Решение № 8274 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6719/2013 г.

Решение № 8274 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6719/2013 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна, срещу решение № 826 от 4.04.2013 г. по адм. дело № 4510 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са изложени съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на съдебното решение като недопустима, респ. отмяна на същото като неправилно. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "ТДС" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Тижин Гюлер в становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. На търговското дружество "ТДС" ЕООД е съставен акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС под № 030991200002653 от 13.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна. Същият е издаден на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС, поради констатирани обстоятелства в проведеното административно производство по чл. 176, т. 1 и т. 5 от ЗДДС. По повод обжалването на този акт за дерегистрация е постановено решение № 582 от 15.10.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". В мотивите си решаващият административен орган е приел, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, уредени в чл. 106 и сл. от ЗДДС, във връзка с чл. 29 и сл. от ДОПК, и конкретно на чл. 32 от ДОПК. В последната норма е уредено връчването на съобщения чрез прилагане към досието на правния субект. По тези съображения е отменен акта за дерегистрация, като в диспозитива на решението е записано "Отменям вписването в регистъра на акт за дергегистрация...." и "връщам преписката на директора на ТД на НАП-гр.Варна за извършване на действия по законосъобразното връчване на акта за дерегистрация по ЗДДС". Търговското дружество, адресат на този акт за дерегистрация, е сезирало с жалба административния съд - Варна. Същият в мотивите си подробно излага съображения относно направеното пред него възражение за недопустимост на същата. От една страна те са били насочени към твърдения, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред, съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК, а именно липсата на произнасяне по материалната законосъобразност на акта от решаващия административен акт. От друга страна доводът на ответната страна в първоинстанционното производство (директорът на Д "ОУИ") е, че чрез решението се отменя само вписването в регистъра на акта, като няма произнасяне по съществото на спора, а именно относно законосъобразността на издадения административен акт. Първоинстанционният съд е обсъдил тези две съображения за недопустимост на жалбата пред него, като според него те са неоснователи. От довода, че отмяната касае само вписването в специалния регистър, а същото има конститутивно действие, което се проявява от деня на връчването на акта за дерегистрация, както и от факта, че няма произнасяне по твърдяната материалната незаконосъобразност на акта, е извел извод, че жалбата е допустима, а и основателна. Произнасянето по същество от негова страна се свежда до извод, че актът е издаден без основание, понеже административният орган следва да докаже и обоснове фактическите и правните основания по чл. 176, т. 1 и т. 5 от ЗДДС, което той не е направил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустима жалба. Същата се явява такава, понеже не е налице правен интерес от оспорване на обсъждания административен акт. От съдържанието на същия и посочените в него правни основания правилно е направен извод, че се до касае производство по глава Двадесет и пета от ЗДДС "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами", съответно, че издаденият акт е такъв по дерегистрация във връзка с данъчни нарушения, като за неговия адресат по правило е налице правен интерес от обжалване. Същият този акт е отменен и той като такъв не съществува в правния мир, поради което и не поражда правни последици, още повече, че с отмяната му е постигнат търсеният при обжалването резултат. Съгласно чл. 110, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, датата на дерегистрацията е датата на връчване на акта за дерегистрация, като това изискване е уредено в закона. В същия, както и в правилника за прилагането му няма нормативна уредба относно този правнорелевантен факт на "връчване на акта", поради което се прилага общия процесуален закон, какъвто се явява ДОПК в разпоредбите на чл. 29 и сл. от него. Доколкото той е уреден като материалноправна предпоставка, за да породи действие административния акт, то този факт не бива да бъде преценяван отделно и само с оглед на реализирането му, а именно като осъществено или не вписване. Същият няма самостоятелно действие, а е елемент от сложния фактически състав на дерегистрацията по ЗДДС. Освен това в разпоредбата на чл. 83 от ДОПК изрично е посочено, че подлежат на обжалване актовете или отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията), по реда предвиден за обжалване на ревизионните актове, а не вписването или не на регистрацията или дерегистрацията. При така уредения административен и съдебен контрол се преценява както материалната незаконосъобразност на акта, така и допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта за регистрация/акта за дерегистрация, а не на решението на решаващия административен орган. По тези съображения следва да се приеме, че същият този решаващ административен орган е отменил акта за дерегистрация, поради допуснати нарушения на материалния закон, както и на административнопроизводствените норми. Видно е от мотивите му, че той е обсъждал реализирането на чл. 176 от ЗДДС, в която разпоредба е уредена специалния състав на дерегистрация, както и на състава на чл. 110 от ЗДДС за дерегистрация по инициатива на органа по приходите. Неточният диспозитив в неговия акт не може да бъде преценяван по начина, който е възприет от съда, поради което съдебното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, общо за двете инстанции в размер на 150.00 лв., в съответствие с наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, чл. 7, ал. 1, от нея в приложимата редакция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение