Решение № 12732 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2207/2018 г.

Решение № 12732 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2207/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 2315/22.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1680 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-13-1402593-091-001/13.02.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 379/11.05.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – гр. Пловдив, в частта, с която на Н. К. са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009 г. размер на 1 894, 84 лв. и лихви - 931, 21 лв.; за 2010 г. в размер на 3 763, 16 лв. и лихви - 1 460, 97 лв.; за 2011 г. в размер над 726, 38 лв. до размера на 1 874, 88 лв. и лихви над 206, 75 лв. до размера на 533, 62 лв.; за 2012 г. в размер над 3 811, 46 лв. до размера на 3 826, 46 лв. и лихви над 694. 36 лв. до размера на 696, 69 лв., както и в частта на установени задължения за осигурителни вноски за 2011 г. за ДОО над размера на 334, 80 лв. до размера на 2032, 24 лв. и лихви над 117, 92 лв. до размера на 715, 59 лв.; за ДЗПО над 130, 79 лв. до размера на 793, 84 лв. и лихва над 46, 07 лв. до 279, 53 лв.; за 30 над 361. 50 лв. до размера на 1 270, 15 лв. и лихва над 59, 57 лв. до размера на 209, 28 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението, в обжалваната част и постановяване на решение, с която се отхвърли жалбата на Н. К. с ЕТ "К. - Н. К." срещу РА, в тази му част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Н. К., не взема становище по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустими, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Делото е на фаза втора касация, след повторно разглеждане на спора от Административен съд (АС) - Пловдив относно законосъобразността на РА № Р-13-1402593-091-001/13.02.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 379/11.05.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, в частта, с която на Н. К. са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., както и ЗОВ за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. С отменителното Решение № 7368/13.06.2017 г., постановено по адм. дело № 10041/2016 г. по описа на ВАС, първо отделение е прието съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви относно релевантните за спора факти с какви средства са направени вноските в ЕТ "К. - Н. К." през ревизираните периоди, като са дадени указания на първоинстанционния съд да изложи съображенията си относно включването в началното салдо на суми от продажби на недвижим имот през 2007 г., както и на суми по отпуснати на семейството банкови кредити, като се обсъдят констатациите в РД относно банковия кредит от 100 000 лв., отпуснат през 2006 г. и данните в преписката за усвояването му, както и относно банковия кредит от 18 700 лв. отпуснат през 2009 г. и данните за разходването на средствата, както и представените по делото други договори за банкови кредити, отпуснати на ЕТ "К. - Н. К.". С обжалваното в настоящото производство решение, АС – Пловдив е отменил РА, в частта на установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. и ЗОВ за 2009 г. и 2010 г., изменил РА, като намалил установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. и ЗОВ за 2011 г. и отхвърлил жалбата, в останалата и част. Предмет на касационна проверка пред настоящия съдебен състав на ВАС е решението на АС – Пловдив само в частта, с която РА е отменен за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. и изменен РА, като са намалени задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. и задълженията за ЗОВ за 2011 г. За да постанови решението в обжалваната му част, АС – Пловдив е обсъдил приетите при повторното разглеждане на делото заключения по основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), кредитирал ги е с доверие, поради обстоятелството, че не са оспорени от страните при приемането им. Посочил е, че се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства – свидетелски показания относно изтеглени кредити, получени парични средства от продажба на недвижим имот от съпруга на жалбоподателката, банкови документи за изтеглени кредити от "Райфайзен Банк" АД и др. При липса на изложени други фактически установявания и правни изводи, съдът е заключил, че жалбоподателката е разполагала с парични средства в периода на извършената проверка и началните и крайни салда за съответните години следва да се приемат така, както е посочено в заключенията по назначените експертизи. Позовал се е на заключението по допълнителната ССЕ, съгласно което за 2009 г. и 2010 г. не се установява недостиг на парични средства, поради което отменил РА, в частта на установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. А за да измени РА, като намали установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. и ЗОВ за 2011 г., първоинстанционния съд отново е посочил, че се съобразява със заключенията по назначената допълнителна ССЕ относно установения недостиг на парични средства и размера на дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и ЗОВ. Решението е правилно като краен резултат. Основателни са доводите на касатора, че при постановяване на обжалваното решение, АС – Пловдив е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на конкретни и ясни мотиви по същество на спора. Първоинстанционния съд не е изпълнил указанията, дадени му с отменителното Решение № 7368/13.06.2017 г. по адм. дело № 10041/2016 г. по описа на ВАС, първо отделение да изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, вместо което се е задоволил само да посочи, че кредитира заключенията по назначените основна и допълнителна ССЕ и съобразява крайния си акт с установените от експерта суми, като начално и крайно салдо на паричния поток на РЛ, както и размера на задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и ЗОВ съобразно тях. Предвид, че делото е във фаза на втора касация, на основание чл. 227, ал. 1 АПК, ВАС следва да реши спора по същество. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Основанието за облагане по аналог е обосновано с констатациите на органите по приходите, че при извършена съпоставка е установено превишение на разходите спрямо доходите на ревизираното лице в рамките на проверяваните периоди, съгласно изготвения общ паричен поток на ревизираното лице. По делото не е имало спор относно разходната част на паричния поток на ревизираното лице. Разходите са формирани от: внесени парични средства от Н. М. К. в ЕТ "К. - Н. К." с ПКО през 2009 г. в размер на 20 000 лева, с ПКО през 2010 г. в размер на 40 000 лева, с ПКО през 2011 г. в размер на 20 000 лева и с ПКО през 2012 г. в размер на 40 000 лева; внесени суми в брой по разплащателна сметка на Н. К. в "Райфайзенбанк" АД през 2009 г. в размер на 6530 лева, през 2010 г. в размер на 5110 лева, през 2011 г. в размер на 1280 лева и през 2012 г. в размер на 1850 лева; както и 1/2 от разходите за домакинство за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Спорни по делото са били въпросите за начално салдо към 01.01.2009 г. и приходната част на паричните потоци на ревизираното лице за съответните периоди. В хода на ревизията е прието, че началното салдо към 01.01.2009 г. е 0 лева, а приходната част за периоди 2009г – 2012 г. се формира от изтеглени суми в брой от разплащателна сметка на Н. К. в "Райфайзенбанк" АД, доходи от трудови правоотношения и 1/ 2 от продажната цена на недвижим имот в с. Кожари – 1553, 50 лева през 2011 г. Настоящата инстанция счита, че неправилно е установено началното салдо към 01.01.2009 г. в хода на ревизията по следните съображения: Към 01.01.2009 г. ревизираното лице е разполагало с половината от сумите, получени от продажба на недвижими имоти – СИО през 2007 г., както следва: продажба на недвижим имот с нот. акт № ../..... г. за сумата от 100 000 лева и продажба на недвижим имот с нот. акт № .../...... г. за сумата от 18 223, 20 лева. Съгласно представените в хода на ревизията нот. актове за продажба на недвижими имоти, плащането на цената е уговорено при отпускане на банков кредит за купувачите, обезпечен със законна ипотека върху имота. Няма спор, че банковите кредити са отпуснати на купувачите, обезпечени със законна ипотека и банката изплатила продажната цена на имотите на семейството на ревизираното лице. Приходната администрация от своя страна не е събрала доказателства, които да опровергават факта на получаването на сумите през 2007 г. или изразходването им до 01.01.2009 г., поради което необосновано половината от така посочените суми не са включени в началното салдо. На следващо место, необосновано в хода на ревизията е прието, че съпруга на ревизираното лице не е разполагал със средства през ревизираните периоди, за да ги предостави на съпругата си, която от своя страна ги внася с ПКО в ЕТ "К. - Н. К." през ревизираните периоди. В хода на ревизията е представена декларация от съпруга К. К., че на 03.01.2009 г. е предоставил 20 000 лева, на 04.01.2010 г. е предоставил 10 000 лева, на 30.04.2010 г. е предоставил 30 000 лева, на 01.03.2011 г. е предоставил 20 000 лева и на 01.01.2012 г. е предоставил 40 000 лева с произход на средствата собствени кредити от "ОББ" АД. Представени са и самите договори за банков кредит от 11.12.2006 г. в размер на кредита от 100 000 лева и от 27.07.2009 г. в размер на 18 700 лева, како и доказателства за усвояване на кредита по така посочените договори. Предвид така събраните доказателства и при липса на други събрани от приходната администрация, които да ги опровергават следва да се приеме, че съпруга на РЛ е разполагал със сумите от собствени кредити и е предоставил същите на съпругата си, така както е отразено в декларацията му. Отделно от това в РД е прието, че всички разходи по преустройството на търговски обект, собственост на ЕТ "К. - Н. К." възлизащи на сумата от 160 047, 09 лева са платени от кредити от банки, изтеглени от ЕТ "К. - Н. К.", което е доказателство, че личните кредити на съпруга и сумите, получени от продажбата на недвижимите имоти – СИО не са изразходвани за довършителните работи на търговския обект на ЕТ, каквато е била една от тезите на приходната администрация в хода на ревизията. По изложените съображения, при правилно отражение на посочените суми в началното салдо и приходната част на паричните потоци на ревизираното лице, правилни са крайните изводи на съда за незаконосъобразност на РА, в частта на установеното задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. и в частта на установеното задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер над 726, 38 лв. до размера на 1 874, 88 лв. и лихви над 206, 75 лв. до размера на 533, 62 лв. и за 2012 г. в размер над 3 811, 46 лв. до размера на 3 826, 46 лв. и лихви над 694. 36 лв. до размера на 696, 69 лв., както и в частта на установени задължения за осигурителни вноски за 2011 г. за ДОО над размера на 334, 80 лв. до размера на 2032, 24 лв. и лихви над 117, 92 лв. до размера на 715, 59 лв.; за ДЗПО над 130, 79 лв. до размера на 793, 84 лв. и лихва над 46, 07 лв. до 279, 53 лв.; за 30 над 361. 50 лв. до размера на 1 270, 15 лв. и лихва над 59, 57 лв. до размера на 209, 28 лв. По изложените съображения, касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно в обжалваната част, следва да се остави в сила. При този изход на спора, решението е правилно и в частта на присъдените разноски. Претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна с оглед неоснователността на касационната жалба. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липса на претенция за разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение,