Решение № 10770 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерство на иновациите и растежа със седалище и адрес на управление в София, на ул. Княз Александър I 12, подадена чрез упълномощен процесуален представител гл. юрк. Д. Янкова, срещу Решение 7045 от 23.11.2022 г., постановено по адм. дело 4353 по описа на Административния съд София-град за 2022 г.

С обжалваното решение Министерство на иновациите и растежа е осъдено да заплати на Калцит ЕООД с [ЕИК]: 1. сумата от 1 460 775, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно Решение РД-16-1962/10.12.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция Европейски фондове и конкурентноспособност (ГД ЕФК) и ръководител на Управителен орган (УО) на Оперативна програма (ОП) Иновации и конкурентноспособност 2014 2020, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба 13.05.2022 г. до окончателно й изплащане; 2. сумата от 117 277, 15 лв., представляваща законна лихва за периода 29.07.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба 13.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението; 3. сумата от 42 660, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно Решение РД-16-49/17.01.2020 г. на Зам.-главен директор на ГД ЕФК и ръководител на УО на ОП Иновации и конкурентноспособност 2014 2020, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба 13.05.2022 г. до окончателното й изплащане; 4. сумата от 4 823, 34 лв., представляваща законна лихва за периода 02.04.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба 13.05.2022 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца 30 040, 00 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, като релевира всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че по делото не се установяват кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за имуществени вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Твърди, че първоинстанционният съд е постановил обжалвания съдебен акт при необсъждане на всички доказателства по делото и при непълна фактическа обстановка, като също така не е отчел наличието на разлика между процедурата по верифициране на разходи и тази по определяне на финансова корекция. Изразява становище, че отмяната на административен акт, издаден на основание чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) не води автоматично до дължимост на безвъзмездната финансова помощ, а само до възможност за нейната верификация, след повторно преразглеждане на финалния отчет, съобразно мотивите на съда. Пояснява, че, в случая, УО не е пристъпил към повторно разглеждане на финалния отчет на ответника по касация заради наличието, към конкретния момент, на образувано в Европейската прокуратура досъдебно производство спрямо лица, управляващи и/или представляващи ищцовото дружество и необходимостта от изчакване на неговото приключване. Излага доводи, че дори да се допусне, че УО на ОП Иновации и конкурентноспособност 2014 2020 дължи плащане на безвъзмездната финансова помощ на бенефициента Калцит ЕООД, началната дата на това задължение е не по-рано от 90 дни след прекратяване на досъдебното производство от Европейската прокуратура, а не, както неправилно е възприела първата инстанция датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на решението за определяне на финансова корекция. Счита, че по конкретния казус липсва краен административен акт за отказ от верификация на заявените от бенефициента разходи във връзка с прякото приложение на разпоредбата на чл. 132, т. 2, буква б от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) 1303/2013/ Регламента). Твърди, че доколкото не е приключило административното производство по верификация на разходите и не е издаден административен акт, отменен по надлежния съдебен ред, предявените искови претенции са недопустими. С тези доводи, иска отмяната на обжалваното решение. Претендира сторените в настоящото производство разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба "Калцит"ЕООД, в писмен отговор, подаден чрез упълномощен процесуален представител адв. Р. Райчев в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, я оспорва с аргументи за неоснователността й. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноските за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им.

Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

По съществото на касационната жалба Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява следното:

Административният съд е приел, че е сезиран от Калцит ЕООД с искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на Министерство на иновациите и растежа да му заплати следните обезщетения за имуществени вреди, претърпени вследствие неизпълнение на задължения на УО на ОП Иновации и конкурентноспособност 2014 2020 по Административен договор BG16RFOP002-3.001 от 24.11.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на ищцовото дружество по тази ОП:

1. за сумата от 1 460 775, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Решение РД-16-1962/10.12.2019 г. за определяне на финансова корекция, издадено от Главен директор на ГД ЕФК и ръководител на УО на ОП Иновации и конкурентноспособност 2014 2020, отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила Решение 8912/29.07.2021 г., постановено по адм. дело 4705/2021 г. по описа на Върховния административен съд;

2. за сумата от 117 277, 15 лв., представляваща законна лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), считано от 29.07.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба 13.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане;

3. за сумата от 42 660, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Решение РД-16-49/17.01.2020 г. за отказ за верифициране на разходи, издадено от Зам.-главен директор на ГД ЕФК и ръководител на УО на ОП Иновации и конкурентноспособност 2014 2020, отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила Решение 4283/02.04.2021 г., постановено по адм. дело 13258/2020 г. по описа на Върховния административен съд;

4. за сумата от 4 823, 34 лв., представляваща законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 02.04.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба 13.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

За да постанови обжалвания резултат, административният съд е приел, от фактическа страна, че на 24.11.2017 г. между Калцит ЕООД, в качеството му на бенефициент и Министерство на икономиката, в структурата на което е била ГД ЕФК, определена за УО на ОП Иновации и конкурентноспособност 2014 2020 е сключен Административен договор BG16RFOP002-3.001 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) за изпълнение на проект Повишаване на енергийната ефективност на Калцит ЕООД от л. 10 до л. 19 от адм. дело 4353/2022 г. по описа на Административния съд София-град. Съгласно чл. 2, т. 2.1 от договора, ръководителят на УО се задължава, след изпълнение на проекта, да предостави на бенефициента безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 1 499 385, 00 лв. със срок на изпълнение на договора 18 месеца до 24.05.2019 г. Съгласно чл. 2, т. 2.2. от договора проектът е на стойност 3 397 148, 00 лв., които бенефициентът трябва да вложи в изпълнението на проекта и да отчете при условието на чл. 3 от същия.

Съдът установил, че в изпълнението на проекта Калцит ЕООД е платило 19 900, 00 лв. без ДДС по Фактура 460/19.07.2016 г., 2 880, 00 лв. без ДДС по Фактура 111/29.03.2018 г., 980, 00 лв. без ДДС по Фактура 332/02.04.2019 г., 1 677 500, 00 лв. без ДДС по Фактура 2/08.05.2019 г., 1 342 000 лв. без ДДС по Фактура 3/10.05.2019 г., 13 900, 00 лв. без ДДС по Фактура 2785/13.05.2019 г., 335 500, 00 лв. без ДДС по Фактура 4/14.05.2019 г. и 5 000, 00 лв. без ДДС по Фактура 725/21.05.2019 г. или общо 3 397 660, 00 лв. без ДДС.

С Искане за плащане от 19.07.2019 г., Калцит ЕООД отправило искане за окончателно плащане по АДПБФП BG16RFOP002-3.001/24.11.2017 г. за сумата от 1 499 169, 00 лв. за периода 24.11.2017 24.05.2019 г.

С писмо, изх. 26-К-259/03.10.2019 г. бенефициентът е уведомен, че срокът за верификация на подаденото искане за окончателно плащане е спрян поради сигнал за нередност, регистриран в ИСУН 2020 под номер 380. След извършена проверка по сигнала с Решение РД-16-1962/10.12.2019 г. на Главния директор на ГД ЕФК и ръководител на УО на ОП Иновации и конкурентноспособност 2014 2020, на Калцит" ЕООД е определена финансова корекция в размер на 1 460 775, 00 лв., съставляваща 100 % от предоставената финансова подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за закупуването и доставката на актива Пещ за производство на негасена вар със спомагателно оборудване по б.р. 1.1. от бюджета на проекта, изпълняван по АДПБФП BG16RFOP002-3.001 с бенефициент Калцит ЕООД.

С Решение РД-16-49/17.01.2020 г. на Зам.-главния директор на ГД ЕФК и ръководител на УО на ОП Иновации и конкурентноспособност 2014 2020 е отказано верифицирането на разходи по изпълнение на АДПБФП BG16RFOP002-3.001 от 24.11.2017 г. в общ размер на 42 660, 00 лв.

Калцит ЕООД обжалвало Решение РД-16-1962/10.12.2019 г. и Решение РД-16-49/17.01.2020 г. по съдебен ред. С Решение 8912 от 29.07.2021 г. по адм. дело 4705/2021 г. на Върховния административен съд, касационната инстанция отменила Решение РД-16-1962/10.12.2019 г. на Главен директор на ГД ЕФК и ръководител на УО на ОП Иновации и конкурентноспособност 2014 2020. С Решение 4283 от 02.04.2021 г. по адм. дело 13258/2020 г. на Върховния административен съд било отменено Решение РД-16-49/17.01.2020 г. на Зам.-главния директор на ГД ЕФК и ръководител на УО на ОП Иновации и конкурентноспособност 2014 2020.

На 19.08.2021 г. Калцит ЕООД отправило писмена молба до ръководителя на УО на ОП Иновации и конкурентноспособност 2014 2020, вх. 26-К-259/19.08.2021 г. (от л. 53 до л. 54 от първоинстанционното дело) за извършване на основание чл. 62, ал. 1, изр. 2 ЗУСЕФСУ (в относимата редакция) и в изпълнение на Решение 8912/29.07.2021 г. по адм. дело 4705/2021 г. и Решение 4283/02.04.2021 г. по адм. дело 13258/2020 г., и двете по описа на Върховния административен съд, на окончателно плащане към бенефициента по процесния административен договор.

На 19.11.2021 г. Министерство на икономиката превело на Калцит ЕООД сумата от 10 750, 00 лв., представляваща съдебни разноски по адм. дело 4705/2021 г. по описа на Върховния административен съд (л. 55, пак там). На 30.12.2021 г. министерството превело на дружеството сторените от него в производството по адм. дело 13258/2020 г. на Върховния административен съд разноски в размер на 4 665, 72 лв. л. 56, пак там.

При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че предявените от Калцит ЕООД искове са процесуално допустими, а по същество са основателни. Счел, че плащането на акцесорните вземания за разноски от страна на Министерство на икономиката (с правоприемник в конкретното производство Министерство на иновациите и растежа, съобразно § 12, ал. 2 и § 14, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Постановление на Министерсия съвет (ПМС) 20/25.02.2022 г. за приемане на Устройствени правилници на Министерството на икономиката и индустрията и на Министерството на иновациите и растежа) по адм. дело 4705/2021 г. и адм. дело 13258/2020 г., и двете по описа на Върховния административен съд, представлява фактическо извънсъдебно признание на дължимите главни вземания за главница. Приел е, че доброволното плащане на разноски е признание за задължение, което следва да бъде изпълнено. Като преценил, че ответникът по иска не противопоставя доказателства за развалянето и прекратяването на АДПБФП BG16RFOP002-3.001/24.11.2017 г. по вина на ищеца или за предприемането от негова страна на действия по установяване на недължимост на определените в този договор и отменителните решения на Върховния административен съд суми, формирал извод, че Министерство на иновациите и растежа е нанесло на Калцит ЕООД претендираните имуществени вреди в размер на 1 460 775, 00 лв. и на 42 660, 00 лв. Позовал се на практика на Върховния административен съд, съгласно която искови претенции, идентични на процесните, не произтичат директно от самия договор за финансова помощ, нито размерът им е определен в договора. Приел е, че бенефициентът не може да претендира обезщетение за вредите от забавеното плащане (респ. от липсата на плащане) по реда на договорната отговорност. Обосновал се, че тези вреди са резултат от действията, съответно бездействията на компетентния административен орган, изразяващи се във фактическото неплащане на сумите, дължими по съответния АДПБФП. Посочил, че имуществената вреда, претърпяна от ищцовото дружество, се изразява в неполучаване на полагащата му се финансова помощ, като е налице пряка и непосредствена причинна връзка между понесените от него вреди и отменените, като незаконосъобразни административни актове, от които се претендира обезвредата и в резултат на които дължимите плащания не били извършени. Приел, че е налице причинена вреда от това, че не се изпълняват отменителните съдебни актове на касационната инстанция.

На следващо място съдът се мотивирал, че размерът на неизплатената помощ е критерий за определяне на размера на дължимото обезщетение. Счел, че когато помощта не е изплатена в пълен размер, какъвто е конкретният случай, дължимото обезщетение е в размер на цялата дължима от органа сума по административния договор, ведно с натрупалата се законна лихва за забава до окончателното изплащане на обезщетението. Като съобразил мотивите на Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело 3/2004 г., е приел за установено, че касационният жалбоподател и ответник по иска препятствал правата на дружеството-ищец да получи полагащата му се безвъзмездна помощ. Отчел съдържанието на писмо от Офиса на европейските делегирани прокурори в София, вх. 38 721/28.10.2022 г. по описа на Административния съд София-град (л. 157 от адм. дело 4353/2022 г. по описа на Административния съд София-град) за прекратяване на досъдебното производство спрямо лица, управляващи и/или представляващи Калцит ЕООД. Отхвърлил възраженията на касационния жалбоподател за престъпни обстоятелства, след като не било установено престъпление по чл. 248а, ал. 3, във вр. с ал. 2 от с.р. на Наказателния кодекс (НК), както и виновни лица. Като неотносими, съдът е приел и възраженията на Министерство на иновациите и растежа за нарушения по Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и за некачествено изпълнение или липса на изпълнение на процесния административен договор от страна на дружеството.

След като преценил иска с цена 1 460 775, 00 лв. и иска с цена 42 660, 00 лв. са основателни, административният съд разгледал акцесорните искове за законна лихва. Уважил ги. Позовал се на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело 3/2004 г. относно началния момент на забавата и на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни актове на администрацията. Приел е, че този момент е влизането в сила на отменителните съдебни решения на Върховния административен съд. Изчислил лихвата по чл. 86 ЗЗД, ползвайки лихвения калкулатор на Интернет страницата на Национална агенция за приходите (НАП). С тези мотиви, постановил обжалваното съдебно решение. Присъдил съдебни разноски в полза на ищцовото дружество и ответник по касация.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

С исковата молба, с която е сезира административния съд са предявени четири иска два главни и два акцесорни. С единия главен иск се претендира обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразно Решение РД-16-1962/10.12.19г. на главния директор на ГД ЕФК и ръководител на Управителния орган на ОПИновации и конкурентноспособност 2014-2020, с другия главен иск се претендира обезщетение от незаконосъобразно Решение РД-16-49/17.01.2020г. на зам.главния директор на ГД ЕФК и ръководител на Управляващия орган на същата оперативна програма. Ищецът чрез своя процесуален представител твърди в исковата молба, че вредите са резултат от действия и бездействия на административен орган, изразяващи се във фактическо неплащане на сумите, чиято дължимост била призната с решенията на ВАС, отменящи решенията, за които се твърди, че са вредоносни.

Въз основа на твърденията в исковата молба, административният съд правилно е квалифицирал главните искове като такива с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ, но неправилно, в противоречие с материалния закон ги е преценил като основателни.

Видно от съдържанието на Решение РД-16-1962/10.12.19г. на главния директор на ГД ЕФК и ръководител на Управителния орган на ОПИновации и конкурентноспособност 2014-2020 и Решение РД-16-49/17.01.2020г. на зам.главния директор на ГД ЕФК и ръководител на Управляващия орган на същата оперативна програма е, че и двете решения са издадени във връзка с административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Иновации и конкурентноспособност 2014-2020, сключен на 24.11.17 година. Съгласно клаузите в този договор ( лист 10-19 от дело 4353/22г. на АССГ)плащанията по него се извършват при спазване на действащите нормативни актове за правилата за плащане, верификация и сертификация на разходите към момента на изпълнение на административния договор за безвъзмездна финансова помощ. По силата на това препращане нормативните правила за плащане, верификация и сертификация на разходите стават част от съдържанието на договора, чието точно изпълнение е задължение и на двете страни. С Решение РД-16-1962/10.12.19г. на главния директор на ГД ЕФК и ръководител на Управителния орган на ОПИновации и конкурентноспособност 2014-2020 е наложена финансова корекция на осн. чл.70, ал.1, т.3 ЗУСЕСИФ, с което практически се отказва изпълнение на договора, поради неизпълнение на задължение по него на другата страна.

С Решение Решение РД-16-49/17.01.2020г. на зам.главния директор на ГД ЕФК и ръководител на Управляващия орган на същата оперативна програма се отказва верификация на разпходи по същия административен договор, което по своята същност е неизпълнение на договорно задължение, обусловено от неизпълнение на условията по договора от другата страна.

Безспорно е, че сключеният договор между страните е административен. Като такъв, едната страна по него е административен орган .

По силата на въпросния административния договор страните по него са поели насрещни задължения, една към друга, както и са се съгласили с последиците при неизпълнението им. Последиците при неизпълнение, ако не са изрично уговорени с договора, неуговореното се замества със нормите от обективното право (ЗУСЕСИФ и АПК) , приложими спрямо този договор.. Със сключването на договора страните правят задължителни в своите взаимоотношения и тези норми. Следователно, при наличието на договор, какъвто е настоящият случай, страните могат да искат уговореното по договора, респективно предписаното от закона за този договор.

Предвиденото от законодателя, а именно, неизпълнението или лошото изпълнение от страна на бенефициента на административните договори, сключени на основания в ЗУСЕСИФ, да се установяват от административния орган с издадени от него индивидуални административни актове, които разпореждат и последиците от това неизпълнение /каквито са финансовата корекция и отказа за верификация на разход/, не води до деликтна отговорност на административния орган при отмяната им като незаконосъобразни. Това е така, тъй като от тези индивидуални административни актове не възникват нови, различни, самостоятелни правоотношения между страните ( издателя им и засегнатото лице). Тези актове се издават във връзка с вече възникналото и съществуващо договорно правоотношение между тях. Договорната обвързаност задължава страните да разрешат своите отношения на основата само на договора. Поради това при наличието на договор, отговорността на неизправната страна може да бъде само договорна, а не и основана на непозволено увреждане( Решение 90 от 13.01.1977г. по гр.д. 2407/76г. на ВС I г.о.). Отговорността е деликтна, само когато увреждането е резултат от неизпълнение на общото законово задължение, да не се вреди другимо, но не и когато увреждането е резултат от неосъществен очакван резултат по съществуващо облигационно правотношение ( Решение 547/23.07.2010г. на ВКС по гр.д. 1025/09г.,IV г.о., ГК).

Горните съображения, мотивират настоящия съдебен състав на касационната инстанция да приеме, че в конкретния случай твърдените от ищеца вреди, чието обезщетяване се претендира, не произтичат от административен деликт въпреки наличието на отменени индивидуални административни актове. Като е стигнал до извод, различен от формирания, административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон. Решението на административния съд като неправилно следва да се отмени, а вместо това предявените обективно съединени искове следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като не е налице твърдяната от ищеца хипотеза на непозволено увреждане.

Както е посочено в Решение 8371/14.08.2023г. на ВАС по адм.д. 10607/2022г. за пълнота на касационната проверка, следва да се отбележи, че касационната инстанция преценява като неправилно разбирането на административния съд за присъждане на законна лихва върху сума, формирана от законна лихва, изтекла за съответен период. С оглед на чл.10, ал.2 ЗЗД, лихва върху лихва не може да се присъжда.

С оглед изхода на спора, на Министерството на иновациите и растежа следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за първата инстанция. Присъждането му е поискано своевременно с писмения отговор на искова молба, постъпил по делото на 15.08.2022г. ( лист 96-103 от първоинстанционното дело). За касационната инстанция но министерството следва да се присъдят разноски обща в размер на 112,50 лева, от които 12,50 лева държавна такса за касационното производство и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Присъждането на разноски за касационното производство е поискано още с касационната жалба, тоест, своевременно.

Воден от горните съображения и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд