Решение № 466 от 20.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 449/2010 г.

Решение № 466 от 20.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 449/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия Х. М. Я. срещу присъда № 64 от 20.V.2010 г. по внохд № 534/2010 г. на Варненския окръжен съд, която е нова след отмяната на присъда № 14 от 25.II.2010 г. по нохд № 676/2009 г. на Девненския районен съд. С първоинстанционната присъда Х. М. Я. е признат за невиновен в това, на 11.VIII.2009 г. в с. Щипско, В. област, със сила да е откраднал от И. В. И. мобилен телефон МОТОРОЛА V 3 със С. карта на обща стойност 40 лева, след което е използвал заплаха към И. за да запази владението върху откраднатата вещ, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 198, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК. С обжалваната въззивна присъда е отменено оправдаването на Хр. Я. и след като е признат за виновен в извършването на грабеж по чл. 198, ал. 1 НК, е наказан във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с 1 г. лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години. В жалбата, допълнена по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, се възразява срещу извършения от въззивния съд доказателствен анализ с кредитирането показанията на пострадалия И. вместо обясненията на подсъдимия. Твърдейки, че подсъдимият не е употребявал сила, за да отнеме телефона от пострадалия, че е "искал само да се пошегува като го е скрил... на мястото, което е публично пред магазина", защитникът иска отмяна на въззивната присъда и оправдаване на Я.. В съдебно заседание жалбата се поддържа от друг, също назначен, защитник на подсъдимия. Становището на прокурора е за оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна, тъй като не е допуснато претендираното процесуално нарушение, относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. За разлика от подсъдимия, поначало заинтересуван да бъде оправдан, а не осъден, пострадалият Ив. И. не е дал никакъв повод за съмнение в обективността на показанията си, включително с мотив за парична или предметна обезвреда, тъй като мобилният му телефон е бил доброволно предаден от подсъдимия в деня на грабежа. Твърдяното от И., че подсъдимият насилствено му е отнел телефона, категорично е отказал да му го върне и че в думите и действията му не е имало и намек, че иска "само да се пошегува", е подкрепено с показанията на полицейския служител Д. Д. Д., свидетел на поведението на подсъдимия Я. преди задържането му и сам намерил, според указанията на Я., укрития от последния телефон. Кредитирайки казаното от тези двама свидетели и още от свидетеля Фл. Мазреку, въззивният съд правилно е заключил, че на посочените в обвинителния акт дата и място подсъдимият е извършил престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, а представянето на това му деяние като "шега" е защитна позиция без опора в показанията на незаинтересувани от изхода на делото свидетели. Имайки предвид казаното и липсата на посочени и подкрепени със съответните им доводи други касационни основания, ВКС, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК