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,