Решение № 13574 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10706/2009 г.

Решение № 13574 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10706/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на Флора Дъртат Кюпелиян, гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител адв. Катина Бончева, на Кръстю Евстатиев Статев и на Димитър Павлов Янакиев против Решение № 5905/11.05.2009 г., постановено по адм. д. № 14285/2008 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Димитър Павлов Янакиев против Решение № 215 от 14.10.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 198/2007 г., с което е установено от Комисията, че Наредба за прилагане на чл. 7, ал. 3 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти не противоречи на чл. 4, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация и не нарушава принципа на равнопоставеност между притежателите на компесаторни инструменти по смисъла на Закона за сделките с компесаторни инструменти и жалбите на Димитър Янакиев и Кръстю Статев са оставени без уважение. Съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че решението на КЗД е законосъобразно. Решението на първоинстанционния съд е обосновано и правилно. Наведените касационни доводи са несъстоятелни. Различният режим за изплащане на стойността на жилищните компенсаторни записи, с които са обезщетени лицата по чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ, в сравнение с лицата по ал. 1 на същия текст е предвиден в ЗВСОНИ. С атакуваната Наредба се изпълнява нормативно предписано задължение, в очертана от закона материална компетентност и правилен е изводът на КЗД, че лицата, притежаващи компенсаторни инструменти не са поставени в неравностойно положение относно тяхната реализация, тъй като тези лица не се намират в равни и еднакви условия. Реализацията на компенсаторните инструменти е в пряка зависимост от дадената в Закона уредба, от което логично следва извод, че не може да се приеме, че едните са поставени в неравностойно положение, в сравнение с другите. Наредбата за прилагане на чл. 7, ал. 3 ЗВСОНИ не е дискриминационна и не нарушава принципа за равно третиране на лицата, притежатели на жилищни компенсаторни записи. Разноски настоящия съд не присъжда, тъй като не се доказват сторени такива. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав