Решение № 7777 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2474/2012 г.

Решение № 7777 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2474/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по жалба на "Арон - С" ООД, гр. София с управител Костадин Генчев, подадена чрез упълномощен адв. Станчев, против решение № 48 от 19.01.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/1102/19.09.2011 г. Според жалбоподателя оспореното решение е недопустимо, тъй като е произнесено по нередовно искане относно упълномощаването на лицето, подало искането за образуване на производство, както и по отношение изменението в предмета на производството с нищожно определение. В жалбата, в съдебно заседание и с писмени бележки се развиват подробни съображения за съществени нарушения при събиране на доказателствата, обсъждане доводите на ответника по преписката и на правилата за възлагане на разноски. Жалбоподателят възразява срещу изводите на Комисията по приложението на материалния закон и моли Върховния административен съд да обезсили обжалваното решение и да постанови прекратяване на производството или при условията на евентуалност да отмени решението като незаконосъобразно по т. 1 и т. 3 от диспозитива му, а ако приеме, че е извършено нарушение - да намали размера на санкцията и да отмени решението в частта за възложените му разноски, направени от молителя в административното производство. Релевира и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на "Аико Мулти Консепт" ЕООД в съдебното производство. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Ботева, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърлянето й като неоснователна и за оставяне в сила на атакуваното решение, което е валидно и законосъобразно постановено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на хонорара на пълномощника на жалбоподателя. Ответникът - "Аико Мулти Консепт" ЕООД, гр. София, с управител Мариан Душков, оспорва жалбата чрез упълномощен адв. Копаранов, който в съдебно заседание, с писмен отговор и с писмени бележки твърди, че жалбата не отговаря на изискванията на закона - не е приложено пълномощно при подаването й, а разгледана по същество е неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя молба със списък. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на "Арон - С" ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Неоснователно е възражението за нередовност на жалбата, поради неприложено пълномощно за адв. Станчев, който е подписал жалбата. Посоченият адвокат е редовно упълномощен с пълномощно, представено в производството пред КЗК и намиращо се в приложената по делото преписка, от което е видно, че управителят на "Арон - С" ООД Костадин Генчев е упълномощил адв. Васил Христов Станчев да представлява дружеството, като от името на дружеството инициира или участва в инициирани от други лица производства от всякакъв характер пред съдебни органи /съдилища/ и др. органи. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 48 от 19.01.2012 г. е установено, че е извършено нарушение по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33 от ЗЗК от страна на "Арон - С" ООД и е наложена имуществена санкция в размер на 76 000 лв. за извършеното нарушение. Със същото решение е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 36, ал. 2 и чл. 36, ал. 4 от ЗЗК от страна на "Арон - С" ООД и е възложено на "Арон - С" ООД да заплати на "Аико Мулти Консепт" ЕООД направените разноски в размер 2988 лв. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 3, чл. 100, ал. 1, т. 6 и чл. 69, ал. 4 от ЗЗК и е приела, че "Арон - С" ООД е нарушило забраната за заблуждаваща реклама досежно рекламираните през м. септември 2011 г. от жалбоподателя мебелни комплекти "Ади" и "Ради", като е преценила след анализ на представените по преписката доказателства, че предлаганото като "подарък" легло и при двата посочени комплекта се получава след заплащане. Комисията е приложила текста на чл. 95 от ЗЗК, регламентиращ, че тежестта на доказване е върху рекламодателя, който следва да установи и докаже, че рекламата не е заблуждаваща. При определяне размера санкцията специализираният орган по конкуренцията се е съобразил с Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с Решение № 71/3.02.09 г. на КЗК и е счел, че извършеното от "Арон - С" ООД нарушение следва да се определи като "леко", за което в Методиката е предвидена санкция до 2 % от размера на нетните приходи от продажби, като в случая конкретният размер на имуществената санкция е определен на 0,5 % от нетните приходи от продажби за 2010 г. на "Арон - С" ООД. В жалбата до съда е развито възражение за недопустимо образувано производство пред КЗК, тъй като искането от "Аико Мулти Консепт" ЕООД, е подадено чрез адв. Копаранов, който според жалбоподателя нямал представителна власт да извършва посоченото действие, защото същият не е представил доказателства за съгласие на клиента си за преупълномощаване в нарушение на чл. 77, ал. 2 и чл. 25, ал. 4 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Решаващият съдебен състав не споделя това становище, защото към искането, по което е започнало производството пред КЗК е приложен Договор за правна защита и съдействие АМК - 1/13.09.2011 г. по силата на който Адвокатското дружество "Попов и партньори" и управителят на "Аико Мулти Консепт" ЕООД Мариан Душков Душков са се договорили визираното адвокатско дружество да подаде молба до КЗК с оплакване за извършени нарушения на ЗЗК от страна на "Арон - С" ООД и да представлява и защитава клиента в производството пред КЗК до окончателното приключване на спора. В чл. 2.5 от горепосочения договор е предвидена клауза, че Адвокатското дружество "Попов и партньори" може да преупълномощава адвокати и др. лица с всички или част от правата по този договор, за което клиентът, с подписването на този договор, дава изрично своето съгласие. На основание на визираната договореност Адвокатско дружество "Попов и партньори" е преупълномощило с приложено пълномощно адв. Христо Николаев Копаранов да представлява и защитава "Аико Мулти Консепт" ЕООД във връзка с производството срещу "Арон - С" ООД относно промоционалната му кампания за продажба на детско обзавеждане пред КЗК, както и пред всички съдебни и др. органи. Следователно упълномощаването на Адвокатско дружество "Попов и партньори" чрез сключването на договор на 13.09.2011 г. с управителя на "Аико Мулти Консепт" ЕООД предхожда подаване на искането на 15.09.2011 г., от което следва, че КЗК е сезирана с редовно искане, което е съответствало на изискванията на чл. 71, ал. 1 от ЗЗК и чл. 77, ал. 2 и чл. 25, ал. 4 от ЗА. Следва да се има предвид и обстоятелството, че с писмо до Върховния административен съд управителят на "Аико Мулти Консепт" ЕООД лично е потвърдил всички административнопроизводствени действия, извършени от адв. Копаранов пред КЗК, в това число и подаването на искане за образуване на производство по установяване на нарушение и налагане на санкция на "Арон - С" ООД. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е законосъобразно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган при изискуемия кворум на КЗК в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. Основните възражения на жалбоподателя са за нарушени съществени административнопроизводствени правила и за противоречие с материалния закон. По отношение твърдението на жалбоподателя, че КЗК е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, като е изменила предмета на производството, съдът счита, че е неоснователно. Тезата на "Арон - С" ООД е, че определение № 1615/22.11.2011 г., с което КЗК е разширила предмета на разследването, е нищожно, защото Комисията е обвързана от твърдяните нарушения и основанията за образуване на производство по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗЗК са отделни и не могат да се комбинират. Според жалбоподателя, ако КЗК е решила да се самосезира е следвало да образува ново производство, което се осъществява само с решение, а не с определение. Настоящият съдебен състав не възприема тази теза, защото от текста на визираното определение е видно, че не се касае за самосезиране и за преминаване от едно основание за образуване на производство към друго или за комбинирането им, а за преквалифициране на нарушението. КЗК като специализиран орган по конкуренцията не е обвързан от правната квалификация на молителите и от релевираните от тях законови текстове. Съдът счита, че подателят на искането не е длъжен да квалифицира правилно конкретното пазарно поведение като нарушение. Това е така, защото изискванията към формулиране на искането за образуване на производство, зададени с нормата на чл. 71, ал. 1 от ЗЗК включват описание на обстоятелствата, на които се позовава искането, твърдяното нарушение и в какво се състои искането. В конкретната хипотеза молителят е посочил релевантните обстоятелства и факти, описал е подробно поведението на конкурента си и е предявил искане за установяване на нарушение по глава VII от ЗЗК, както и за налагане на имуществена санкция. Решаващият съдебен състав намира, че КЗК не е задължена да се ограничава от правната квалификация на нарушението, посочено от страна на молителя, защото с това би се обезсмислила част от компетентността на Комисията. С оглед на изложеното и при липсата на изрична забрана за разширяване предмета на разследването, КЗК е действала в пределите на правомощията си, регламентирани в чл. 8, т. 1 от ЗЗК, който текст възлага именно на този специализиран орган да изследва констатираните в производството обстоятелства, предвид евентуалното им подвеждане под други законови текстове, различни от посочените в искането от молителя. Съдът счита, че определение № 1615/22.11.2011 г. не е нищожно и при постановяването му не са допуснати нарушения, опорочаващи производството, развило се пред КЗК, тъй като същото е в съответствие с нормата на чл. 63 от ЗЗК, касаеща постановяване на определение по въпроси, с които не се разрешава спора по същество и в конкретната хипотеза няма спор, че не е налице самосезиране по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК. От съществено значение е и обстоятелството, че жалбоподателят в съдебното производство е бил своевременно уведомен с писма за посоченото определение, като е разполагал с възможност да организира защитата си пред КЗК и да установи и докаже, че не е нарушил забраната за заблуждаваща реклама. Относно възражението на "Арон - С" ООД, че КЗК е допуснала нарушения при събиране на доказателствата във връзка с практиката на други дружества при предлагане на подаръци, съдът счита, че също е неоснователно. Производството пред КЗК има за предмет установяване на пазарното поведение на "Арон - С" ООД, касаещо рекламни съобщения за предлаганите от това дружество два мебелни комплекта - "Ади" и "Ради" в определен времеви период. Предвид на това доводите на "Арон - С" ООД за сходни рекламни кампании на други предприятия по друго време правилно са преценени от КЗК като неотносими към предмета на спора, защото са свързани с пазарното поведение на други дружества, което в случая не подлежи на проучване. Поисканото от "Арон - С" ООД проучване - мониторинг за практиката на други търговци на мебели и представените от него доказателства във връзка с тази практики не доказват, че рекламата на дружеството - жалбоподател не съдържа белези, които я дефинират като забранена. По отношение оплакването, развито в жалбата до съда, че обжалваното решение, състоящо се от 17 стр., е постановено в деня на откритото заседание, проведено пред КЗК, настоящият съдебен състав счита, че не е налице нарушение на императивна законова норма, защото в разпоредбата на чл. 60, ал. 2, изречение първо от ЗЗК е визиран само максимален срок за постановяване на решението - 14 дневен от провеждане на заседанието, но не е регламентиран минимален срок. Доколко е целесъобразно постановяването на решението, подписването от членовете на КЗК и обявяването му в същия ден на провеждане на откритото заседание, съдът не следва да обсъжда, тъй като се произнася само по законосъобразността на атакуваното решение, а не относно неговата целесъобразност. Относно твърдението на жалбоподателя за несъответствие на обжалваното решение с приложимия материален закон, настоящият съдебен състав счита, че също е неоснователно. В решение № 49 от 19.01.2012 г. са изложени подробни мотиви за установено нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК от страна на "Арон - С" ООД, което дружество в качеството си на организатор на рекламна кампания, свързана с предлагането на мебелни комплекти "Ади" и "Ради" е разпространило рекламно послание, отправено към потенциалните потребители, което има характер на подвеждащо - създаващо погрешна представа, че на купувачите се предлага нещо като подарък, тоест безплатно. КЗК правилно е преценила, че за да се установи наличие на някой от конкретните състави на нелоялна конкуренция, включени в приложно поле по глава VII от ЗЗК следва да се установят посочените кумулативно в чл. 29 от ЗЗК елементи: наличие на стопанска дейност, отношения на конкуренция между страните по преписката и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика, което уврежда или създава опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им. Безспорно е, че подателят на искането "Аико Мулти Консепт" ЕООД и "Арон - С" ООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, извършващи стопанска дейност, свързана с продажба на мебели на крайни клиенти, която дейност ги поставя в конкурентни отношения. Съдът намира, че приложимите специални норми на чл. 32 и чл. 33 от ЗЗК са тълкувани правилно, като уреждащи общата забрана за заблуждаваща реклама, съставляваща една от формите на нелоялна конкуренция, която е забранена поради отрицателния ефект, който оказва или може да окаже в отношенията между конкурентите чрез непряко въздействие върху икономическото поведение на потребителите. С чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, като заблуждаваща реклама е определена всяка реклама, която по какъвто и да е начин, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент. Целта на посочените текстове е да се ограничат действията на предприятията при създаването и разпространението на реклами, с цел да се избегнат рекламни послания, които изнасят неверни твърдения, използват неясни послания, премълчават или преувеличават информация, достигаща до крайния потребител. КЗК правилно е преценила, че за се осъществи съставът на чл. 32, ал. 1 от ЗЗК, следва да се установи на първо място налице ли е реклама, съобразно легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК - всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения. Между страните няма спор за това, че излъчваните от ответното дружество рекламни видеоклипове и разпространените рекламни брошури и рекламни съобщения в интернет сайт www.aron.bg, са с рекламен характер, който се обосновава от целта им да популяризират предлаганите от "Арон - С" ООД мебели. В мотивите на атакуваното решение е обсъден начина на въздействие и представяне на рекламното послание, дали същото е адресирано или предназначено за адресиране към крайните потребители и е правилно установено, че в конкретната хипотеза рекламата на предлаганите секции и легла има масов характер на разпространение, от което е изведено вярно заключение, че рекламното послание е достигнало до широк кръг крайни потребители. Специализираният орган по конкуренцията е анализирал рекламното послание, заложено в рекламата на процесните мебелни комплекти "Ади" и "Ради" и е установил, че то е в състояние да заблуди съществена част от потребителите и да повлияе на тяхното икономическо поведение. КЗК правилно е приела, че рекламното послание на "Арон - С" ООД е било в състояние да повлияе на съзнанието на потребителя, и то по начин, който да го подтикне към покупка, както и, че съдържа елементи със заблуждаващ характер, поради което е в състояние да породи отрицателен ефект върху конкурентите, въздействайки върху икономическото поведение на потенциалните потребители. Жалбоподателят в съдебното производство не е оборил изводите на КЗК, според които от текстовото съдържание на рекламата на "Арон - С" ООД" се установява по безспорен начин, че при закупуване на секции "Ади" и "Ради" леглата, се получават като подарък, което означава безвъзмездно или безплатно, като дори върху рекламираните легла в приложената към преписката брошура на "Арон - С" ООД са поставени червени панделки като украса на подарък. Съдът споделя становището на КЗК, че с така описаното рекламно послание на потенциалния потребител се внушава, че закупувайки една от посочените по-горе секции, ще получи и "подарък" - легло, като за целия комплект трябва да заплати само стойността на секцията. В производството пред КЗК точно е констатирано, че в предоставени договори за продажба на крайни клиенти на секции и легла "Ади" и "Ради", леглата и секциите имат отделни продажни цени, дори и при покупката им като комплекти с посочените наименования, от което следва обосновано заключение, че не е налице обща цена за комплектите, а те се състоят от отделни модули, които се фактурират със самостоятелни цени. От посочените в промоционалната брошура цени обаче потенциалният клиент остава с грешна представа, че получава информация за стойността само на секцията и нейното промоционално намаление през този месец, а леглото, обозначено с червена панделка и надпис "подарък" е напълно безплатно и не е включено в обозначените цени: за "Детска секция - 579 лв. и за "Детска секция Ради" - 359 лв. След като са анализирани и подробно обсъдени представените договори, сключени при закупуване на комплектите е установено от КЗК, че цените мебелните комплекти "Ади" и "Ради", така, както са обявени в брошурата като цени само за секцията, в същност представляват съвкупност от отделните цени на секциите и леглата, които обаче би следвало да са безплатни. Това означава, че при закупуване на гореописаните секции при обявените промоционални условия, с които се внушава на клиентите, че ще получат и безплатно легло, в действителност се заплаща пълната промоционална стойност на целия комплект, която включва и цената на леглото, а то не се получава като подарък. Следователно в случая правилно е преценено, че рекламното послание на "Арон - С" ООД, адресирано до потенциалния клиент, следва да се характеризира като подвеждащо, защото е в състояние да създаде у потребителя погрешно впечатление, че нещо му се подарява - предлага безплатно. Именно тази погрешна представа, създадена в потенциалния потребител е в състояние да доведе до пренасочване и деформиране на търсенето на обзавеждането за детски стаи през процесния времеви период - септември 2011 г., тъй като потребителите, движени от желанието си за сключване на по-изгодна сделка, биха предпочели да закупят комплект, за който са заблудени, че получават една част безплатно, а другата част - на намалена цена. Жалбоподателят развива твърдение, че не може в продажните фактури да не се впише цена на леглата, понеже това е документ за прехвърляне на собственост, както и това се изисква от гледна точка на данъчните и счетоводни задължения на продавача. Точно поради посочените съображения "Арон - С" ООД е следвало да рекламира процесните два мебелни комплекта с надлежно вписана цена на включените в комплектите легла, а не да ги обявява за "подарък", тоест да внушава на купувачите, че ги придобиват безплатно без да заплащат тяхната стойност. В мотивите на оспореното решение на КЗК правилно е отразено относно субектите, които носят отговорност за заблуждаващия характер на рекламата по чл. 32, ал. 2 от ЗЗК, че отговорността се носи от рекламодателя и рекламната агенция, спомогнала за изготвянето й. В случая няма спор, че установената заблуждаваща реклама не е възложена и изпълнена от рекламна агенция, поради което отговорността за заблуждаващия й характер следва да бъде понесена изцяло от жалбоподателя в съдебното производство. С жалбата е направено искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция с оглед определянето на нарушението от КЗК като леко, краткия срок на рекламната кампания, характера на продуктовата реклама и неспособността й да предизвика значително пренасочване на потребителското търсене. Решаващият съдебен състав счита, че определеният от КЗК размер на имуществената санкция е съответстващ и адекватен на осъщественото от жалбоподателя нарушение и при изчисляването му не са допуснати отклонения от нормите на чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от ЗЗК и от изискванията на Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с решение № 71/3.02.2009 г. на КЗК, изм. и доп. с решение № 1024/6.10.2009 г. и решение № 330/17.03.2011 г. на КЗК, според които при определяне размера на санкцията по глава VII от ЗЗК се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и утежняващи отговорността обстоятелства, като максималният размер на санкцията е до 10 % от общия оборот за предходната финансова година на предприятието. При изчисляване конкретния размер на санкцията е съобразено, че по принцип нарушенията, свързани със заблуждаваща реклама, имат силен отрицателен ефект върху условията на конкуренция на целия съответен пазар, но въпреки това установеното нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗЗК е квалифицирано от КЗК като "леко". Това е така, защото заблуждаващата реклама в случая се отнася само до два мебелни комплекта, от което Комисията е извела обосновано заключение, че заблудата, създадена от рекламата, не притежава потенциал да предизвика значимо пренасочване на потребителското търсене, а оттам - и сериозни вреди върху конкуренцията. В мотивите на обжалваното решение е отчетен фактът, че недобросъвестното поведение по организиране и провеждане на процесната рекламна кампания е продължило сравнително кратък период - един месец /1.09.2011 г. - 30.09.2011 г./, поради което законосъобразно е преценено, че неблагоприятните последици биха могли да доведат до минимален негативен ефект върху конкуренцията. С оглед на това осъщественото нарушение от жалбоподателя е определено в съответствие с т. 17.2а от Методиката като "леко", за което е регламентирана имуществена санкция до 2% от размера на нетните приходи от продажби. Доводите в жалбата на "Арон - С" ООД са отчетени при определяне на установеното нарушение като "леко" и те не обосновават смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на т. 18 от Методиката. Жалбоподателят не оспорва факта, че нетните приходи от продажби за 2010 г. на "Арон - С" ООД възлизат на 15212223,36 лв., въз основа на което правилно е изчислен размерът на наложената санкция - 0,5 % от нетните приходи от продажби за 2010 г. По възражението на жалбоподателя срещу присъдените от КЗК разноски в полза на "Аико Мулти Консепт" ЕООД, съдът счита, че също е неоснователно. Според "Арон - С" ООД на молителя пред КЗК не следва да се заплащат направените разноски, защото специализираният орган по конкуренцията е установил, че не е извършено твърдяното нарушение по чл. 29, чл. 36, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗК. Съдът счита, че в случая не е приложима нормата на чл. 69, ал. 4, изречение второ от ЗЗК, защото Комисията е установила нарушение по чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от ЗЗК и е без значение, че КЗК е изменила правната квалификация на нарушението, защото както бе отразено по-горе, подателят на искането не е длъжен да формулира и посочи точен приложим законов текст, на основание на който да се произнесе КЗК. В конкретната хипотеза молителят "Арон - С" ООД е инициирал производството пред Комисията, тя е била надлежно сезирана и се е произнесла съобразно правомощията си, като е установила нарушение по глава VII от ЗЗК и е наложила съответната имуществена санкция. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения "Арон - С" ООД следва да заплати на КЗК юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на "Аико Мулти Консепт" ЕООД направените по делото разноски в размер на 1200 лв., които са своевременно поискани и доказани с представена фактура за осъществено плащане на адвокатско възнаграждение в посочения размер и приложен списък за разноските. Съдът счита за неоснователно възражението на "Арон - С" ООД за прекомерност на адвокатското възнаграждение, защото размерът му е съответен на фактическата и правна сложност на делото, имащо за предмет допустимостта и законосъобразността на решение на КЗК, постановено в производство по глава VII от ЗЗК. На основание на горното и на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,