Решение № 102 от 24.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3220/2014 г.

Решение № 102 от 24.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3220/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Г. К. С., Д. Н. С. -С. и Н. Г. С., чрез пълномощника им адвокат С., за отмяна на влязлото в сила решение от 13.10.2009 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II д въззивен състав, постановено по гр. д. № 3422/2006 г. по описа на същия съд, което е оставено в сила с решение № 340/11 от 04.10.2013 г., постановено по гр. д. № 488/2010 г. по описа на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителите твърдят, че на 07.10.2013 г., при проверка във връзка с други дела в Държавен архив, са открити нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, а именно документи по фирменото дело на [фирма], които четиринадесет броя документи, прилагат с молбата си. Тези документи са свързани с дейността и състоянието на дружеството за периода 1924 г. до 1948 г., които според молителите, оборват основния извод на съда по делото, че [фирма] е било прекратено и заличено през 1922 г., като от негово име, съобразно представеното удостоверение по делото И. В. се разпоредил с всички активи на СД и ги апортирал в АД "Въжарска фабрика, И. В. Акционерно дружество". Излагат се доводи, че е налице фактическият състава на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като за новите доказателства, които са съществували при разглеждане на делото, молителите не са знаели за съществуването им и не са били длъжни да търсят такива доказателства в тази насока. Ответниците по молбата, чрез пълномощника си адвокат М., молят молбата за отмяна, като неоснователна, да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която молителите се позовават, предвижда възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение от заинтересувана страна, когато са налице нови доказателства, както се твърди в настоящия случай, или се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са били известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази хипотеза се отнася до непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Видно от данните по представените с молбата писмени доказателства, същите са съставени и издадени преди постановяване на влязлото в сила решение, съхранявани са и описани по фондовете на Държавен архив, където както самите молители с настоящата молба посочват, че са открили при направена от тях справка. Такава справка, и то за обстоятелства, свързани с дейността и ликвидацията на горепосоченото дружество, същите са могли да направят и издирят тези документи по време на висящността на производството по делото, приключило с влязлото в законна сила решение. Въпреки това същите не са положили необходимите усилия и грижа за снабдяването с тези доказателства. За да бъде допусната отмяна на твърдяното от молителите основание-член 303, ал. 1, т. 1 ГПК обаче е необходимо страната не само да не е знаела за тези документи или да не е била в състояние да ги представи лично, въпреки знанието си за тях, а и незнанието и непредставянето им да не се дължат на процесуалната й небрежност при водене на делото. Ето защо, не са налице предпоставките, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязлото в сила решение, поради което подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд