Решение № 8288 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9880/2013 г.

Решение № 8288 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9880/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Петър Георгиев Стоянов против заповед рег. № ЧР- 0315/07.05.2013 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в противоречие с изискванията за форма, както и на материалноправните разпоредби и на административнопроизводствените правила, тъй като не е допуснал описаното в заповедта нарушение. Моли заповедта да бъде отменена, като му се присъдят и разноските по делото. Ответникът - министърът на правосъдието оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Стоянов е държавен служител инспектор II степен, инспектор IV степен - призоваване и принудително довеждане в сектор "Призоваване, принудително довеждане и конвоиране" на Областна дирекция "Охрана" - Варна към Главна дирекция "Охрана" към министъра на правосъдието. Дисциплинарното производство против жалбоподателя е образувано със заповед № ЧР - 03-005/07.03.2013 г. на министъра на правосъдието по предложение на директора на Главна дирекция "Охрана" (докладна записка рег. № 92-10-57/06.03.2013 г.) с данни за извършено дисциплинарно нарушение от служителя. Със същия акт е назначена комисия като дисциплинарно - разследващ орган. Комисията извършва проверка, при която установява, че на 15.01.2013 г. в 17.25 часа, на бензиностанция в гр. Варна на ул. "Евлоги Георгиев" служителят зарежда 29 л. дизелово гориво в личния си автомобил "Фиат Стило", използвайки служебна карта "Лукойл" № 0102648839 за безкасово плащане, която е предназначена за зареждане на служебен автомобил "Ситроен Джъмпи", с ДК № СА .... НР по щата на ОД "Охрана" - Варна. При тези данни комисията приема, че жалбоподателят Стоянов се възползва от служебното си положение за лична облага - нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР и предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № 2969/02.04.2013 г.). В този смисъл е и становището на комисията рег. № 3225/12.04.2013 г. Стоянов е запознат с образуваното дисциплинарно производство и представя писмени обяснения по случая пред дисциплинарно наказващия орган (обяснения от 19.03.2013 г.). Същият е запознат и с обобщената справка (отбелязване върху документа), както и с правото си да даде допълнителни обяснения и възражения в срок от 24 часа. Такива не са представени от служителя. След като се запознава с данните от дисциплинарното производство и събраните доказателства, както и с обясненията на жалбоподателя (отбелязване в заповедта) министърът на правосъдието издава оспорената заповед рег. № ЧР - 03-15/07.05.2013 г., с която възприема фактическите и правни изводи на дисциплинарно - разследващата комисия и налага на жалбоподателя Стоянов дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" административен орган и в предвидената от закона форма, като съдържа фактическите и правни основания за издаването й. Съображения, обосноваващи наложеното наказание се съдържат и в цитираните в заповедта обобщена справка и становище на дисциплинарно - разследващата комисия. Като правно основание за налагане на наказанието е посочена разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР, според която най - тежкото дисциплинарно наказание се налага за тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. Цитираният текст, заедно с изложените в заповедта и цитираните в нея документи факти индивидуализира недвусмислено и в достатъчна степен извършеното нарушение. По този начин изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР са изпълнени, заповедта съдържа фактическите и правни основания за налагане на наказание, а доводите на жалбоподателя за съществени нарушения във формата на акта са неоснователни. Заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано по реда на по чл. 230 от ЗМВР. Извършена е проверка от дисциплинарно - разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР след приемане на писмените обяснения на служителя. Жалбоподателят е уведомен за дисциплинарното производство, както и за констатациите на разследващата комисия и му е предоставена възможност да представи обяснения и възражения по случая и да посочи доказателства. С това са изпълнени и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Възражението на жалбоподателя за необективност на проведеното дисциплинарно производство с оглед участието в състава на разследващата комисия на лице, с което Стоянов се конкурира за длъжността "директор" на Областна дирекция "Охрана" - Варна, настоящият състав приеме за неоснователно. Дисциплинарно - разследващата комисия е помощен орган, поради което констатациите направени от нея не са обвързващи за дисциплинарно наказващия орган, който изгражда заключението си за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя самостоятелно на база на събраните доказателства. Ето защо евентуалната предубеденост на един от нейните членове не може да обоснове незаконосъобразност на взетото от органа решение. Освен това комисията е колегиален орган, поради което личното отношение на един от нейните членове към жалбоподателя не може да повлияе на крайното й становище. От друга страна липсват и доказателства за действително влошени отношения между члена на разследващата комисия Стоян Стоянов и жалбоподателя, тъй като при проведения конкурс последният не е назначен на длъжността директор на Областна дирекция "Охрана" - Варна, която Стоян Стоянов временно изпълнява. Освен това липсват и доказателства по някакъв начин личното отношение на Стоян Стоянов да е повлияло на работата на разследващата комисия - искания за събиране на доказателства от страна на жалбоподателя Петър Стоянов не са направени, а от комисията са събрани относимите към изясняване на случая доказателства като документи, установяващи местоположението на служебния автомобил към момента на нарушението, обяснения от служителите Минчев, Райков и Вълков за това у кого се е намирала картата за закупуване на гориво от служебния автомобил на датата на извършване на нарушението, писмени доказателства, установяващи плащането и видеоматериали. Спазени са и условията на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Наказанието е наложено след изясняване на релевантните за преценката за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя обстоятелства и след събиране и анализ на доказателства, за изясняване на случая. Взети са предвид обясненията на главен инспектор Минчев, инспектор Райков и полицай Вълков, шофьор на служебния автомобил, които непротиворечиво установяват, че през периода 14.01.2013 г. - 18.01.2013 г. картата за зареждане на служебния автомобил с гориво се е намирала у жалбоподателя, обсъдени са представените писмени доказателства, които установяват, че на 15.01.2013 г. след 15.30 часа служебният автомобил не е напускал служебния паркинг, както и доказателствата за извършено в 17.25 плащане на гориво от служебната карта на бензиностанция "Лукойл" в гр. Варна на ул. "Евлоги Георгиев. Наказанието е съобразено с предвидената в закона санкция за тежко дисциплинарно нарушение с такъв характер, след отчитане на формата на вината, цялостното поведение на служителя и последиците от извършеното. Заповедта е издадена и след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Нормата на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР предвижда, че най- тежкото дисциплинарно наказание се налага задължително за използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица. В случая е установено, че инспектор Стоянов се възползва от положението си на служител от Главна дирекция "Охрана" с достъп до картата, предназначена за зареждане с гориво на служебен автомобил "Ситроен Джъмпи" и на 15.01.2013 г. на бензиностанция "Лукойл" на ул. "Евлоги Георгиев", гр. Варна зарежда със служебната карта 29 л. дизелово гориво в личния си автомобил "Фиат Стило". По този начин Стоянов използва служебното си положение за лична облага. Действията на служителя не са в изпълнение на професионалните му и функции и отговорности, а са насочени само и единствено към използване на възможностите на заеманата от него държавна служба с цел лично облагодетелстване. Тези изводи се подкрепят от представените писмени доказателства, които установяват, че през периода 14.01.2013 г. - 18.01.2013 г. картата за зареждане на служебния автомобил с гориво се намира у Стоянов (обяснения на служителите Манчев, Вълков и Райчев), от отчета на движението на служебен автомобил "Ситроен Джъмпи" ДК № СА .... НР на 15.01.2013 г., пътната книжка и справката за ключовете на автомобила на посочената дата, които установяват, че на 15.01.2013 след 15.30 часа автомобилът не е напускал служебния паркинг. Извършеното от служителя Стоянов плащане със служебната карта на бензиностанция "Лукойл" на ул. "Евлоги Георгиев" в гр. Варна около 17.25 часа на 15.01.2013 г. се установява от представения фискален бон, в който са посочени датата и часът на превода и обстоятелството, че е платено със служебна карта за автомобил с ДК № СА .... НР. Тези данни за картата, времето на транзакцията и плащането са отразени и в представения служебен бон. В подкрепа на изложеното са и записите от разположените на бензиностанцията видеокамери, които регистрират действията на Стоянов по зареждане с гориво на автомобил, който не е служебен на посочената по-горе дата и извършеното плащане. Данните от провежданото на бензиностанцията видеонаблюдение следва да бъдат взети предвид с оглед установената последователност на кадрите от отделните камери, които проследяват движението на Стоянов на бензиностанцията и тъй като липсват данни и индикации за манипулативно въздействие върху записа. Разминаването от около 1: 20 минути между часа фиксиран от камерите и действителното време на осъществяване на заснетото се дължи на технически причини, които не влияят на достоверността на изображението. В този смисъл е заключението на вещото лице по допусната техническа експертиза, което съдът кредитира с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават. Възражението на жалбоподателя, че записите от камерите на бензиностанцията отразяват зареждане с гориво на 14.01.2013 г., е неоснователно. Действително по делото е представен служебен бон от 14.01.2013 г. за зареждане на 30 л. гориво в служебен автомобил с ДК № СА .... НР със служебна карта на Главна дирекция "Охрана", извършено в 16.36 часа. Зареждането обаче е направено на бензиностанция, находяща се в гр. Варна на ул. "Христо Ботев" ( в справката за използване на картата е посочено Аспарухов мост), а не на тази на ул. "Евлоги Георгиев", гр. Варна, от където са записите. Ето защо не е възможно записите от камерите на втората бензиностанция, представени по делото и анализирани от вещото лице по изслушаната техническа експертиза да отразяват зареждане на служебния автомобил от служителя Петър Стоянов, извършено ден по-рано. По тези съображения настоящият състав приема доводите на жалбоподателя в обратния смисъл за неоснователни. Обстоятелството, че записите от камерите на бензиностанцията са прегледани преди образуване на дисциплинарното производство от изпълняващия длъжността директор на Областна дирекция "Охрана" - Варна главен инспектор Стоян Стоянов, в какъвто смисъл е отразеното от него в докладна записка рег. № ОД-255/24.01.2013 г., не променят извода за достоверност на направения запис. По същността си фактите в цитираната докладна записка и възприетото от Стоян Стоянов при преглеждане на записите от бензиностанцията са данните, послужили като повод за образуване на дисциплинарното производство против служителя (чл. 231, ал. 1 от ППЗМВР). Ето защо съвсем закономерно тези факти и наблюдения, обобщени в представената докладна записка, са постъпили преди заповедта за образуване на дисциплинарно производство, а възраженията на жалбоподателя, че действията на Стоянов по събиране на предварителни данни, за да се прецени наличието на основания за образуване на дисциплинарно производство, компрометират проведеното такова, не могат да бъдат споделени. Заключението на вещото лице по изслушаната графическа експертиза, според която не може да се установи дали подписът, положен върху служебен бон № 0168432 от 15.01.2013 г., е на жалбоподателя, не опровергава извода за допуснато от страна на жалбоподателя тежко дисциплинарно нарушение, тъй като изброените по-горе доказателства, преценени съвкупно, са в подкрепа на възприетия от настоящия състав извод, още повече, че експертизата не отрича възможността подписът да е положен от Петър Стоянов. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза, според което в края на месец януари 2013 г. е установена икономия на дизелово гориво, също не води до различен от направения по-горе извод, тъй като засяга едномесечен период и е изготвено изцяло по отчети, съставени от жалбоподателя (обяснения на вещото лице Коцева в съдебно заседание на 13.01.2014 г. ). Поради всичко изложено по-горе настоящият състав приема, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР, поради което са налице основания за санкционирането му с най- тежкото дисциплинарно наказание. С това се постига и предвидения от законодателя резултат - да се отстрани от държавна служба в Главна дирекция "Охрана" служител, който използва служебните си правомощия за лично облагодетелстване. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на нормативно установените предели. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието работи сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,