Решение № 4507 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9211/2018 г.

Решение № 4507 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9211/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) срещу решение № 3754/05.06.2018 г. по адм. дело № 8063/2017 г. на Административен съд - С. - град, с което е отменена негова заповед № РД 30 - 3443/19.06.2017 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуални представители, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Б. Б., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Възражението на ответника по касация за недопустимост на касационната жалба поради последващо прекратяване на служебното правоотношение с Бенев е неоснователно. Касаторът има правен интерес от обжалването на неблагоприятното за него първоинстанционно решение. Разгледана по същество касационната жалба зе основателна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че оспорената заповед, с която на Б. Б. е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец на основание чл. 198, ал. 1 ЗМВР е незаконосъобразна поради допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Решението е неправилно. Издателят на заповедта не е допуснал твърдяното нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, напротив има цял абзатц, в който е посочено защо се налага най - лекото наказание в най - ниския възможен размер - поради незначителност на отклоненията в изискванията, липсата на вредни последици, липса на умисъл. Следва да се отбележи, че в хипотеза като настоящата - при налагане на най - леко наказание изобщо по ЗМВР или дори за даден вид нарушение най - лекото възможно наказание в най - нисък размер, дори и да нямаше обсъждане на обстоятелствата, които следва да се отчетат при налагане на наказанието по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, допуснатото нарушение би било несъществено и не би било основания за отмяна на заповедта, защото не е възможно да се наложи по - ниско наказание - тоест инидивидуализацията на отговорността е изцяло в полза на дисциплинарнонаказаното лице. Решението на АС не съдържа фактически установявания и мотиви, свързани с извършеното от Бенев, дали същото представлява дисциплинарно нарушение, дали правилно е квалифицирано, дали има съответствие на оспорената заповед с целта на закона. Липсата на мотиви относно горепосочените обстоятелства представлява съществено съдопроизводствено нарушение на чл. 172 а, ал. 2 АПК, поради което и предвид забраната за касационната инстанция по чл. 220 АПК да прави нови фактически установявания, решението следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което се направи пълна проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК и да се изложат съответните мотиви. По претенцията за юрисконсултско възнаграждение, направена в настоящето производство, следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК, като вземе предвид и изхода на делото пред него. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение