Решение № 12525 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. В. Г. чрез процесуален представител срещу решение 1227 от 26.02.2024 г., постановено по административно дело 10805/2023 г. от Административен съд София-град, с което е отменено решение 366/12.10.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация по тяхна преписка 66/2022 г. в частите му по т. 4. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител изразява становище за основателност на същата и моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно. Ответникът по касационната жалба Автомагистрали ЕАД. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба В. Д. П. не взема становище по основателността на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. Решението е неправилно в обжалваната му част - в която е отменен акта на КЗД в частта по т. 4. С решението на КЗД, в обжалваната му пред АССг част по т. 4, е прието за установено, че Автомагистрали ЕАД е извършила нарушение по чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), като не е актуализирало основното трудово възнаграждение на Х. Г. и по т. 9 на основание чл. 47, т. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. във вр. с чл. 80, ал.1 е наложило на дружеството глоба в размер на 250 лв. за извършеното нарушение на забраната за дискриминация. За да отмени решението на КЗД в частта му по т. 4 АССг приема, че през периода 23.12.2018 23.12.2021 г. Х. Г. е изпълнявал длъжността шофьор на специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка па пътища в АБП Калугерово, като към 15.10.2018 г. му е определено трудово възнаграждение в размер на 600 лв., а на всички останали работници, заемащи същата длъжност е било определено такова в размер на 670 лв. Последното е било увеличени през месец февруари 2020 г. на 610 лв. същевременно съдът приема, че в обжалвания пред него акт КЗД не е изложила мотиви дали положеният от Г. труд е бил равностоен на този, положен от останалите работници, заемащи същата длъжност, тъй като полагането на труд въз основа на еднакви длъжностни характеристики и еднакво работно време не го прави равностоен. Този извод е необоснован и незаконосъобразен, а цитираната съдебна практика в тази насока е тълкувана превратно. Съдът е изяснил фактическата обстановка, но въз основа на събраните доказателства е извел неправилни изводи. В случая от представените по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено, както е приел и съда, че определеното на Г. възнаграждение е по-ниско от това на останалите работници, заемащи същата длъжност, но неправилно е приел, че не е установено дали трудът полаган от Г. е равностоен на този полаган от останалите работници в Автомагистрали ЕАД, заемащи същата длъжност. По делото липсват доказателства, а и твърдения в тази насока, при което този извод е необоснован. При безспорно установения факт, че служителят на Автомагистрали ЕАД В. П., който е пряк ръководител както на Г., така и на останалите работници, заемащи идентични длъжности в звено АПБ Калугерово е възлагал еднакви по вид и характер задачи на всички тях следва извод, че като трудовите им задължения са били еднакви, полагали са труд в едно и също звено, при еднаква натоварване и интензитет, но въпреки това, в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. на Г. е изплащано основно трудово възнаграждение и допълни, изплащани възнаграждения в по-нисък размер. По делото е приложена характеристика на длъжността Шофьор специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка пътища (л.35-38), връчена на Г. на 30.04.2013 г., от съдържанието на която се установява, че длъжностните задължения посочени в нея са такива за всички заемащи тази длъжност. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. предвижда, че работодателят осигурява еднакво възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, като в разпоредбата на ал. 2 предвижда, че това задължение се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време. Съгласно ал. 3 критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. В конкретния случай тези правила са посочени във Вътрешните правила за работна заплата, утвърдени от Изпълнителния директор, като в чл. 9 е посочено, че индивидуалната основна месечна заплата на работещите по трудово правоотношение се договарят между работника и работодателя и се определят по показатели, критерии и процедури, валидни за системата за заплащане в дружеството. Съгласно чл. 20 основната работна заплата по трудов договор се ползва при изчисляване размера на основната работна заплата за отработеното време през месеца и при определяне размера на допълнителните и други трудови възнаграждения по трудовия договор, за които по закон или друг нормативен акт е установено да се определят в процент спрямо нея. В на Глава четвърта са определени правилата за заплащане на допълнителните трудови възнаграждения, като в разпоредбата на т. 1.4 е посочено, че се отчита и трудовият стаж придобит при друг работодател, като е дадено определено за сходна или със същия характер работа, според което съща (идентична)е длъжност със същото или различно наименование и с идентични трудови задължения. В случая това определение следва да бъде приложено с още по-голяма сила и по отношение на длъжностите в самото дружество, при което няма спор, че Г. и сравнителите са изпълнявали идентични трудови задължения, но за това са получавали различни в нарушение на цитираната разпоредба на чл. 14, ал.1 ЗЗДискр., с което е нарушена прогласената в тази закон, както и в чл. 8, ал. 3 от кодекса на труда забрана за дискриминация. Предвид така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която е отменено решението на КЗД по т. 4, с която е прието за установено, че дружеството ответник по касационната жалба е извършило нарушение на забраната за дискриминация в установеното нарушение по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. изразено в неравно третиране при определяне на възнаграждението на Г.. Предвид така установеното обжалваното пред настоящата инстанция решение следва да бъде отменено в тази му част, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата на Автомагистрали ЕАД срещу решението на КЗД в тази му част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбодател направените деловодни разноски в размер 72,05 лв. заплатена държавна такса, на процесуалния му представител оказал му безплатна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение в размер на 3000 лв. общо, което определя на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от с.з. във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на по 1500 лв. за всяка от инстанциите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение