Решение № 8304 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14549/2016 г.

Решение № 8304 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14549/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по касационна жалба на А. П. В. от гр. В. срещу решение № 2214/07.11.2016 г. по административно дело № 2654/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му против отказ с рег. № 439000-19004/08.09.2016 г. на началник Т. Р. управление /РУ/ на Областна дирекция /ОД /на МВР - В. за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси и В. е осъден да заплати на ОД на МВР - В. сумата от 500 лева - юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба срещу определение № 2971/25.11.2016 г. по адм. дело № 2654/2016 г. на АС - В., с което е оставена без уважение молбата на В. за изменение на решението в частта за разноските. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - Т. Р. управление на Областна дирекция на МВР - В., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на А. П. В. от гр. В. срещу отказ с рег. № 439000-19004/08.09.2016 г. на началник Т. Р. управление на ОД на МВР - В. за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, постановен на осн. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ и е осъдил В. да заплати на ОД на МВР - В. сумата от 500 лева - юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал основателна причина, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие му е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че представените доказателства не обосновават извод за съществуваща опасност за здравето, живота или имуществото на жалбоподателя или негови близки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът е подал заявление на 28.07.2016 г. с искане за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие до началника на Трето РУ на ОД на МВР - В. като е посочил, че оръжието му е необходимо във връзка с работата му като експерт в "А. л. Б." АД, тъй като често му се налага да пренася големи суми пари и секретни документи. Към искането са приложени документите необходими за провеждане на процедурата пред административния орган по издаване/отказ за издаване на исканото разрешение. След запознаване с представените доказателства началникът на Трето РУ на ОД на МВР - В. е издал обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, с който е отказал издаването на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателстава изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на В. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществявана дейност като охранител на фирма. В случай на необходимост от носене на оръжие от жалбоподателя във връзка с работата му /т. е. за служебни цели/, то същото следва да му бъде зачислено по друг ред, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2 ЗОБВВПИ. Като е стигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата като неоснователна АС - В. е постановил правилен съдебен акт, който следва бъде потвърден. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд - В., касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По частната жалба: Частната жалба е допустима, а разгледана по същество, и основателна. Съдът е приел за неоснователна молбата по чл. 248 ГПК, подадена от В., за изменение на решението в частта за разноските. Основателно е възражението на касатора, че новата разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се прилага по онези съдебни производства, по които устните състезания са приключили след влизане в сила на цитираната разпоредба - т. е. след 28.10.2016 г. Последното съдебно заседание по първоинстанционното дело е приключило на 18.10.2016 г., т. е. преди влизане в сила на новата разпоредба, следователно неправилно съдът я е приложил. Ето защо в случая искането за изменение на решението в частта за разноските е било основателно и юрисконсултското възнаграждение е следвало да се намали от 500 на 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК и чл. 248, ал. 3 във вр. ал. 1 ГПК, Върховният административен съд, седмо отделение,