Решение № 209 от 16.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 610/2013 г.

Решение № 209 от 16.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 610/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения Й. Я. М. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 168 от 6.06.2012 г. постановена по НОХ дело № 631/2012 г. на Русенския районен съд. От осъдения се релевират основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му за деяние, което е несъставомерно от обективна и субективна страна, защото действията му не били насочени към нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите, а към личността на пострадалия при наличието на личен мотив. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с разглеждане на делото в първоинстанционния съд от незаконен състав. В съдебно заседание осъденият поддържа искането си по изложените в него съображения. Гражданските ищци и частни обвинители не са взели отношение по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и не са налице законовите предпоставки за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 168 от 6.06.2012 г. постановена по НОХ дело № 631/2012 г. Русенският районен съд е признал подсъдимия Й. Я. М. за виновен в това, че на 3.08.2009 г. в гр. Р. се заканил с убийство на К. П. В. и на Ц. Д. Й. и тези заканвания би могло да възбудят основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 54 от НК за двете деяния му е наложил наказания по шест месеца лишаване от свобода, а го е оправдал по обвинението да ги е извършил в съучастие с И. Й. И. и в това, че на същата дата и място, в съучастие с И. Й. И. като извършител извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - без причина, на публично място, пред случайни минувачи, в разрез с установените правила за обществения ред демонстративно псувал, отправял обиди от личен характер по отношение на К. П. В. и Ц. Д. Й., нанесъл побой на В. и имуществени вреди на автомобила му, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, а го е признал за невинен деянието по своето съдържание да се отличава с изключителна дързост и го е оправдал по обвинението по чл. 325, ал. 2 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът му е определил общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. С присъдата съдът е признал за виновен по предявеното му обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК и подсъдимия И. Й. И., като на основание чл. 78а във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. С присъдата съдът се е произнесъл по гражданската отговорност на подсъдимите. С въззивно решение № 156 от 12.10.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 543/2012 г. Русенският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно. Доводът на осъдения за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, изразяващо се в разглеждане на делото в първоинстанционния съд от незаконен състав, се подкрепя от данните по делото. Съставът на съда, който има правомощие да се произнесе по въпроса за вината и отговорността на подсъдимия, е определен в нормите на чл. 28 от НПК. Броят на образуващите го съдии и съдебни заседатели е поставен в зависимост от тежестта на наказанието, предвидено за престъплението, а не това, което съдът може да наложи. Делата се разглеждат в първоинстанционния съд еднолично от съдия само когато за престълението е предвидена възможност за налагане на наказание лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание. Когато е предвидена възможност за налагане на по-тежко наказание съдебният състав се състои от съдия и двама съдебни заседатели или от двама съдии и трима съдебни заседатели. Отклонението от тези процесуални изисквания ограничава правото на подсъдимия на справедлив процес и има във всички случаи за последица отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. За това нарушение съдът следи и служебно, без да е сезиран с изрични доводи от страните. В конкретния случай делото е разгледано от Русенския районен съд от незаконен състав, а въззивната инстанция не е констатирала и отстранила нарушението. Незаконен е всеки съдебен състав, различен от този който е предвиден от процесуалните норми към момента на разглеждане на делото. Наказателното дело е образувано на 12.03.2012 г. по обвинителен акт на Русенската районна прокуратура, с който са предявени обвинения на подсъдимите Й. Я. М. и И. Й. И., и двамата от гр. Р. по чл. 144, ал. 3 и по чл. 325, ал. 2 от НК. За първото обвинение, в нормата на чл. 144, ал. 3 от НК към момента на образуване на делото, е предвидена възможност за налагане на наказание лишаване от свобода за срок до шест години. С оглед на този размер първоинстанционният съд е бил длъжен да разгледа делото в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Като го е разгледал еднолично от един съдия е допуснал нарушение, което е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. То се е отразило и на законосъобразността на въззивния съдебен акт, който е постановен на базата на доказателствата, събрани и проверени на съдебното следствие от незаконен състав. Нещо повече, въззивният състав изобщо не е констатирал нарушението, което е бил длъжен да стори с оглед на правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК. Допуснато нарушение на процесуалните правила е съществено и е самостоятелно основание за възобновяване на наказателното дело, за отмяна на постановената присъда и за връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, без по същество да се обсъжда довода на осъдения за неправилно приложение на материалния закон. Нарушението касае изцяло правилността на влязлата в сила присъда, независимо, че искането е направено само от единия осъден, от който не са поддържани конкретни доводи за допуснати нарушения в нейната гражданска част. При новото разглеждане на делото следва да бъде сформиран законен състав, който след като проведе съдебно следствие и обсъди събраните доказателствени материали да се произнесе по въпроса за наказателната и гражданската отговорност на двамата подсъдими. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ второ наказателно отделение