Решение № 13554 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2017 г.

Решение № 13554 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр с чл. 160, ал. 6 ДОПК . Образувано е по две касационни жалби, подадени от и. ф. на директор на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НА Пи от "Инвест билдинг" ООД, против решение № 260/20.02.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 281 по описа за 2016 г. на този съд. И. ф. на директор на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-03000315001581-091-001/19.10.2015 г., издаден от Р. С. - Началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и С. И.- старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 619/08.01.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "МС 2013" ЕООД. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено в противоречие с нормите на приложимия процесуален и материален закон. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-03000315001581-091-001/19.10.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 619/08.01.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Инвест билдинг" ООД е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "МС 2013" ЕООД, както следва за данъчен период м. 11.2012 г. по ДФ № 41/29.11.2012 г. в размер на 1937,85 лева и за данъчен период м. 12.2012 г. по ДФ № 32/15.12.2012 г. в размер на ДДС 1165 лева и ДФ № 53/27.12.2012 г. в размер на 1633,28 лева. Претендира присъждане на разноски. "Инвест билдинг" ООД- гр. В., ЕИК: *********, представлявано от управителите Б. Т. и К. Г., чрез адв. З. Л., обжалва първоинстанционното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания моли да бъде отменено първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството, като бъде отменен РА. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на и. ф. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП и за неоснователност на касационната жалба на "Инвест билдинг" ООД. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-03000315001581-091-001/19.10.2015 г., издаден от Р. С. - Началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и С. И. - старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 619/08.01.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП. С решението си първостепенният съд е отменил по жалба на "Инвест билдинг" ООД процесния РА в частта, в която е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "МС 2013" ЕООД, както следва за данъчен период м. 11.2012 г. по ДФ № 41/29.11.2012 г. в размер на 1937,85 лева и за данъчен период м. 12.2012 г. по ДФ № 32/15.12.2012 г. в размер на ДДС 1165 лева и ДФ № 53/27.12.2012 г. в размер на 1633,28 лева и в частта, с която на "Инвест билдинг" ООД - гр. В., е отказано право на данъчен кредит по протоколи по чл. 117 от ЗДДС за доставени услуги по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС от "Вего", както следва: за данъчен период м. 08.2012 г. за размера над 1936,27 лева и съответните им лихви; за данъчен период м. 11/2012 г. за размера над 1807,18 лева и съответните им лихви; за данъчен период м. 12.2012 г. за размера над 1478,61 лева и съответните им лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че актовете на ревизионното производство са издадени от съответните компетентни за това органи на приходите в предписаната от закона форма. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССЕ, СТЕ и показанията на разпитаните свидетели. За да отмени РА в горепосочените части, първоинстанционният съд е приел, че за доставките от "МС 2013" ЕООД за жалбоподателя е възникнало и законосъобразно е упражнено право на данъчен кредит. За доставките от "Вего"- Германия също е признато възникнало право на данъчен кредит, но само до размера на данъчната основа, относима към услугите за обучение и консултации, но не и до фактурираните от дружеството разходи за пътни, нощувки, дневни и прехрана. В частта, в която РА е отменен - относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Вего" - Германия, но само относно данъчна основа, формирана от услуги за обучение и консултации, решението на АС В. не е обжалвано и като такова е влязло в сила. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директора на Дирекция " ОДОП" - В.: Направените оплаквания са неоснователни. Настоящият касационен състав намира решението, с което е отменен Ревизионен акт № - 03000315001581-091-001/19.10.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 619/08.01.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Инвест билдинг" ООД е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "МС 2013" ЕООД, както следва за данъчен период м. 11.2012 г. по ДФ № 41/29.11.2012 г. в размер на 1937,85 лева и за данъчен период м. 12.2012 г. по ДФ № 32/15.12.2012 г. в размер на ДДС 1165 лева и ДФ № 53/27.12.2012 г. в размер на 1633,28 лева за правилно. Правилно е приел първоинстанционният съд, че "МС 2013" ЕООД е разполагало с необходимите работници и материали за извършване на доставките. В писмените обяснения, представени от представляващата дружеството - Г. Т., поименно са изброени работниците, извършили СМР. Приложени са и доказателства за придобиване на материалите, доставени на жалбоподателя и използвани при извършване на услугите- фактури от предходни доставчици. Количествата на стоките, придобити от предшестващите доставчици предполагат наличието на достатъчно материали за извършените доставки на стоки и услуги. Приложен е Акт 19 за предаване на извършените услуги. Относно посочените в касационната жалба доводи за сключения договор за наем на микробус и сключения договор за безвъзмездно ползване на имот в с. В.. Не е необходимо наемодателят да бъде собственик на имота, за да може да го отдава под наем. И ползвателят на една вещ може да я даде под наем, и наемателят може да я пренаеме. Дори и чужд имот може да се дава под наем - Решение № 725/04.11.2008 г. по т. дело № 163/2008 г. - II т. о. ВКС. З. предвижда такива хипотези на сключване на договор за наем и не забранява отдаването му под наем от несобственици. Отдаването под наем е акт на обикновено управление на имота, с него се учредява облигационна връзка, а не се прехвърля право на собственост или друго вещно право, и затова наемодател може да бъде и лице, което не е собственик на вещта. Относно посочените в касационната жалба доводи, че "МС 2013" ЕООД не е представило пълна счетоводна документация. Съвкупната преценка на събраните доказателства категорично установява наличието на кадрови и материален ресурс на дружеството- доставчик и реалното извършване на доставката по процесните фактури. Непредставянето на пълна счетоводна документация не означава нейната недостоверност нито пък свидетелства за липса на реално извършена доставка. Изследването на кадровата обезпеченост на предходни доставчици също не доказва нереалност на доставката, извършена от прекия доставчик. С оглед на гореизложеното решението в тази обжалвана част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Инвест билдинг" ООД: Касаторът обжалва решението на административния съд във връзка с непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Вити 1" ЕООД, "Фортекс 10" ЕООД, по протоколи за вътреобщностно придобиване на леки автомобили и по протоколи, издадени от "Вего", Германия - само относно доставки на услуги за нощувки, дневни, прехранване и път. Направените оплаквания са неоснователни. В случаите на доставки на стоки и услуги за целите на ЗДДС е необходимо доказване с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства предаването на стоката и извършване на услугата. Според събраните доказателства реалността на доставката не е доказана и правилно е отказано правото на данъчен кредит на "Инвест билдинг" ООД по 12 броя фактури, издадени от "Вити 1" ЕООД и "Фортекс 10" ЕООД. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че по процесните фактури, издадени от "Вити 1" ЕООД, не е доказан фактът на извършване на доставките. Не е представена информация как е извършен транспорта на процесните стоки, не са представени приемо-предавателни протоколи и пътни листа. Дружеството-жалбоподател е представило единствено фактури и касови бонове към тях. Касовите бележки са с обект склад за строителни материали, находящ се в гр. Р., бул. "Р." ...... При прегледа на информационната система ИКАР се установява, че "Вити 1" ЕООД не е собственик на горепосочения имот. Не е представен и договор за наем на същия. При прегледа на информационния масив на НАП се установява, че дружеството няма регистрирани касови апарати. Дружеството-доставчик не доказва наличие на активи, машини, транспортни средства. "Вити 1" ЕООД не представя никакви доказателства във връзка с доставките, поради което не може да се обоснове извод за тяхното действително извършване. Реалното извършване на фактурираните от "Фортекс 10" ЕООД доставки на стоки и услуги също не може да бъде установено безспорно от събраните доказателства. Не е изяснено за чия сметка е транспорта на стоките, липсват товарителници, пътни листове. Предмет на процесните фактури са строителни материали и СМР. Представени са договори и протоколи, но те имат характер на частни писмени документи. Депозирани са от страната, която цели благоприятни за себе си изводи, поради което не могат при отсъствието на други доказателства да докажат безспорно реалното извършване на доставката. При извършена проверка в СУП се установява, че дружеството е декларирало 20 броя работници, като от тях един архитект, инженер енергетик, а останалите работници са назначени като бармани и сервитьори. Липсват данни за назначени строителни работници, които да осъществят фактурираните дейности. Правилно е приел първоинстанционният съд при това положение не е доказано реалното извършване на доставките на строителни материали и СМР. Жалбата е неоснователна и в частта на задълженията, свързани с отказано право на данъчен кредит по протоколи за придобити леки автомобили. Съгласно общото правило по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Изключенията от това правило по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС предвиждат право на данъчен кредит да се признава, ако превозните средства се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови преводи, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, или ако се използват и за други дейности, една от дейностите по чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС трябва да е основна за лицето. Данъчнозадълженото лице трябва да докаже, че употребата на автомобилите е именно при условията на гореспоменатата нормативна уредба. Двата автомобила са закупени през месеци март и съответно май на 2013 г. Те са включени като ДМА в ДАП и САП едва през 2014 г. Представени са договори за наем за срок от 1 г. от 22.12.2014 г. с "Лауриниус" ЕООД и "Алфабет инкорпорейтед" ООД. Не може да се установи безспорно, че автомобилите не са използвани от датата им на придобиване до завеждането им в счетоводството и съответно до отдаването им под наем. Дружествата, наематели на автомобилите са упълномощили едно и също лице, което да ги представлява пред органите на НАП. Същото лице има отношение и към кореспонденцията на жалбоподателя с органите на НАП, видно от електронната кореспонденция за целите на ревизията, което поражда съмнения относно действителните отношения между дружествата. Двата автомобила са продадени на 02.05.2015 г., т. е. преди изтичане на срока на договора за наем, като единият от тях е продаден на управител на дружеството жалбоподател. Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 5 превозните средства могат да се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са основна дейност за лицето. Не се твърди, че дейността по отдаване под наем на автомобилите да е основна за дружеството. Във връзка с гореизложеното правилно и законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит. Жалбата е неоснователна и в частта на задълженията, свързани с отказано право на данъчен кредит по протоколи, издадени от "Вего", Германия за фактурираните в тях "разходи за път, нощувки, дневни" и "прехрана". От самото наименование на услугите се установява, че "нощувките" са услуги по настаняване в хотели или други подобни и "пътните" безспорно означават разходи за получена услуга по пътнически транспорт, които съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, буква в) и т. 2 от ЗДДС не са услуги с място на изпълнение на територията на България, а на територията на Германия. Ако се приеме, че под "прехрана"страните са имали предвид ресторантьорски услуги, това важи и за тях, тъй като съгласно чл. 21, ал. 4, т. 5 от ЗДДС те са с място на доставка мястото, където услугите се извършват физически, т. е. Германия. "Дневните", които следват за разходи през деня не могат да бъдат фактурирани от трето лице. За тях не се дължи ДДС и съответно не възниква право на данъчен кредит. Според показанията на свидетеля Николов, дружеството, което е издало фактурите само е организирало прехраната и нощувките, но самото то не е изпълнител по тези доставки. Не са основателни твърденията на касатора за нарушаване на разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС. Характерът на фактурираните "пътни", "нощувки", "прехрана" и "дневни" не е до там акцесорен, че съпътстващата доставка да е неразделна част и да не може без основната. Тя е можело да бъде фактурирана отделно от основната. Обжалваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на двете касационни жалби, но предвид различния им материален интерес, по делото следва да се присъдят разноски, съразмерно на интереса и по компенсация, както следва: Пропорцията по отношение на материалния интерес по жалбите е 89% по жалбата на дружеството спрямо 11% по жалбата на данъчния директор, изчислени върху общия обжалваем интерес, след приспадане на частта от РА, за която няма касационно обжалване. От направените от дружеството разноски в размер на 1525 лева, се дължи присъждане на разноски в размер на 168 лв. /11%/, а от дължимото юрисконсултско възнаграждение заявените от 2530 лева, се дължи 2252 лева /89%/. При компенсация в полза на приходните органи и в тежест на дружеството следва да се присъдят разноски в размер на 2084 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,