Решение № 13781 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7218/2020 г.

Решение № 13781 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7218/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Варна против решение № 483/21.04.2020 г. на Административен съд, Варна, постановено по адм. дело № 1460/2019 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03000318004002-091-001/04.02.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна за установените на "Алдо Стадиона" ЕООД задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 18 921. 03 лева главница и 3 548. 35 лева лихви и за 2017 г. в размер на 13 837. 79 лева главница и 1 234. 89 лева лихви – общо 32 760. 82 лева и лихви от 4 783. 24 лева и администрацията е осъдена за разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Първото оплакване е относно изводите на съда, че разходите по фактура № 49/31.12.2016 г. издадена от "Алдо Холдинг" ЕООД, са документално обосновани. На основание чл. 9, ал. 1 от ЗМГО (отм. от 17.12.2019 г.), касаторът счита, че регистрацията е част от придобивния състав на търговските марки. В случая "Алдо Холдинг" ЕООД е подало заявка вх. № 135395 за търговска марка ALDO, от данните предоставени от Патентното ведомство, марката не е регистрирана. Съдът не е коментирал изявлението на Патентното ведомство, че заявителят няма право да преотстъпва лицензии за разрешаване на права за използване от трети лица, включително и на фирма "Алдо Стадиона" ЕООД. На основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД договорът за лицензия е нищожен, поради липса на предмет. Според касатора, съдът не е направил анализ на доказателствата за използване на марката, представени от "Алдо Стадиона" ЕООД. Използвано е наименованието ALDO Supermarkets в различни графични изображения, за което не се установява, че съответства на договореното. С оглед на изложеното счита, че отчетените от дружеството разходи в размер на 144 000 лева не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. По отношение разходите по фактура № 50/31.12.2016 г. издадена от Алдо Холдинг ЕООД за наем на оборудване, касаторът не е съгласен с изводите на съда, че от представените по реда на чл. 192 ГПК доказателства се установява реалното получаване на наетите активи – агрегат, реновиран, канален климатик и климатична инсталация. В решението липсва анализ на приемо – предавателен протокол от 30.05.2016 г., в който вещите са описани по своя вид, без конкретизация на инвентарните номера. Този документ, не е годен да удостовери наемането на вещите. Според счетоводния амортизационен план "Алдо Холдинг" ЕООД има множество активи с идентични наименования. При преценката на гласните доказателства съдът не е съобразил, че св. Димитров е заинтересован от изхода на делото по смисъла на чл. 172 ГПК, тъй като продължава да работи за групата ALDO. По отношение отчетната стойност на продадените стоки през 2016 г. и 2017 г., съответно какъв е размера на надценката за тези периоди и размера на КД, касаторът поддържа нарушение на чл. 202 ГПК при кредитиране заключението на съдебно – счетоводната експертиза, тъй като не е обсъдено заедно с другите доказателства по делото. Анализът направен от вещото лице се основава на представения от ревизираното дружество складов софтуер, за който не може да се приеме, че дава възможност за аналитично проследяване движението на стоките. Подробни съображения излага за несъответствие на констатациите на вещото лице с доказателствата от административната преписка. Последното възражение е по отношение наличието на основания по чл. 122 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Въз основа на конкретни факти, счита, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК – в счетоводството на ревизираното дружество са използвани документи, които не съответстват на чл. 6, ал. 1, т. 4 ЗСч, както и че воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата за облагане. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски, на основание чл. 161, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, независимо от изхода на делото. Ответникът – Алдо Стадиона ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат И. Станчев оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение, по съображения, изложени в писмено становище, приложено към молба от 23.09.2020 г. Претендира разноски. От директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Варна е подадена и частна жалба против определение № 1133/04.06.2020 г. на Административен съд, Варна по адм. дело № 1460/2019 г., с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските. Аргументите са за нарушение на чл. 161, ал. 3 ДОПК при определяне на разноските с искане за отмяна на определението и възлагане разноските на дружеството жалбоподател, независимо от изхода на спора. "Алдо Стадиона" ЕООД, чрез адв. И. Станчев оспорва частна жалба по съображения, изложени в писмено възражение, подадено на 29.06.2020 г. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба, поради неправилност на решението и неоснователност на частната жалба, поради липса на основания за прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Алдо Стадиона" ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 32 760. 82 лева и лихви от 4 783. 24 лева. При издаването на ревизионния акт органите по приходите са приели, че е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, изразяващо се в отчетени документално необосновани разходи за стоки за периода от 26.05.2016 г. до 31.12.2017 г. При обжалването по административен ред, решаващият орган като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК е посочил използването в счетоводството на документи, несъответстващи на по чл. 6, ал. 1, т. 4 ЗСч да съдържат предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция, както и това, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата за облагане. За ревизирания период на 2016 г. (от 26.05.2016 г. – 31.12.2016 г.) финансовият резултат на дружеството е преобразуван на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с разходи в общ размер на 189 000 лева по фактура № 49/31.12.2016 г. по договор за търговска марка и фактура № 50/31.12.2016 г. за наем на оборудване, издадени от "Алдо Холдинг" ЕООД. С ревизионния акт за този период е определена отчетна стойност на продадените стоки в размер на 729 420. 21 лева, вместо декларираната отчетна стойност от 729 650. ЗЗ лева. В резултат на преобразуването за 2016 г. е определена данъчна основа в размер на 223 049. 21 лева и е установен корпоративен данък в размер на 22 304. 92 лева. След приспадане на декларирания и внесен данък от 3 381. 89 лева е определен данък за внасяне в размер на 18 923. 03 лева и съответните лихви. За 2017 г. с ревизионния акт е установено, че "Алдо Стадиона" ЕООД е отчетен нетен размер на приходите от продажба на стоки в стопанисвания търговски обект в размер на 556 503 лева, както и 40 539. 22 лева от продажба на едро на "Съни Ритейл" ЕООД на цялото налично количество стока при прекратяване дейността на дружеството през м. 07. 2017 г. В акта е определена 47 % надценка за продажбите на дребно в търговския обект според представените от ревизираното лице справки за продажби по касови бонове за 2017 г. и надценка от 9 % при продажбите на едро на "Съни Ритейл" ЕООД. По този начин и на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена отчетната стойност на стоките, продадени на дребно в размер на 378 573. 47 лева при нетен приход от продажби 556 503. 00 лева и надценка от 47 %, а отчетната стойност на продадените на едро стоки е 37 191. 94 лева при нетен приход от 40 539. 22 лева и надценка от 9%. С ревизионния акт в разходите на дружеството е включена отчетна стойност на продадените стоки в размер на 415 765. 41 лева. Определена е данъчна основа по ЗКПО за 2017 г. в размер на 147 774. 42 лева и дължим корпоративен данък в размер на 14 777. 44 лева. След приспадане на внесен данък от 939. 65 лева е определен данък за внасяне в размер на 13 837. 79 лева и съответните лихви. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил изцяло ревизионния акт в оспорената част на определените допълнителни задължения по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата форма и съдържание. По отношение провеждането на ревизията при особени случаи, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства са опровергани констатациите на органите по приходите за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, според които в счетоводството на ревизираното лице са използвани документи, несъответстващи на чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗСч и воденото счетоводство не дава възможност за определяне основата за данъчно облагане. От една страна съдът е съобразил отмяната на ревизионния акт в частта по ЗДДС и връщането на преписката за нова ревизия с указания за определяне на данъчната основа по общия ред или по реда на чл. 122 и сл. ДОПК при безспорно установени обстоятелства за преминаване на ревизията по особения ред. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът е кредитирал като компетентно и обективно изготвено, е установено, че счетоводството на дружеството дава възможност за установяване основата за облагане с корпоративен данък, тъй като в текущото счетоводство се отчитат доставките на стоки – аналитично, по вид, количество и стойност, както и продажбите на стоки, които са регистрирани чрез фискално устройство, като отчетените приходи съответстват на регистрираните във фискалните устройства. След извършения от вещото лице анализ и обобщаване на информацията за продажбите и отчетната стойност на стоките, е установено, че за 2016 г. е налице пълно съответствие между отразеното в складовия софтуер и в счетоводството на дружеството на синтетично ниво. Доставените стоки са на стойност 729 650. 33 лева, а продадените на стойност 1 159778. 43 лева. Посочените данни съответстват на отразеното в счетоводна сметка 304 "Стоки", на декларираните приходи по ГДД и на определените в ревизионния акт приходи. Установена е отчетна стойност на стоките от 729 650. ЗЗ лева, който съответства изцяло на размера на доставените стоки. За 2017 г. в заключението на вещото лице по данните от складовия софтуер на дружеството е установено, че размерът на доставените стоки е 588 963. 46 лева (без ДДС), а доставените стоки, отчетени по сметка 304 "Стоки" – 548 273. 43 лева, като разликата е 40 690. 03 лева. Според вещото лице несъответствието се дължи на спиране дейността на дружеството през м. 07.2017 г., липсата на данни в складовия софтуер за продажбата на стоки на едро към "Съни Ритейл" ЕООД, които не са направени чрез ЕКАФП, както и поради факта, че за една част от върнатите стоки в периода след 17.07.2017 г. са получени документи за доставка в края на годината и съответно са отразени в по-късен период в складовия софтуер. Приходите от продажби по складов софтуер са 556 488. 49 лева. В ревизионния акт като приходи е приета сумата 556 503. 00 лева, по ЕКАФП. Разликата от 11. 51 лева, вещото лице сочи като несъществена, резултат от закръглявания в складовия софтуер. Според вещото лице счетоводството на жалбоподателя осигурява съпоставимост на информацията между счетоводните данни и складовия софтуер и може да се проследи по фактури, че стоките са включени в складовата програма и са предмет на последваща реализация. В заключението изрично е посочено, че използваният от ревизираното дружество метод на изписване на стоките "последва входяща – първа изходяща стойност" е допустим алтернативен подход съгласно т. 10 от приложимия СС 2 "Отчитане на материалните запаси". При така установените факти, съдът е приел за недоказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. При липса на основание по ал. 1 на чл. 122, е приел за неприложима и презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт. По приложението на материалния закон, съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО за непризнаване на разходи в размер на 144 000 лева по фактура № 49/31.12.2016 г. и в размер на 45 000 лева по фактура № 50/31.12.2016 г. издадени от "Алдо Холдинг" ЕООД. По отношение на първата фактура е установил, че касае фиксирана лицензна такса за търговската марка ALDO в размер на 144 000 лева по лицензионен договор, сключен на 14.06.2016 г. между "Алдо Стадиона ЕООД и Алдо Холдинг ЕООД. Съдът е приел, че разходът е документално обоснован по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО – сключен е договор от ревизираното дружество, настъпил е падеж по същия договор, издадена е фактура, съдържаща реквизитите по чл. 6, ал. 1 ЗСч. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗСч предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменение на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал в хронологичен ред. Законът не обвързва отчитането на разходите за използването на предоставените му права от изпълнение на задължението на доставчика да осчетоводи приход или от плащането на същото. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че ревизираното дружество е използвало в търговската си дейност предмета на лицензионния договор. По отношение на процесната марка съдът е приел за изпълнени изискванията относно използването на марка съобразно принципите на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността и Регламент (ЕС) № 2015/2424 на Европейския парламент и Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 207/2009 г. на Съвета относно марката на общността и Регламент (ЕО) № 2868/95 от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията относно таксите събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн). Според съда марката ALDO е използвана от "Алдо Стадиона" ЕООД в търговската му дейност, с цел постигане на икономическо предимство за осигуряване пазар на стоките и услугите, която тя представлява. Марката е използвана и в реклама. По делото не е спорно, че основният предмет на дейност на ревизираното лице е търговия със стоки, част от веригата супермаркети с наименование "АЛДО". От представените отчети от фискални устройства, регистрирани в търговския обект съдът е установил, че на гърба на всяка фискална касова бележка се съдържа марката ALDO и текстът "супермаркет". Доказателство за използването на марката е и обстоятелството, че група АЛДО, към която се числи ревизираното дружество използва интернет сайт, в който е налична информация за местоположение и работно време на магазини АЛДО, включително и на Алдо Стадиона, рекламни брошури, актуални предложения и друга информация, позволяващи на потребителите да установят връзка между марката и предлаганите стоки и услуги. Тези обстоятелства, според съда се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства. Показанията на св. Димитров, работил като управител в "Алдо Стадиона" ЕООД през 2016 г. относно използването на рекламни билбордове, на ценовите лайсни, на рекламните брошури, разпространявани в магазина, на работното облекло на персонала. Марката е рекламирана чрез автобусите в к. к. Слънчев бряг в провежданите рекламни кампании, подробно описани от свидетеля. Свидетелските показания кореспондират с представените по реда на чл. 192 ГПК писмени доказателства от Алдо Ритейл ЕООД за отчитане на разходи за реклами, които са признати при ревизията – за наем на билбордове, за печат на визитки, за печат на брошури, за видео заснемане с наземни камери. По делото е установено, че уговорените в договора 10 % от нетните приходи от продажби са в размер на 115 997. 85 лева, поради което съгласно уговореното дължима е лицензионната такса в размер на 144 000 лева. При тези доказателства съдът е приел за законосъобразно отчитането на разхода по сметка 602 "Разходи за външни услуги", който е намерил отражение в ГФО за 2016 г. За пълнота на изложеното е посочил, че правото на търговска марка възниква от датата на заявяването й, като в случая е установено, че издателят на фактурата "Алдо Холдинг" ЕООД е заявил регистрация от 19.01.2015 г. на търговска марка ALDO – комбинирана, цветове: тъмно син, оранжев и бял, за стоки и услуги от класове 29, 30, 32, 33, 35, 39 и 43. Лицензионният договор от 14.06.2016 г. е действителен по смисъла на чл. 587, ал. 1 и 2 ТЗ, като вписването в Патентното ведомство няма конститутивно действие. Според съда по арг. от чл. 1 от ЗМГО отм. законът урежда правата и защитата, произтичаща от регистрацията на марката, в смисъла й по чл. 1 от закона. На това основание е приел за незаконосъобразен извода на органите по приходите, че разходите са документално необосновани, тъй като лицензионният договор не е вписан в Патентното ведомство. По отношение на разходите в размер на 45 000 лева по фактура № 50/31.12.2016 г., съдът е установил, че касаят наем на оборудване за 6 месечен период по договор от 30.05.2016 г. сключен с "Алдо Холдинг" ЕООД. От представените по делото доказателства съдът е установил, че дружеството, издало фактурата е преобразувано без ликвидация, чрез преобразуване на правната форма с правоприемник "Алдо Холдинг" ЕАД. От представените по реда на чл. 192 ГПК писмени доказателства е установил, че се касае за наем на конкретни движими вещи, включени в счетоводния амортизационен план на наемодателя. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че активите са били налични при издателя на фактурата и са предадени на Алдо Стадиона ЕООД за извършваната търговска дейност в магазина в к. к. Слънчев бряг. Активите са придобити от наемодателя чрез непарична вноска в капитала и са били обект на оценителна експертиза. Наличието на активите в търговския обект на жалбоподателя е потвърдено и от показанията на св. Димитров. От съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства, съдът е обосновал изводи, че е установено както реалното получаване на наетите активи, така и тяхното използване в търговската дейност на ревизираното лице. Разходът е отчетен въз основа на първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. По ЗКПО за 2017 г. съдът е приел, че е налице съществено противоречие в обжалвания акт. От една страна е прието, че всички стоки по фактурите са отразени в складовия софтуер, но не е изследван начина на завеждането на стоките по вид количество и стойност и наличието на аналитичност. Търсено е аналитично завеждане по сметка 304 "Стоки". В противоречие на твърденията за аналитично водене на стоките, при определяне на основата за облагане с корпоративен данък, органите по приходите се позовават на данните от складовия софтуер, за да определят надценката, а от там и отчетната стойност на продадените стоки. Вещото лице потвърждава аналитичното водене на стоките в складовия софтуер на дружеството през целия ревизиран период, както и наличието на обвръзка между продажбите на дребно, отразени в складовата програма и счетоводството на дружеството. В с. з. вещото лице е посочило, че данните от складовия софтуер са съпоставими със счетоводните данни, поради което съдът е приел, че не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Приложеният от органите по приходите метод на определяне на отчетната стойност като процент надценка спрямо реализираните приходи не е сред методите на отчитане на стоково – материалните запаси по СС 2. От друга страна вещото лице е определило като допустим използваният от дружеството метод за изписване на стоките. Констатираното разминаване между складовия софтуер и счетоводните данни, според съда не се дължи на неправилно определяне отчетната стойност на продадените стоки, тъй като по делото безспорно е установено, че дружеството е преустановило дейност на 17.07.2017 г. Доставените и налични към тази дата стоки са продадени на "Съни Ритейл" ЕООД, съгласно издадените фактури. Движението на тези стоки не е отразено в складовия софтуер, тъй като продажбата не е отчетена чрез ЕКАФП. Предвид липсата на налични стоки към края на 2017 г., съдът е приел, че всички доставени стоки са продадени и отчетната им стойност подлежи на изписване през този период. С оглед установената от вещото лице изписана от дружеството отчетна стойност, представляваща целият размер на доставените с фактури стоки, е правилно определена и е присъщ за дейността разход на дружеството през 2017 г. поради това според съда декларираните от дружеството данни по ГДД по чл. 92 ЗКПО са правилни, а ревизионният акт в тази част незаконосъобразен. Вещото лице е съобразило влиянието на начисления ДДС както при доставките, така и при продажбите, като го е изключило. Експертът е използвал съпоставими данни без ДДС и правилно е определил отчетната стойност на продажбите на дребно за 2017 г. С тези мотиви е обоснован краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, поради нарушение на материалния закон. Решението е правилно постановено. По отношение на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК: За да се приложи особеният ред за облагане на посоченото основание, следва да е установено, че липсва или не е представена (от ревизираното лице) счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и че документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелство по ал. 1 на чл. 122 е на органите по приходите. В случая правилно съдът е приел, че не се доказва обстоятелството, че воденото счетоводство не дава възможност да се определи основата за облагане с корпоративен данък. Това твърдение е опровергано от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което първоинстанционният съд е преценил в съответствие с чл. 202 ГПК. Видно от съдържанието на ревизионния акт данъчната основа и задълженията по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. са определени по данни от счетоводството на ревизираното дружество. От заключението на вещото лице е установено, че използваният от "Алдо Стадиона" ЕООД метод за изписване на стоките при продажба е допустим алтернативен подход съгласно СС 2 "Отчитане на стоково – материалните запаси". Аналитични данни за доставените и продадени на дребно стоки вещото лице е установило от складовия софтуер на дружеството, които кореспондират с данните за отчетените приходи от продажби на стоки по ЕКАФП. При наличните по делото доказателства, само от обстоятелството, че счетоводна сметка 304 "Стоки" е заведена синтетично, не може да се приеме, че воденото счетоводство не дава възможност да се определи основата за облагане по ЗКПО. С оглед неизпълнение на доказателствената тежест за установяване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК от страна на органите по приходите, правилно съдът е приел, че незаконосъобразно ревизията е проведена по особения ред, както и че не е приложима презумпцията за вярност на фактическите констатациите в ревизионния акт в производството по обжалването му по чл. 124, ал. 2 ДОПК. По ЗКПО за 2016 г. В съответствие с доказателствата по делото, съдът е установил, че допълнителните задължения за корпоративен данък за този период са резултат от непризнаване за данъчни цели на разходи в общ размер на 189 000 лева по фактура № 49/31.12.2016 г. и фактура № 50/31.12.2016 г. издадени от "Алдо Холдинг" ЕООД, като документално необосновани и определяне на отчетна стойност на продадените стоки в размер на 729 420 лева при декларирана отчетна стойност от 729 650. ЗЗ лева, на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели, счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Изводите на първоинстанционния съд за документална обоснованост на разходите в размер на 144 000 лева, отразени по счетоводна сметка 602 "Разходи за външни услуги" са документално обосновани, се подкрепят от доказателствата по делото. Не е спорно по настоящото дело, че за този разход е съставен първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗСч – фактура № 49/31.12.2016 г., издадена от "Алдо Холдинг" ЕООД с предмет по договор за търговска марка. От органите по приходите са направени констатации по данните от Патентно ведомство, че издателят на фактурата е заявил регистрация от 19.01.2015 г. на търговска марка ALDO – комбинирана, цветове: тъмно син, оранжев и бял, за стоки и услуги от класове 29, 30, 32, 33, 35, 39 и 43. От събраните по делото писмени и гласни доказателства в хода на съдебното производство "Алдо Стадиона" ЕООД е установило използване на марката ALDO в търговската си дейност по начин, който съответства на чл. 13, ал. 2 ЗМГО (отм.);. При тези доказателства законосъобразно съдът е приел, че в конкретния случай разходът е документално обоснован по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Доводите в касационната жалба се основават на обстоятелството, че договорът за лицензия е сключен за търговска марка, която не е регистрирана. В тази връзка следва да се има предвид, че по силата на чл. 12, ал. 6 и чл. 38б, ал. 1 ЗМГО (отм.); използването в търговската дейност на нерегистрирана марка на територията на страната, от действителния й притежател предоставя права, които са противопоставими на регистрирана търговска марка. От друга страна, по аргумент от чл. 19, ал. 1 ЗМГО (отм.); заявената за регистрация марка има приоритет от датата на заявката. При тази правна регламентация, няма законова пречка, нерегистриран знак или такъв в процес на регистрация да бъде обект на стопански операции. За документалната обоснованост на разходите по ЗКПО е релевантно наличието на първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. В случая разходът е документиран с фактура, издадена от лицето, което е заявило марката за регистрация. Доказано е използването на марката в търговската дейност на "Алдо Стадиона" ЕООД, със съгласието на заявителя, като отчетените в тази връзка разходи не са коригирани с ревизионния акт. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е взел предвид, че марката е използвана заедно с наименованието супермаркет. Няма пречка търговската марка да бъде използвана във форма, различаваща от регистрираната, стига да не се променя нейният отличителен характер. (арг. от решение от 25.10.2012 г. на СЕС по дело С-553/11). В случая не са налице данни и доказателства, че използването на марката ALDO заедно със наименованието супермаркет, променя отличителния характер на марката, заявена от Алдо Холдинг ЕООД. С оглед на изложеното законосъобразно съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 26, т. 2 ЗКПО за непризнаване на разхода по фактура № 49/31.12.2016 г. издадена от Алдо Холдинг ЕООД. По аналогични съображения следва да се приеме за доказана документалната обоснованост и на разходите за наем на оборудване в размер на 45 000 лева по фактура № 50/31.12.2016 г. Доводите в касационната жалба се основават на твърдението, че движимите вещи, предмет на договора за наем, сключен с "Алдо Холдинг" ЕООД не са достатъчно индивидуализирани в приемо – предавателния протокол към него. Тези доводи са в противоречие със събраните доказателства. В протокола вещите са описани по вид и обект – "Стадиона", който съответства на обекта, ползван от ревизираното лице. От събраните по реда на чл. 192 ГПК писмени доказателства е установено, че движимите вещи са собственост на наемодателя, придобити са като непарична вноска в капитала на дружеството, били са обект на оценка от вещи лица и са заведени в счетоводния му амортизационен план. Приемо – предавателният протокол преценен във връзка с тези писмени доказателства и показанията на св. Димитров, че вещите са се намирали в търговския обект на "Алдо Стадиона" ЕООД, следва че издадената фактура отразява вярно възникналото наемно правоотношение и разходът за наем е документално обоснован по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. За 2016 г. вещото лице е установило, че отчетната стойност на продадените стоки по складовия софтуер съответства напълно на отчетената по сметка 304 "Стоки" и на разходите, участвали при формирането на данъчния финансов резултат, поради което не са налице основания за корекция на данъчния финансов резултат на това основание. По ЗКПО за 2017 г.: От мотивите на ревизионния акт е видно, че допълнителното задължение за корпоративен данък за този период е резултат от определената в ревизионния акт отчетна стойност на продадените стоки на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК. При липса на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, определената данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, е незаконосъобразна само на това основание. Възраженията на касатора за нарушение на чл. 202 ГПК при преценката на експертното заключение, са неоснователни. В съдебно заседание на 19.02.2020 г. вещото лице е дало подробни обяснения на всички посочени в касационната жалба несъответствия между данните от складовия софтуер и счетоводните данни на ревизираното дружество относно отчетната стойност на продадените стоки през 2017 г. При постановяване на обжалваното решение съдът е изложил подробни мотиви в тази връзка, които не следва да се повтарят. В съдебно - счетоводната експертиза е разграничена отчетната стойност на стоките, продадени на дребно, чрез ЕКАФП и стойността на стоките, прехвърлени на "Съни Ритейл" ЕООД като налични към момента на прекратяване на дейността в търговския обект през м. 07. 2017 г. Директорът на дирекция ОДОП – Варна не е оспорил представените в съдебното производство разпечатки от складовия софтуер, подписани с електронен подпис от управителя на дружеството, поради което правилно съдът ги е обсъждал във връзка с останалите доказателства по делото. В хода на ревизията не е извършена проверка място съгласно чл. 115, ал. 1 ДОПК и не са предприети действия от органите по приходите по обезпечаване на доказателства, чрез копиране на данни от складовата програма на дружеството, а ревизионният акт е издаден само въз основа на представените от дружеството разпечатки. При липса на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК, доказателствената тежест за установяване на основанията за преобразуване на финансовия резултат за 2017 г. и на допълнителните задължения по ЗКПО, е на приходната администрация съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и в случая не е изпълнена. Въз основа на установеното при проверката от вещото лице, че всички доставени стоки са продадени от "Алдо Стадиона" ЕООД през 2017 г., а в складовия софтуер са отразени само продажбите на дребно, чрез ЕКАФП, не и продажбите на едро към "Съни Ритейл" ЕООД, законосъобразно съдът е приел, че данъчният финансов резултат следва да се определи по приходите и разходите, декларирани в ГДД по чл. 92 ЗКПО. С оглед на изложеното, решението, с което ревизионния акт в оспорената част на установените задължения по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. е отменен като незаконосъобразен, следва да се остави в сила. Частната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно –осигурителна практика", град Варна е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК. По същество е неоснователна. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта на разноските. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице основания по чл. 161, ал. 3 ДОПК за присъждане на разноски в полза на администрацията, независимо от изхода на спора. Определението е правилно постановено. Съгласно чл. 161, ал. 3 ДОПК в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и ал. 4 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" гр. Варна, счита, че ревизионният акт е отменен въз основа на нови доказателства, представени за първи път в съдебното производство от "Алдо Стадиона" ЕООД, които дружеството е могло да представи в хода на ревизията. Както се посочи, касае се за данни от складовия софтуер и счетоводството на дружеството, които при проверка на място съгласно чл. 115, ал. 1 ДОПК е могло да бъдат проверени от органите по приходите. Поради това и представените в съдебното производство разпечатки от същия софтуер, по които е изготвена съдебно – счетоводната експертиза, не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Определението е правилно постановено и следва да се остави в сила. Разноските за касационното производство следва да се определят съобразно изхода от спора и се дължат на ответника по касация на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. В настоящото производство не са налице основания за приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК, поради което Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на Алдо Стадиона ЕООД сумата 1 518. 30 лева разноски за адвокатска защита. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,