Решение № 51 от 27.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 157/2016 г.

Решение № 51 от 27.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 157/2016 г., I н. о., НК, докладчик председателят Ружена Керанова Производството по делото е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Т. П. против решение № 146/16.11.2015 г. по ВНОХД № 20/2015 г. на Апелативен съд - Пловдив. В жалбата се сочи, че решението в частта, с която е потвърдено осъждането на подсъдимия П. за "отказан данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма]", е постановено при наличие на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 от НПК. Твърди се, че апелативният съд е преповторил мотивите на присъдата, а събраните нови доказателства, които опровергават осъдителните изводи на първата инстанция, не е обсъдил, което представлява и липса на мотиви. В жалбата е направен собствен доказателствен анализ. В заключение се обобщава, че предходната инстанция е допуснала съществени нарушения по отношение събирането, анализа и оценката на доказателствения материал, а при формиране на вътрешното убеждение не са спазени изискванията за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. Отправеното искане е за отмяна на постановеното решение в частта, с която е потвърдена присъдата за "отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма]" и оправдаване на подсъдимия за тази част от обвинението, респективно намаляване на наказанието или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Д. Т. П. и неговият процесуален представител поддържат доводите, изложени в жалбата Прокурорът от Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 93/25.11.2014 г. (посочена в диспозитива на въззивното решение под № 68), постановена по НОХД № 1310/2013 г., Окръжният съд - Пловдив признал подсъдимия Д. П. за виновен за извършено от него престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири години на основание чл. 66, ал. 1 от НК и конфискация на част от имуществото. Подсъдимият П. е бил признат за невинен в инкриминирания период да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за разликата между 47 900, 15 лева до 58 114,55 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение. С атакуваното сега решение присъдата е изменена, като е отменено наложеното на подсъдимия П. наказание конфискация. Касационната жалба на подсъдимия е основателна, макар и не по всичко, изложено в нея. Преди всичко с оглед позицията, отразена в касационната жалба, следва да се посочи, че доводите са съсредоточени срещу осъдителните изводи на предходните инстанции по повод "непризнат данъчен кредит" за инкриминирания период по доставки на [фирма]. Доводите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения са основателни. Прочитът на въззивното решение дава основание за извод, че втората инстанция не е извършила задълбочена проверка на атакуваната присъда и не е съобразила стандарта, заложен в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Атакуваният съдебен акт не съдържа собствен анализ и оценка на събраните по делото доказателства. Втората инстанция е възпроизвела почти дословно становището на окръжния съд по доказателствата с коментара, че изводите са правилни. Повторените в решението съображения на първата инстанция обаче не представляват необходимия доказателствен анализ, който процесуалният закон вменява на въззивния съд в рамките на извършената от него проверка, както и на задължението да се даде мотивиран отговор на доводите, изложени от подсъдимия, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК. Въззивният съд е счел за основателни част от доказателствените искания на защитата и е уважил същите. В хода на допълнителното съдебно следствие доказателствената съвкупност е била попълнена с писмени документи, разпитани са свидетелите И., В. и Т. Писмените документи са били предмет на обсъждане от съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ), назначена от въззивния съд. Новосъбраните доказателства, както и заключението на посочената експертиза, са игнорирани от въззивния съд. По отношение на експертното заключение в мотивите на решението присъства единствено посоченото на л. 103 от делото, стр. 9 от мотивите - че "назначената от апелативния съд ССЕ подкрепя гореизложените съображения ". Подобен подход е процесуално неиздържан, доколкото предмет на експертния коментар са били новосъбраните писмени документи и обстоятелства, които както е посочено и в самото заключение, "надграждат съществуващата до този момент информация за взаимоотношенията между [фирма] и доставчика [фирма]". На основата на същите вещото лице е отразило в заключението си, че представената от ТД на НАП - София документация и тази от [фирма] сочат на това, че [фирма] е издало съответните документи - фактури, стокови разписки, фискални бонове, декларира сделките своевременно (дневници по ЗДДС, справки -декларации по ЗДДС), като е начислен дължимият данък върху добавената стойност, а получателят [фирма] притежава оригиналните документи - фактури, стокови разписки, фискални бонове. Вярно е, че експертното мнение по тази експертиза основно е било концентрирано върху наличието или не на документална обоснованост на инкриминираните сделки. Въззивният съд обаче е дължал обсъждане на експертното заключение. Това е било наложително, тъй като част от фактическите съображения, изложени от окръжния съд, са свързани, от една страна, с резултатите от извършени насрещни проверки от данъчната администрация - отказан данъчен кредит поради не представяне на документи от [фирма] в хода на проверката, а от друга - с липсата на данни по делото сделките на доставчика [фирма] да са осчетоводени, да са включени в дневниците за продажби, да са декларирани от посоченото дружество в справки декларации (СД) за съответния данъчен период. Именно срещу тези изводи на първата инстанция подсъдимият е възразявал, считайки ги за необосновани и в тази насока са били част от доказателствените му искания. Въззивният съд е пренебрегнал доводите на защитата, без да анализира в пълнота наведените възражения в контекста на събраните в допълнителното съдебно следствие доказателства. Отделен е въпросът дали документалната обезпеченост на доставките е достатъчен, за да се приеме, че е налице реално движение на стоки, услуги и пари. На следващо място, въззивният съд е приел за убедителни съображенията на първата инстанция, с които са кредитирани показанията на свидетелите И. и П., съдружници в [фирма], депозирани в хода на досъдебното производство (а именно, че не познават подсъдимия П. и не са осъществявали търговски сделки с дружеството [фирма]), съответно са отхвърлени като недостоверни тези от съдебната фаза на процеса, съдържащи заявления в обратния смисъл. Акцентът на аргументите, с които е прието, че твърденията на посочените свидетели за действителност на осъществените сделки с подсъдимия са недостоверни, е поставен върху това, че те не могат да обяснят "защо при насрещните проверки от данъчните служители е установено, че сделките с [фирма] за месеците септември, ноември, декември на 2006 г. не са регистрирани и отчетени чрез подаване на СД от името на [фирма] и не са представени съпътстващите ги за това дневници за продажби, протоколи". Въззивният съд не е счел за необходимо да извърши проверка и собствен анализ на тези гласни доказателствени източници (макар да допуснал и повторен разпит на св. И.), съпоставяйки ги със събраните във въззивното производство доказателства, както и с експертния им коментар на назначената от апелативния съд ССЕ. Несъмнено, право на съда е да кредитира или не определен доказателствен източник. Съдът обаче не може да стори това без да е съпоставил същия с всички останали доказателства по делото и да изложи убедителни съображения за изводите си. Краткото обобщение, отразено в мотивите на решението на л. 103 от делото, че представените оригинали на счетоводните документи, както и предявяването им на свидетеля И., се " преценяват с оглед на целия доказателствен материал", не представлява необходимия задълбочен анализ и оценка, дължими от съда. Процедирайки по посочения начин, въззвният съд не е дал и аргументиран отговор на възраженията на защитата. Обявил е доводите за реалност на сделките, сключени между управляваното от подсъдимия дружество и [фирма] за неоснователни, поради убедителните съображения, изложени в мотивите на присъдата, без да провери тяхната правилност, както задължава разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, и без да извърши внимателна проверка на всички събрани доказателства, както изисква разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от НПК. Въззивният съд безкритично се е отнесъл и към правните изводи на първата инстанция. Липсват ясни и конкретни съображения за формата на реализираното от подсъдимия изпълнително деяние в контекста на повдигнатото с обвинителния акт обвинение по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Обобщено, доводите, изложени в касационната жалба, за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата са основателни. Съдът не е извършил обективна, пълна и задълбочена доказателствена дейност, така както изисква процесуалният закон, което налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши процесуално издържана проверка на цялата доказателствената съвкупност и да съобрази, че както въззивното производство, така и настоящето са инициирани по жалби на подсъдимия с оглед забраната за влошаване положението на подсъдимия. Поради изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение