Решение № 3599 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1837/2016 г.
ВАСVII отделение23.03.2017 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/14.01.2016 г., постановено по адм. дело № 2697/2015 г., по описа на Административен съд П.. ОСЪЖДА О. А. ДА ЗАПЛАТИ в полза на "Ю." ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Ц." ..№..., направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3599 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1837/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел "Местни приходи" при О. А., против Решение № 82/14.01.2016 г., постановено по адм. дело № 2697/2015 г., по описа на Административен съд П., с което е отменен като незаконосъобразен АУЗД № 196/03.07.2015 г., на инспектор в сектор "Местни данъци" към отдел "Местни приходи" при О. А., потвърден с Решение № 9/06.10.2015 г., на Началник отдел "Местни приходи" при О. А.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - "Ю." ООД, чрез управителя П. Б. и юрисконсулт Д. М., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: С обжалваното решение Административен съд П. е отменил като незаконосъобразен АУЗД № 196/03.07.2015 г., на инспектор в сектор "Местни данъци" към отдел "Местни приходи" при О. А., потвърден с Решение № 9/06.10.2015 г., на Началник отдел "Местни приходи" при О. А.. За да постанови този резултат съдът е приел, че за автомобили с прекратена регистрация данък не се дължи. Установено е по делото, че по силата на ал. 3 на § 3 от ПЗР на Наредба № I - 45/24.03.2000 г., за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на министъра на вътрешните работи (Наредбата), считано от 01.06.2006 г., служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. С оспорения акт е установено задължение за Данък превозно средство за товарен автомобил "Мерцедес 813", ДК № РВ 7091 Т, собственост на "ЮЛИ ВАЙС БАУ" ООД, в размер на 120 лв. за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г., ведно с дължимата лихва. По делото е представена и справка от сектор ПП при ОД на МВР П., от която е видно, че описания автомобил е със служебно прекратена регистрация, считано от 01.10.2006 г. При тези данни, считано от влизане в сила на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в редакцията на нормата обн. ДВ бр. 95/2009 г.) от 01.01.2010 г. за такива автомобили данък не се дължи. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 58, ал. 4, изр. 1 от ЗМДТ предвижда като условие за освобождаване от данък прекратяване на регистрацията на МПС. В. от приложената по делото справка на ОД на МВР-П., регистрацията на МПС е прекратена служебно на 01.10.2006 г. При това положение за жалбоподателя е отпаднало задължението за плащане на данък превозно средство. Административният орган необосновано е слял двете хипотези от цитираната норма, като е счел, че за освобождаване от този данък е необходимо и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване. Такова е нужно само в случаите когато превозното средство е било излязло от употреба. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд П. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответното дружество следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция в размер на 350.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение