Решение № 10828 от 12.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11639/2013 г.

Решение № 10828 от 12.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11639/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Явор Попов, в качеството му на процесуален представител на Емил Георгиев Христов, управител на "Емка" ЕООД, срещу решение № 1459 от 6.06.2013 г. по адм. дело № 4044 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 181200268 от 29.06.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден частично с решение № 687 от 23.10.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна относно отказано право на данъчен кредит в размер на 648.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 271.11 лв. по фактура № 29 от 18.08.2008 г., издадена от "Русе Цимент 2" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с отмяна на оспорения ревизионен акт. По пощата е депозирано становище и приложен към него списък по чл. 80 от ГПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба от търговското дружество срещу ревизионен акт № 181200268 от 29.06.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден частично с решение № 687 от 23.10.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна относно отказано право на данъчен кредит в размер на 648.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 271.11 лв. по фактура № 29 от 18.08.2008 г., издадена от "Русе Цимент 2" ЕООД. На ревизираното дружество е осъществена ревизия на прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от 1.07.2007 г. до 31.12.2010 г. и на ЗКПО за ревизиран период 1.01.2007 г. -31.12.2009 г. При обжалването по административен ред ревизионния акт е отменен и върнат за нова ревизия освен относно определеното задължение за ДДС в размер на 648.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 271.11 лв., в резултат на отказаното право на данъчен кредит по посочената фактура, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 5, чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, за данъчен период м. 08.2008 г. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по делото и конкретно, че ревизираното дружество е осъществявало като основна дейност през ревизирания период търговия на едро със строителни материали - основно цимент и брашно, с получатели търговци, регистрирани в Р Румъния. Дружеството притежава две леки моторни превозни средства няма недвижим имот. Представен е договор за наем на помещение от 9 кв. м. с наемодател "Химимпорт" АД. В хода на ревизията е установено, че ревизираният субект е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура, като предмет на същата е родово определена вещ - цимент. По фактурата е извършено плащане. От осъществена проверка на прекия доставчик е установено, че стоката е транспортирана от предходния доставчик до склад на ревизираното дружество, поради което обстоятелство съдът е счел, че следва да бъде преценявано дали този предходен доставчик е разполагал със стоката, с техническа и кадрова обезпеченост за съхранението и натоварването й, както и с доказателства за транспортирането й - съответно за превозни средства, собствени или наети. Такива доказателства според съда не са ангажирани. От разпита на допуснатия свидетел се установява "някакъв механизъм на претоварване и разтоварване на стоката", но на пристанище Русе, складова база на "Химимпорт". Последващата реализация на стоката при тази фактическа обстановка не е решаващо обстоятелство, според съда, понеже не се доказва идентичност на стоката, предмет на последващи доставки. Правният извод на съда е насочен към анализ на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като той е отчел факта на липса на легално определение за понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на тази норма, както и на останалите приложени норми чл. 6, чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е отграничил основният спорен момент, обсъдил е фактите по делото и приложените правни разпоредби, и е направил извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Данъчен кредит по смисъл на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: получени от него стоки или услуги по облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, а правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Неправомерно е начисляването на ДДС при липса на доставка или услуга. За да се признае право на приспадане на данъчен кредит, не е достатъчно само наличието на издадена данъчна фактура и съответните отразявания в счетоводството на доставчика и на получателя на ДДС по тази фактура, а следва да е установено вярно отразяване на стопанска операция в издадена данъчна фактура. Събраните по делото доказателства обосновават изводът за липса на реално извършена доставка на стока, няма настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и за доставчика по фактурата не е възникнало правото да начисли ДДС, чрез издаване на данъчен документ - чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Касационните доводи са насочени към неправилната преценка на доказателствата по делото и преди всичко на събраните гласни доказателства - разпит на свидетеля Силви Радев, както и на факта на доказана последващата реализация на процесната стока. Същите са неоснователни. Разпитът на свидетеля както е приел и съдът, установява механизма на натоварване по принцип на стоката или по скоро на нейното претоварване от превозни средства на предходен на прекия доставчик, на ревизирания субект. Определящ момент се явява този на доказване на прехвърляне на правото на собственост поради характера на стоката, която се явява родово определена. По делото не са ангажирани конкретни доказателства - приемо-предавателни протоколи, установяващи този факт. Неоспорването на това обстоятелство за наличие на такива протоколи не означава, че такива доказателства има, още повече, че в решението на решаващия административен орган, стр. 9, изрично е записано обратното, а се констатира и различен начин на предоставяне на стоката - от предходния доставчик. Това трудно може да се установи и от справката за стоковия поток, както твърди касаторът, в която процесната стока, тази по обсъжданата фактура, може да бъде индивидуализирана по някакъв начин, не и по вид, което е безспорно, за да бъде отграничена. По повод твърдението за доказана последваща реализация на същата, идентична стока, то това обстоятелство също не се явява доказано, а се твърдят реализирани последващи доставки спрямо фирми в Р Румъния, още повече, че в тази част на спора, ревизионният акт е отменен и върнат за нова ревизия. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение