Решение № 5974 от 6.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 128а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, имаща характер на касационна жалба, подадена от Л. Луков от гр. София, против решение 5851 от 14.10.2022 г., постановено от Административен съд София град, Второ отделение, 31 състав, по адм. д. 4929/2022 г. От касационната жалба, личното изявление на касатора в съдебно заседание и представена от него по делото писмена защита могат да се извлекат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационният жалбоподател изразява несъгласието си с изводите на първостепенния административен съд за липса на законови основания за обявяване нищожност на атакуваните от жалбоподателя съдебни актове в първоинстанционното производство. Заявява, че искането му е да се докаже нищожността на решение на Областна комисия по чл. 14 ЗВГЗГФ, обективирано в т. 28 от Протокол 19/14.09.2000г., което досега не било обжалвано от касатора. Счита, че в обжалваното съдебно решение съдът непълно и частично е разгледал възможните хипотези за нищожност на предмета на делото. Прави искане за отправяне преюдициално запитване до Съда на Съвета на Европа в Страсбург по два въпроса относно обжалваемостта на решения на Областна комисия по чл. 14 ЗВСГЗГФ и на административен акт, който касае горите и е свързан с достъпа до информация и правосъдие по въпросите на околната среда, от която горите в България заемат 50%. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, както и на оспорените от него три броя определения и решение 83/07.06.2001г. на ПК- Самоков. Ответникът - Общинска служба по земеделие, гр. Самоков, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Д. Донева, която с писмена молба от 24.02.2023г. и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, материалния и процесуалния закон. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е правилен изводът на съда относно отхвърлянето на иска за обявяване нищожност на определенията на Административен съд - София-област и на Върховния административен съд, тъй като за тях не са налице пороци, водещи до нищожност, доколкото тези съдебни актове са постановени в рамките на правораздавателната власт на съответните съдилища, от законни съдебни състави, при спазване на изискуемата форма и са подписани. Според участващия по делото прокурор правилно съдът е приел недопустимост на искането за прогласяване на нищожност на определение 1264 от 04.08.2021 г. по адм. дело 503/2021 г. по описа на Административен съд - София-област, потвърдено с определение на Върховния административен съд, понеже същото вече е било предмет на съдебен контрол относно неговата валидност. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Л. Луков за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 5851 от 14.10.2022 г. е оставен без разглеждане иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, предявен от Л. Луков срещу Общинска служба по земеделие-Самоков за обявяване нищожността на решение 83/07.06.2001 на ПК-Самоков и на определение 1262/04.08.2021 г. по адм. д. 503/2021 г. по описа на АССО и е прекратено производството по адм. д. 4929/22 г. по описа на АССГ в тази част; отхвърлен е иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, предявен от Л. Луков за обявяване нищожността на определение 1255/19.08.2009 г. по адм. д. 537/2009 г. по описа на АССО и на определение 2518/17.03.2022 г. по адм. д. 2091/2022 г. на ВАС, четвърто отделение. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че искането за обявяване нищожност на административен акт - решение 83/07.06.2001 на ПК-Самоков, съобразно чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ е подсъдно на районния съд и в случая той вече се е произнесъл по такова искане с влязло в сила решение, което е потвърдено в проведено касационно производство от АССО. По отношение на искането за прогласяване нищожността на гореописаните съдебни актове, решаващият състав на АССГ е счел, че искът за прогласяване на нищожност на съдебно решение на административен съд е изрично регламентиран в разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК и процедурата е доразвита и конкретизирана в новелата на чл. 128а АПК /обн. ДВ, бр. 77 от 2018г./. Относно определение 1262/04.08.2021 г. по адм. д. 503/2021 г. по описа на АССО е безспорно установено, че е оставено в сила с определение 2518/17.03.2022 г. по адм. д. 2091/2022 г. на ВАС- четвърто отделение, което означава, че вече е било предмет на съдебен контрол, включително и е извършена служебна проверка по отношение на неговата валидност, което обстоятелство е довело до недопустимост на направеното в това исково производство искане за обявяване на неговата нищожност. Във връзка с претенцията на ищеца за обявяване нищожността на определение 1255/19.08.2009 г. по адм. д. 537/2009 г. по описа на АССО и на определение 2518/17.03.2022 г. по адм. д. 2091/2022 г. на ВАС - четвърто отделение, първостепенният съд е обсъдил евентуалното наличие на някои от най-тежките пороци във връзка с формиране волята на съдебния орган, като е посочил в мотивите на обжалваното решение, че това са недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. В конкретната хипотеза не е установено наличие на нито едно от визираните тежки нарушения. При извършения фактически и правен анализ на атакуваните съдебни определения, първостепенният административен съд е констатирал, че в случая не се установяват пороци, водещи до нищожност на процесните определения, защото същите са постановени в рамките на правораздавателната власт на Административен съд - София-област и на Върховния административен съд, произнесени са от законни съдебни състави, по повод на предявени жалби от Л. Луков. В обжалваното решение е отразено, че незаконен съдебен състав би бил налице, ако подписалите съдебните актове нямат качеството съдии във ВАС, съответно в Административен съд- София- област, но такова нарушение не е установено по делото, а и твърдение в този смисъл не се съдържа в исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство. Констатирано е, че е спазена изискуемата форма за изготвяне на съдебните актове и същите са подписани от съдията- докладчик, съответно от председателя и членовете на състава на ВАС, като и в двете определения ясно и разбираемо е формулирана волята на съда. От тук е изведено заключение, че не е налице основание за обявяване на претендираната от ищеца нищожност на атакуваните две съдебни определения. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на точно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните във връзка с твърдяната от ищеца нищожност, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че е сезиран с иск за обявяване на нищожност на три съдебни определения и на един административен акт - решение 83/07.06.2001 на ПК-Самоков, обжалването на което съгласно чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ е подсъдно на районния съд, и в случая той вече се е произнесъл по него с влязло в сила решение, което е потвърдено от АССО в проведено касационно производство. Спрямо визираното решение на ПК - Самоков в мотивите на обжалваното решение правилно е преценено, че това решение е подсъдно на съответния районен съд, и в конкретната хипотеза той вече е постановил по него влязло в сила решение, което е потвърдено от АССО при неговото касационно обжалване - решение 102 от 03.06.2019 г. по гр. д. 1080/2018 г. по описа на Районен съд- Самоков, което е оставено в сила с решение 1488 от 6.12.2019 г. по к. адм. д. 1146/2019 г. по описа на АССО. По отношение на трите определения, относно които ищецът развива тезата, че са нищожни, касационният съдебен състав на ВАС изцяло споделя становището на първостепенния съд, че в случая не е налице сочената от касатора нищожност, поради което тя правилно не е прогласен.на с обжалваното съдебно решение. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай, определенията, чиято нищожност се претендира, са съдебни актове, имащи окончателен характер и преграждащи по- нататъшното развитие на производството, както е предвидено в чл. 128а, ал. 1 АПК. По отношение на никое от атакуваните от ищеца определения не се установява основание за прогласяване на нищожност - нито едно от тях не е произнесено извън пределите на правораздавателната власт на съда; всяко от определенията е постановено в законен състав и в изискуемата писмена форма; няма неподписан съдебен акт; налице е пълно съответствие между мотивите и диспозитивите на атакуваните определения; липсва неразбираемост на волята на съда, тъй като в случая волеизявленията на съдебните състави са ясни и недвусмислени и от тях може да се извлече категоричната воля на съда. Настоящият съдебен състав възприема становището, че сочените от ищеца пороци на атакуваните определения са свързани с негови твърдения за необоснованост и неправилност на изводите относно липсата след възстановяване на собствеността по чл. 13, ал. 5 ЗВСГЗГФ на останали земи и гори от горския фонд. Тези оплаквания са възпроизведени подробно и в касационната жалба, която е предмет на настоящото производство, но не следва да се обсъждат, защото те не биха могли да обосноват нищожност, а евентуална неправилност на съответния съдебния акт, която е извън основанията за обявяване на неговата нищожност. По отношение на формулираното от касатора искане в настоящото производство ВАС да се произнесе относно решение на Областна комисия по чл. 14 ЗВГЗГФ, обективирано в т. 28 от Протокол 19/14.09.2000г., касационният съдебен състав счита, че е извън предмета на настоящото производство. Самият касатор заявява, че то досега не било обжалвано от него, поради което е недопустимо произнасяне на ВАС по релевирано за първи път твърдение за незаконосъобразност на административен акт. Следва да се има предвид, че в касационния процес съдът се произнася по валидността, допустимостта и правилността на съдебни актове, а не на административни актове, които дори не са обсъждани в първоинстанционното производство. Относно искането на касатора ВАС да отправи преюдициално запитване до Съда на Съвета на Европа в Страсбург по два въпроса, свързани с обжалваемостта на решения на Областна комисия по чл. 14 ЗВСГЗГФ и на адм. акт, който касае горите и бил свързан с достъпа до информация и правосъдие по въпросите на околната среда, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. Всъщност претенцията на касатора е за сезиране на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ със седалище в гр. Страсбург с преюдициално запитване, но посоченият от касационния жалбоподател съд не се произнася по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища, а по подадени жалби за нарушения на държавите членки на Съвета на Европа, ратифицирали ЕКЗПЧОС. Правомощието на съответния български съд да отправи преюдициално запитване по реда на чл. 628 - чл. 633 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е правно регламентирано само досежно Съда на Европейския съюз /СЕС/ със седалище в Люксембург. Настоящият съдебен състав счита, че в случая не са налице основания за сезиране на СЕС с формулираните от касатора два въпроса в касационната му жалба. За да възникне основание националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд следва да отправи преюдициално запитване тогава, когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, като при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС. В случая обаче касаторът не сочи и не се позовава на нормативен текст от общностното право на ЕС, който да е неясен и да се нуждае от тълкуване. Решаващият съдебен състав на Върховния административен съд също не установява наличие на подлежаща на тълкуване разпоредба от приложимото право на ЕС, която да е относима към решаването на конкретния правен спор във връзка с установяване наличието на основания за обявяване нищожност на постановени съдебни актове по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8 и чл. 128а АПК. Освен това в случая не е налице необходимост, а оттам и предпоставки за сезиране на СЕС, защото по реда на чл. 267 ДФЕС, СЕС има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а така формулирани въпросите на касатора по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз. От значение е и обстоятелството, че посочените от касатора два въпроса, не са от значение и не са относими към решаването на основния спорен въпрос досежно наличието на основания за обявяване на нищожност на атакуваните от жалбоподателя съдебни определения. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, следва да се уважи в размер на 100 лв., които следва да се заплатят от страна на касационния жалбоподател. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,