Решение № 3105 от 23.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

ВАСОсмо отделение23.03.2023 г.докладчик Александър Митрев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от жалбоподателя Министър на земеделието искане за спиране на съдебното производство по административно дело 7554/2022 г. на ВАС, осмо отделение.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2659/19.04.2022 г. постановено по адм. дело 3674/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Мотиви

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Министъра на земеделието срещу Решение 2659/19.04.2022 г. постановено по адм. дело 3674/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ РД-05-9/11.03.2020г., издаден от Министъра на земеделието, горите и храните, с който за Агросим ЕООД е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на 1 650 473 лв. и лихва в размер на 969 972,63 лв. Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че това че бенефициерът не извършва стопанска дейност с получената земя, не изключва този субект да действа в качеството предприятие по отношение на извършваната от него обичайна дейност към момента на сключването на договора за замяна. Развива подробни съображения в касационната жалба. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди процесният АУПДВ. В условията на евентуалност в случай, че обжалваното решение е правилно, моли за връщане на административната преписка на министъра на земеделието за изпълнение на Решение на ЕК С

2014

6207 final от 05.09.2014г. С молба от 26.10.2022г. моли за спиране на образуваното дело поради преюдициално запитване, отправено от АС-Варна, по образувано дело в СЕС С-325/22. Ответната страна Агросим ЕООД, чрез адв. Брусева, в писмен отговор, съдържащ съображения по съществото на спора, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

–

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ РД-05-9/11.03.2020г., издаден от Министъра на земеделието, горите и храните, с който е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на 1 650 473 лв. и лихва в размер на 969 972,63 лв., издаден на основание чл.10 от Закона за държавните помощи /ЗДП/ и чл.38, ал.1, във вр. ал.З от ЗДП, Решение на Европейската комисия С

2014

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA. 26212(2011/С) и SA.26217 (2011/С), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК и във вр. с чл. 162, ал.2, т.6 и т. 9, чл. 165 - чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/. Съдът е установил, че с Решение на Европейската Комисия С

2014

6207 final от 5.09.2014г., относно схема за помощ SA.26212 (2011/С) (ех 2011/NN ех СР 176/А/08) и SA.26217 (2011/С) (ех 2011/NN ех CP 176/В/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, издадено на основание чл. 108, пар. 2, първа алинея ДФЕС е установено, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. - 27 януари 2009 г., е неправомерно приведена от Република България в действие, в нарушение на чл. 108, пар. 3 ДФЕС/ доколкото Комисията не е била информирана от държавата за плановете й да извърши посочените сделки/ и е несъвместима с вътрешния пазар. Решението на ЕК не е обжалвано пред Общия съд на ЕС, като отказа за обжалване се основава на решение на МС от 05.11.2014 г. и е влязло в сила. Решение на ЕК С

2014

6207 final от 5.09.2014г., е предпоставка за образуването на административното производство от компетентния в Р България орган, за предприемане на мерките по неговото изпълнение. Административното производство по издаването на оспорения АУПДВ РД05-9/11.03.2020 г., по отношение на Агросим ЕООД е започнало с уведомление изх. 70-5693/20.11.2019 г. / л.23-24/, с което на основание чл. 26, ал.1 от АПК, същият е уведомен, че в Министерство на земеделието, храните и горите се открива производство по издаване на АУПДВ. Административното производство е приключило с издаването на АУПДВ с който по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на 1 650 473 лв. и лихва в размер на 969 972,63 лв. Установено е, че с Договор за замяна на недвижим имот 214/09.05.2008 г., сключен между Агросим ЕООД и Държавна агенция по горите, дружеството е заменило 126 собствени поземлени имоти гори и земи от горския фонд с обща площ 10 198,780 дка, намиращи се в землището на село Бов, с.Лесков дол, с.Лакатник, с.Добърчин, с.Губислав, с.Дружево, с.Осеновлаг, с.Брезе, с.Буковец, с.Огоя, всички села в община Своге, оценени на общо 6 694 033 лв.., като в замяна е получило поземлени имоти от държавен горски фонд, частна държавна собственост с обща площ 1 282,082 дка в землището на село Говедарци, община Самоков, на обща стойност 6 611 382,69 лв. Договорът е сключен въз основа на изрична заповед 757/30.04.2008год. на Председателя на Държавна агенция по горите. В изпълнение на Решението на ЕК, Министерство на земеделието, храните и горите е провело процедура по ЗОП с предмет Избор на правоспособен, независим оценител и/или оценителски екип, регистрирани по Закона за независимите оценители, които да извършат оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на Решение на Европейската Комисия С

2014

6207 final от 5.09.2014г., относно схема за помощ SA. 26212 (2011/С) (ех 2011/NN ех CP 176/А/08) и SA. 26217 (2011/С) (ех 2011/NN ех СР 176/В/08), приведена в действие от Република България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии. С Решение 862/29.09.2017 г. на Изпълнителна агенция по горите е класиран за изпълнител Агролеспроект ЕООД. От изпълнителя е изготвен оценителски доклад от 2018г., според който реалната пазарна цена на държавния имот е 5 385 074 лв. Във втори изготвен оценителски доклад от същия оценител, пазарната цена на имотите, предоставени от жалбоподателя по договора за замяна е определена на 3 805 204лв. В заключението по оценителските доклади е посочено, че оценките са получени по метода на пазарните аналози за период 2007-2009 г. В съдебното производство е допуснато изслушване на съдебно-икономическа(оценителна) експертиза. Съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е констатирал, че в административната преписка липсват доказателства, за извършена предварителна проверка или извършена такава в хода на административното производство във връзка с основния предварителен въпрос, идентифициращ конкретния жалбоподател, като бенефициер, по смисъла на чл.107, параграф 1 от ДФЕС. Според първостепенния съд по отношение на жалбоподателя в първоинстанционното производство не е установено от страна на ответника и качеството предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора. Стигнал е до извод, че не може да се приеме, че определените чрез експертната оценка пазарни цени на процесните имоти, отразяват икономическата (пазарната) им стойност към момента на замяната през 2008г. Съдът е приел за основателно възражението, че оценителния доклад не е изготвен от независим оценител. Видно от публично достъпната информация в ТР Агролеспроект ЕООД, едноличен собственик на капитала на дружеството е Министерство на земеделието и храните, поради което и дружеството не може да се определи като независим оценител. На първо място, настоящият състав намира за неоснователно заявеното от жалбоподателя искане за спиране на съдебното производство, тъй като не счита, че за правилното решаване на спора е необходимо да изчака постановяване на решение от СЕС по отправено от Административен съд - Варна, по образувано дело в СЕС С-325/22. Така формулираните въпроси не биха допринесли за законосъобразното формиране на изводите при решаване на делото пред настоящата инстанция. Това е така, доколкото отменителното решение на първоинстанционния съд е мотивирано и с допълнителни основания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, несвързани с въпросите, обективирани в преюдициалното запитване на Административен съд-Варна. Съдът е констатирал, че в административната преписка липсват доказателства, за извършена предварителна проверка или извършена такава в хода на административното производство във връзка с идентифицирането на конкретния жалбоподател, като бенефициер, по смисъла на чл.107, параграф 1 от ДФЕС, а не само качеството му на предприятие. Предвид гореизложеното, искането на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител, за спиране на настоящото съдебно производство следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. От представените по делото оценителски доклади се установява, че при оценката са използвани метод на пазарните аналози и метод на приходната стойност. При прилагането на метода на пазарните аналози за горската земя, държавна собственост, са използвани данни за продажби на земеделски земи и то не за годината на замяната, а за предходни години - 2007г. и за следваща година - 2009г. За горските земи, частна собственост, е ползвана информация за пазара на поземлени имоти за предходен период 2007 г. и отново информация за осъществени сделки със земеделски земи. Правилен е изводът на съда, че не може да се приеме, че определените чрез експертната оценка пазарни цени на процесните имоти, отразяват пазарната им стойност към момента на замяната през 2008г. Заключението на съдебната експертиза, при съобразяване с формулата, посочена в решението на ЕК, установява липсата на държавна помощ. В конкретния случай, както правилно и административният съд е установил, липсват фактически и правни основания за издаване на процесния АУПДВ, тъй като административният орган не е извършил преценка дали дружеството притежава качеството бенефициер. Не е установено качеството предприятие на Агросим ЕООД по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на ответника по касация за настоящото производство не се присъждат предвид липсата на доказателства за тяхното реално извършване.