Решение № 11211 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6900/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/, чрез процесуалните представители юрк. Апостолова и юрк. Дончева, срещу Решение 2370 от 09.04.2021 г., постановено по адм. дело 693/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед ДК-14-С-1/04.01.2021 г. на началника на РДНСК София, и срещу протоколно определение от 29.03.2021 г., с което е възстановен от съда срокът за оспорване на заповед ДК-14-С-1/04.01.2021 г. на началника на РДНСК - София. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК недопустимост, неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че съдът недопустимо е възстановил срокът за оспорване на процесната заповед, а не е изпратил постъпилата по делото частна жалба до компетентния Върховен административен съд, след като вече е прекратил съдебното производство, поради просрочие на жалбата. Според касатора административният съд неправилно е приел, че заповедта е издадена при липса на мотиви, след като изрично е посочено в нея, че се издава във връзка с административна преписка С19-2379. Излагат се доводи, че от страна на административния орган не е било нарушено правото на защита на жалбоподателката, като последната е дала доброволно свободен достъп до строежа на 12.01.2021 г. и при извършване на проверката е присъствала и адв. Манова процесуален представител на жалбоподателката. Твърди се също така, че жалбоподателката е била с известен адрес и фактът, че същата е намерена на този адрес, но е отказала да получи писмено съобщение, сочи и потвърждава, че са спазени принципите на публичност, прозрачност и достъпност, както и законодателните разпоредби. Претендира се отмяна на протоколно определение от 29.03.2021 г. в оспорената му част, както и обезсилване, алтернативно отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Донкова, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът М. Итева, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Манова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в приложен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Итева срещу заповед ДК-14-С-1/04.01.2021 г. на началника на РДНСК София, с която, на основание чл. 194, ал. 1 и чл. 221, ал. 5, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на възложителя М. Итева да осигури на 12.01.2021 г. от 10.00 часа до 16.30 часа свободен достъп на работна група, определена със заповед ДК-14-С-21/31.12.2020 г. на началника на РДНСК София, до строеж Реконструкция и основен ремонт на гараж 26 с изграждане на водопроводно, канализационно и електро-инсталационно отклонение от сградните ВиК и елекро мрежи, находящ се в съществуваща жилищна сграда с идентификатор 68134.1001.667.1.74. В заповедта е посочено, че достъп е за извършване на контролна проверка на място и по документи във връзка с административна преписка С19-2379/2019 г. Оспорената заповед е била съобщена на жалбоподателката на 04.01.2021 г. при отказ, съгласно констативен протокол С19-2379/04.01.2021 г., съставен от служители на РДНСК София, както и на 05.01.2021 г. чрез поставяне на съобщение по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, съгласно служебна бележка С19-2379/2. По делото е представена разпечатка от е-мeйл, изпратен от М. Итева до началника на ДНСК, в който същата посочва, че на 04.01.2021 г. е била посетена от двама служители на ДНСК, но предвид епидемиологичната обстановка, моли, в случай на необходимост връчване на документи да става по пощата или куриер. С е-мейл от 05.01.2021 г., изпратен от РДНСК до М. Итева, последната е уведомена, че процесната заповед е съобщена по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, след спазване на цялата процедура по реда на ЗУТ и чрез публикуване на съобщението на интернет страницата на ДНСК на 05.01.2021 г. С определение 1127/15.02.2021 г., постановено по адм. дело 693/2021 г., Административен съд София град е оставил без разглеждане жалбата на М. Итева срещу заповед ДК-14-С-1/04.01.2021 г. на началника на РДНСК София, като просрочена, и е прекратил производството по делото. В мотивите на определението е прието, че процесната заповед е била редовно съобщена на жалбоподателкатана 04.01.2021 г., съгласно констативен протокол С19-2379/04.01.2021 г., съставен от двама служители на РДНСК София, и писмо, изпратено по е-мейл от жалбоподателката, поради и което срокът за оспорване на заповедта е изтекъл на 18.01.2021 г.. Жалбата до съда е подадена на 19.01.2021 г., чрез куриер на Еконт Експрес ЕООД, т. е. след изтичане на преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Така постановено определение е обжалвана от М. Итева с частна жалба вх. 7500/04.03.2021 г., с която е направено и искане за възстановяване на срока за обжалване на основание чл. 161, ал. 1 от АПК. В искането се сочи, че с поведението си администрацията е въвела жалбоподателката в заблуждение за началото на срока, от който започва да тече 14-дневния преклузивен срок, като с е-мейла от 05.01.2021 г. и в залепеното съобщение от 05.01.2021 г. административният орган недвусмислено е посочил дата на уведомяване 05.01.2021 г. С протоколно определение от 29.03.2021 г. по адм. дело 693/2021 г. Административен съд - София град е възстановил, на основание чл. 161, ал. 3, изр. второ от АПК, по искане на жалбоподателката Итева срока за съдебно оспорване на заповед ДК-14-С-1/04.01.2021 г. на началника на РДНСК София. В мотивите на определението се сочи, че последващите предприети действия по съобщаване на процесната заповед могат и следва да се квалифицират като поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение по отношение на надлежното съобщаване на акта, а от тук и по отношение на началния момент на срока за оспорване по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. В съответствие с чл. 161, ал. 3 от АПК първоинстанционният съд е разгледал жалбата по същество. За да отмени оспорената заповед Административен съд София град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в съответствие с предоставените му правомощия със заповед РД-13-171/13.06.2019 г. на началника на ДНСК, но при съществени нарушения на установената форма и административно-производствените правила, в нарушение на материалния закон и при превратно упражняване на власт - чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Прието е от съда, че липсват мотиви за издаване на процесната заповед, както и че в случая се прави неудачен опит за излагане на мотиви едва в съпроводителното писмо по изпращане на преписката до съда, които от своя страна сочат пряко и на липсата на предпоставките за упражненото от органа правомощие. Според първоинстанционният съд в случая органът не упражнява свои контролни правомощия, защото те вече са били упражнени и въз основа на тях са издадени две заповеди за същия строеж, които са били съдебно оспорени, а цели единствено да организира защитата си по адм. дело 9272/2019 г. по описа на Административен съд София град, редът за това обаче не е чрез издаване на заповед за осигуряване на достъп до строежа, която при необходимост да бъде изпълнена принудително. Съдът приема, че при наличие на висящо съдебно производство, органът и частноправният субект са вече две равнопоставени страни и е въпрос на правна експертиза ответникът да организира адекватно защитата си, като упражняването на властническо административно правомощие в хода на висящо съдебно производство и във връзка с него, освен че нарушава принципите на законност и равнопоставеност на страните, сочи и на порока превратно упражняване на власт. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира протоколното определение за допустимо и правилно и решението за валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Неоснователно се явява възражението на касационния жалбоподател, че съдът недопустимо е възстановил срокът за оспорване на процесната заповед, а не е изпратил постъпилата по делото частна жалба до компетентния Върховен административен съд, след като вече е прекратил съдебното производство. В конкретния случай компетентен да се произнесе по направеното в подадената частна жалба искане за възстановяване на срока за обжалване на основание чл. 161, ал. 1 от АПК е първоинстанционният съд. В тази връзка следва да се има предвид, че произнасянето му има преюдициален характер спрямо производството по чл. 229 и сл. АПК за разглеждане и произнасяне по частната жалба срещу първоинстанционното определение, независимо дали искането по чл. 161 е инкорпорирано в първоначалната жалба или в частната жалба срещу прекратителното определение по просрочена жалба. Извод в този смисъл се налага от тълкуването на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 АПК, в която законодателят предвижда обжалваемост на определението на съда, постановено по искането за възстановяване на срока, с частна жалба пред по-горния съд, т.е. гарантиран е двуинстанционен ред за съдебна защита. Постановяването на позитивен съдебен акт по това искане, както е и в конкретния случай, новира процесуалното правомощие на жалбоподателя да получи търсената съдебна защита срещу правните последици на оспорения административен акт. Възстановяването на срока заличава прекратяването и води до възобновяване на делото, като в такъв случай за надлежното провеждане на съдебното производство по адм. дело 693/2021 г. на Административен съд София град не е необходимо да се отменя определение 1127/15.02.2021 г., защото обжалваемостта на акта възстановява висящността на производството. Едва при негативно произнасяне по искането за възстановяване на срока за оспорване на административния акт, Върховният административен съд дължи изрично произнасяне по частната жалба срещу прекратителното определение на Административен съд София град /арг. от чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 160, ал. 1 от АПК/. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че правилно административният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 161, ал. 1, предл. второ от АПК за възстановяване на срока за оспорване на процесната заповед. Съгласно цитираната разпоредба в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. За да бъде приложима тази хипотеза, следва да е налице поведение, изразено чрез действие или бездействие, водещо до формиране на погрешна представа у лицето за датата на връчване/публикуване на акта, или пък за срока на оспорване, и това поведение да е от страна на лице, служител в съответната администрация. Въвеждане в заблуждение по смисъла на закона е налице, когато действията на администрацията създават у оспорващия невярна представа за датата на връчване/публикуване на акта или за срока за неговото обжалване. В тези случаи пропускането на срока е в пряка причинна връзка с поведението на администрацията, т. е. ако не беше поведението на администрацията, оспорващият не би пропуснал срока. В конкретния случай от приетите по делото писмени доказателства се установява, че оспорената заповед е била съобщена на жалбоподателката на 04.01.2021 г. при отказ, при което с е-мейл от същата дата, подаден до ДНСК, М. Итева е поискала връчване на документи да става по пощата или куриер. С последващ е-мейл от 05.01.2021 г., изпратен от РДНСК до М. Итева, последната е уведомена, че процесната заповед е съобщена по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, след спазване на цялата процедура по реда на ЗУТ и чрез публикуване на съобщението на интернет страницата на ДНСК на 05.01.2021 г. При така установеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че последващите предприетите действия по съобщаването на оспорената заповед на 05.01.2021 г. следва да се квалифицират като поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение по отношение на надлежното съобщаване на акта, а от тук и по отношение на началния момент, от който следва да започне да течи преклузивният срок за оспорване по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Следва да се има предвид също така, че и самият касационен жалбоподател в изпратеното от него съпроводително писмо до съда изрично е посочил, че оспорената заповед е била редовно връчена на жалбоподателката на 05.01.2021 г., която и дата последната е приела за релевантна по отношение преклузивният срок за оспорване. Неправилно обаче административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 221, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 194, ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ предвижда задължение за собствениците и обитателите на недвижими имоти да осигурят достъп до тях по нареждане (заповед) на началника на ДНСК за извършване на посочените в правната норма работи, свързани с устройство на територията. Същата не предвижда възможност за делегация на тези правомощия от началника на ДНСК, в полза на началниците на РДНСК. При отсъствие на предвидена в закона делегация за упражняване на това правомощие на началника на ДНСК от началниците на РДНСК, изводът е, че началникът на РДНСК София не е разполагал и с правото да издава акт, с такова съдържание, а издаденият такъв по отношение на ответника М. Итева се явява нищожен, поради липса на компетентност по материя. Това прави оспорената заповед нищожна, като издадена от орган, който няма нормативно признатата компетентност да я постанови, което неправилно не е констатирано от първоинстанционния съд. Въпреки, че първоинстанционният съд не е обявил нищожността на обжалвания индивидуален административен акт, той е отменил правните му последици, като е отстранил порочния акт, поради което като краен резултат, с оглед постановената отмяна, решението следва да се остави в сила. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че правилен е извода на първоинстанационния съд, че процесната заповед е постановена при липса на мотиви, както и на предпоставките за упражненото от органа правомощие, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият състав напълно споделя мотивите на административния съд в тази насока. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а протоколното определение и решението на съда са допустими и законосъобразни, поради което следва да бъдат оставени в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски в размер на 1080 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, е основателно. Направеното възражение от касатора за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за правна помощ и съдействие на процесуалния представител на ответника, с правно основание в чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, е неоснователно, тъй като същото е в размер близък до минимално определения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,