Решение № 814 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14268/2018 г.

Решение № 814 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14268/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Радулова от [населено място] срещу решение № 38 от 08.10.2018 г., постановено по адм. д. № 315/2018 г., по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1091 от 07.06.2018 г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР-Русе. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът – Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Русе, в писмен отговор и чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е валидно и допустимо. Производството пред Административен съд Русе е образувано въз основа на жалба на инспектор Н. Радулова – старши разследващ полицай в Първо РУ-Русе към сектор "Разследване" - Първо РУ-Русе и РУ "Ветово" заповед № 336 з-1091/07.06.2018 г., издадена от директора на ОДМВР-Русе, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3 от същия закон и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР и чл. 204 от цитирания закон й е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за извършено нарушение, изразяващо се в това, че в качеството й на старши разследващ полицай на отдел "Разследване" при ОДМВР-Русе, в периода 10.12.2014 г. до 11.10.2017 г. при разследването на досъдебно производство ДП № 1966/2014 г. по описа на ОДМВР –Русе/прокурорска преписка № 6009/2013 г., ДП № 433/2014 г. по описа на РП-Русе/образувано на 16.06.2014 г. срещу П. Георгиева от [населено място], за извършено престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК- не е изготвила искане до наблюдаващия прокурор за възобновяване по реда на чл. 245, ал. 2 от Наказателно процесуалния кодекс /НПК/ на спряното наказателно производство, след като основанието за спиране е отпаднало. Досъдебното производство е спряно с постановление на наблюдаващ прокурор на 28.11.2014 г-, на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК- до издирването и установяването на лицето П. Георгиева. След установяване на нейното местонахождение, инспектор Радулова изготвила писмо с рег. № 37705/10.12.2014 г., във връзка с което Георгиева била снета от местно издирване в АИС "Бюлетин" - ОДМВР-Русе, с бюлетин № 344/10.12.2014 г. Прието е от наказващия орган, че с деянието си Н. Радулова не е изпълнила служебните си задължения по ЗМВР. За да отхвърли жалбата като неоснователна, първостепенният съд е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган – директора на ОДМВР-Русе - по арг. на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в законоустановената форма, в съответствие с изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Достигнал е до извода за неизпълнение на служебните задължения от страна на инспекторката, извършено чрез бездействие, поради което е приел, че е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и правилно дисциплинарно наказващият орган му е наложил дисциплинарното наказание, предвидено в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР и в предвидения в чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, минимален срок от шест месеца. Решението е правилно. В съответствие с приобщения и доказателствен материал по делото, правилно инстанцията по същество е направила изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директора на ОДМВР-Русе, с оглед правомощията му по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в предписаната от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Налице са категорични доказателства, които установяват нарушението, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения, вменени на Н. Радулова с типова длъжностна характеристика рег. № К-12309 от 10 ноември 2010 г. за длъжността разследващ полицай - старши разследващ полицай в РУ в ОД на МВР Русе, за това, че в периода от 10.12.2014 година до 11.10.2017 година в гр. Русе при разследване на досъдебно производство ДП № 1966/2014 г. по описа на ОДМВР- Русе- не е поискала възобновяване на производството, поради отпадане на пречките за спирането му. Обоснован и законосъобразен е извода, че бездействието на Радулова и неизпълнение на конкретно задължение/ да отправи искане за възобновяване/е през целият сочен по- горе период. Правилно е възприето, че бездействието не се дължи на обективни, стоящи извън волята на служителя, причини, а изтъкнатите от същата са субективни, обслужващи защитната й теза. С оглед изложеното, правилна и обоснована е преценката на административния съд за правилност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на Н. Радулова, а наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, са неоснователни. Атакуваният съдебен акт е правилен, поради което следва да се остави в сила като такъв. При този изход на спора, касатора следва да заплати на ответника разноски за настоящата касационна инстанция, в размер на 100 лева възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,