Решение № 835 от 25.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Oбразувано e по касационна жалба на Агровал БГ ЕООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, ул. Каменоделска 5, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Т. Златева (пълномощно на лист 42 от делото пред АССО, както и пълномощно на лист 17 от делото пред ВАС)), срещу Решение 622 от 25.06.2021 г., постановено по адм. дело 390 по описа на Административния съд София-област за 2019 година.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от дружеството срещу Областна дирекция по безопасност на храните София-област (ОДБХ София-област) искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането на Областната дирекция да му заплати обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на отменено, като незаконосъобразно, по съдебен ред, Разпореждане за спиране на експлоатацията на животновъден обект 01 от 29.11.2016 г., издадено от ветеринарен лекар д-р Г. Генадиев, служител на ОДБХ София-област, както следва:

1. Заплатени лихви за забава в размер на 14 413, 02 лв. по Договор за предоставяне на овърдрафт 000LD-L-000722/28.04.2016 г., сключен между Първа инвестиционна банка АД (ПИБ АД) и Агровал БГ ЕООД, за периода от 01.08.2017 г. (датата, на която животновъдната ферма, собственост на Агровал БГ ЕООД е щяла да достигне пълен производствен капацитет и да реализира печалба) до окончателното влизане в сила на съдебното решение за отмяна на Разпореждане за спиране на експлоатацията на животновъден обект 01 от 29.11.2016 г., издадено от д-р Г. Генадиев, служител на ОДБХ- София област, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане;

2. Претендирана неустойка по Договор 1 от 04.10.2016 г. с АВИСПАЛ ООД в размер на 43 500, 00 лв.;

3. Претендирана неустойка по Договор 2 от 16.11.2016 г. с АВИСПАЛ ООД в размер на 712 745, 00 лв.;

4. Пропуснати ползи за периода от 01.08.2017 г. до 10.10.2018 г., изразяващи се в търговската печалба от нереализирани партиди патици в размер на 614 037, 71 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане;

5. Законната лихва върху заплатените суми за лихви за забава по Договор за овърдрафт с ПИБ АД 000LD-L-000722/28.04.2016 г., изчислена от деня, следващ деня на плащането, до датата на завеждане на исковата молба в размер на 1 195, 97 лв.;

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 30 950, 00 лв.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, навеждайки всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните възражения на касатора се свеждат до следното:счита, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно събрания в хода на производството доказателствен материал, в резултат на което е формирал неправилни изводи, респ. е постановил необоснован съдебен акт; излага доводи за неправилно приложение на материалния закон, считайки, че по делото е безспорно установено наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на ответната страна за имуществени вреди;посочва, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е изключил относими за правилното решаване на спора конкретни доказателства; счита, че е налице необоснованост и грешка във възприетото от административния съд, че Агровал БГ ЕООД е продължило да извършва дейност по отглеждане на патици в животновъдния обект, негова собственост, въпреки процесното Разпореждане за спирането на този обект.

По тези съображения иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт, с който исковите му претенции за имуществени вреди бъдат уважени в пълен размер. Претендира сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, в това число за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), договор за правна защита и съдействие от 03.05.2022 г. и доказателства за извършването на разноските.

Ответникът по касационната жалба Областна дирекция по безопасност на храните София-област (ОДБХ София-област), в писмен отговор, чрез упълномощени процесуални представители адв. Г. Костова, адв. Е. Божилова и адв. Л. Цеков, я оспорва като неоснователна по подробно изложени доводи и съображения. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение, като правилно. Претендира сторените в касационното производство разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и доказателства за извършването на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд, с което е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на ответника, от негово име, прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Изразява становище, че размерът на същото не е съобразен с установения минимален такъв за административни дела, съгласно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касасционната жалба като подадена от надлежна страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима.

По съществото на касационната жалба, касационната инстанция приема следното: Административният съд София-област е приел, че е сезиран от Агровал БГ ЕООД с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ОДБХ София-област да му заплати обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 4 069 932, 68 лв., претърпени в резултат на отменено, като незаконосъобразно, по съдебен ред, Разпореждане за спиране на експлоатацията на животновъден обект 01 от 29.11.2016 г., издадено от ветеринарен лекар д-р Г. Генадиев, служител на ОДБХ София-област.

От фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че между страните е безспорно, че Агровал БГ ЕООД е собственик на регистриран животновъден обект с 2065-0083 (Удостоверение за регистрация л. 259 от адм. дело 390/2019 г. по описа на Административния съд София-област), находящ се в с. Живково, местността Каратопрак , община Ихтиман, обл. София.

Установил е, че в този обект са отглеждани патици, както и че, с оглед спазване на нормативните изисквания за отглеждането им, в същия са били извършвани проверки от компетентните за това органи. Приел е, че при една такава проверка на служители на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е констатирано, че не се спазват всички законови изисквания за отглеждането на патиците, поради което д-р Г. Генадиев, официален ветеринарен лекар при ОДБХ София-област издал Разпореждане 01 от 29.11.2016 г. за спиране на експлоатацията на животновъдния обект. Този акт е обжалван и отменен с влязло в сила съдебно решение.

Административният съд София-област е приел от правна страна, че предявените от ищцовото дружество искове за обезщетение на имуществени вреди са процесуално допустими, а по същество са неоснователни. Преценил е, че по делото е установена само първата от изискуемите кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред. Счел, че въпреки ангажираните доказателства, ищецът не е успял да докаже, че действително е претърпял вреди от процесното Разпореждане за спиране експлоатацията на животновъдния обект. Този свой решаващ извод е обосновал със съображенията, че по делото липсвали категорични доказателства, даващи основание да бъде направен извод, че именно въпросното разпореждане за спиране експлоатацията на животновъдния обект, собственост на дружеството, е причина касационният жалбоподател и ищец в първоинстанционното производство да не изпълни поетите от него задължения, съобразно сключения договор за финансово подпомагане и бизнес плана, представляващ неразделна част от този договор. Въз основа на доказателства, събрани по делото, които е посочил, съдът е приел, че както по време на проверката, при която е издадено процесното разпореждане за спиране експлоатацията на животновъдния обект, така и след него, животновъдният обект е работил и в него са отглеждани патета. Обосновал се е, че след като обектът реално е продължавал да функционира и в него са отглеждани животни, твърдението на ищеца, че именно отменения, като незаконосъобразен, по съдебен ред, административен акт е довел до невъзможност задълженията, поети по Проект 23/121/05608 от 22.08.2012 г., да бъдат изпълнени, остава недоказано. Приел е, че твърдените вреди са резултат не от въпросния индивидуален административен акт, а от поведението на касационния жалбоподател. Мотивирал се е, че Агровал БГ ЕООД не е поискало спиране изпълнението на Разпореждането, тъй като фактически, до края на 2017 г., не е спряла работата в животновъдния обект. Счел е, че процесуалното поведение на касационния жалбоподател да се домогва да черпи права от собственото си бездействие да поиска спиране изпълнението на Разпореждане за спиране на експлоатацията на животновъден обект 01 от 29.11.2016 г., е недопустимо. Преценил е, че отмененото, като незаконосъобразно, Разпореждане не е изпълнявано от страна на ищеца, съответно няма как това неизпълнение на административен акт да породи имуществени вреди в патримониума на ищеца. Според съда, след като в процесния животновъден обект реално е извършвана дейност по отглеждане на патици, ищецът всъщност е реализирал приходи. Като се позовал на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, отхвърлил твърдението на дружеството, че, в резултат на изпълнението на процесното Разпореждане, то е преустановило дейността си по отглеждане на патици в обекта и в резултат на това не е успяло да реализира бизнес плана по финансирания от Държавен фонд Земеделие проект. Аргументирал се е със заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-зоотехническа експертиза. Приел е, че съгласно експертизата, в помещенията на животновъдния обект са отглеждани патици и той е работил през 2016 и 2017 г. Кредитирал в една част свидетелските показания, дадени от С. Патарински и М. Найденска в съдебно заседание, проведено на 04.02.2021 г. от л. 828 до л. 845 от адм. дело 390/2019 г. по описа на Административния съд София-област. Приел е, че показанията на свидетеля С. Патарински, който, в качеството си на ветеринарен лекар, извършвал проверка на животновъдния обект, за да установи дали той отговаря на съответните изисквания за сертификация по ISO, са в насока, че в този обект през 2016 г. и през 2017 г. са се отглеждали патици. Кредитирал е показанията на свидетелката М. Найденска, както и констатациите, обективирани в Протокол от 14.11.2017 г. (от л. 806 до л. 809 от първоинстанционното дело), съставен при проверка на животновъдни обекти, сред които и този на дружеството-ищец, приемайки, че към месец ноември 2017 г., в конкретния животновъден обект на Агровал БГ ЕООД продължава да се отглеждат около 5 000 бр. птици.

Първоинстанционният съд е формирал извод, че неизпълнението на поетите от Агровал БГ ЕООД задължения по договори с АВИСПАЛ ООД, както и неизпълнението на бизнес плана по сключения договор за подпомагане с Държавен фонд Земеделие , не могат да бъдат обвързани с, и не са последица от издаденото Разпореждане на административния орган. Приел е, че лошите финансови резултати, непостигането на заложените критерии в бизнес плана и неизпълнението на задълженията по сключените договори с АВИСПАЛ ООД са резултат единствено от организацията на работа в самото дружество-ищец.

Относно претендираните лихви за забава по договора за овърдрафт с ПИБ АД, както и относно претенцията за законната лихва върху заплатените суми за лихви за забава по същия договор е приел, че по делото е останало недоказано твърдението, че въпросният договор за овърдрафт е сключен с цел осъществяване на дейността по отглеждане и търговия с птици, както и обстоятелството, че именно поради издаването на отмененото разпореждане, ищецът е спрял да обслужва договора си за овърдрафт, тъй като животновъдният обект бил затворен и за Агровал БГ ЕООД било невъзможно да реализира приходи от дейността по отглеждане на патици. И във връзка с този въпрос, съдът е посочил, че животновъдният обект на касационния жалбоподател фактически не е бил затварян след датата на издаване на Разпореждане 01/29.11.2016 г. и е продължил да осъществява дейност до месец ноември 2017 г. включително. Посочил е също така, че отпуснатият от ПИБ АД овръдрафт не представлява целеви такъв и съдържанието му не сочи, че средствата, които дружеството-ищец усвоява текущо се разходват и инвестират в процесния животновъден обект, нито пък че тези кредитни средства се използват за текущи разходи и за оборотни средства. Преценил е, че фактът, че първоначално ползваният овърдрафт е следвало да бъде погасен в срок до 28.04.2017 г., към който период в обекта са отглеждани патици, обосновава извод, че неизпълнението на задълженията по договора за овърдрафт от страна на ищеца не се дължи на издаденият административен акт. Подчертал, че след като липсва установена по несъмнен начин причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и претендираните във връзка с неизпълнението на задълженията на Агровал БГ ЕООД по сключен Договор за предоставяне на овърдрафт 000LD-L-000722/28.04.2016 г. имуществени вреди, е безпредметно да се да обсъждат неотносимите доводи на касационния жалбоподател, че именно, в резултат на незаконосъобразното затваряне на обекта, се е стигнало до това да не бъдат реализирани никакви приходи от дружеството, респ. да са налице финансови затруднения, довели до невъзможност за своевременно плащане на задълженията към банката и до ежемесечни забавяния и начисляване на допълнителни лихви за просрочие.

По претенциите на ищеца за обезщетяване на заплатени от него неустойки по договорите с АВИСПАЛ ООД, първоинстанционният съд е приел, че въпреки ангажираните доказателства, по делото е останало недоказано твърдението му, че неизпълнението на задълженията по тези договори, е резултат от отменения като незаконосъобразен, административен акт. Според съда, след като не е доказано затваряне, в резултат на въпросното Разпореждане, на животновъдния обект и не се установява преустановяване дейността по отглеждане на патици в него, невъзможността за изпълнение на задълженията по сключените два договора не е и не може да бъде резултат от отменения, като незаконосъобразен, административен акт. Преценил е, че неизпълнението на договорното задължение на дружеството за излюпване и доставяне на определен брой еднодневни патета годишно, на приблизително равни партиди през 15 календарни дни, считано от 01.08.2017 г., не се дължи и не е пряка и непосредствена последица от издаденото разпореждане за спиране експлоатацията за животновъдния обект, обосновавайки се именно с приетото - че животновъдният обект е работил до месец ноември 2017 г. Приел е, че остава неизяснено как и къде ищецът е щял да инкубира еднодневни патета от произведените от отглежданите патици яйца, доколкото в процесния животновъден обект нямало люпилня. Преценил е като основателни доводите на ответника по касация, че след като въпросният животновъден обект не е люпилня и в него не могат да бъдат излюпвани патета, дали работата в същия е била спряна, въз основа на издаденото разпореждане, се явява без значение за възможността на ищеца да изпълни поетото задължение по въпросния договор. Формирал е извод, че дори да се приеме, че конкретният обект е бил затворен, то изпълнението на договора между Агровал БГ ЕООД и АВИСПАЛ ООД е следвало да е резултат и от действията на трето лице подизпълнител, което ще извършва от името на Агровал БГ ЕООД поетия ангажимент по излюпването и доставката на еднодневни патета. Обсъдил е и е кредитирал показанията на свидетеля Патарински, че не е имало пречка да бъдат закупени яйца за излюпване на патета от друг производител, както и че самото излюпване на патета реално се извършва на ишлеме в люпилни, намиращи се в района на гр. Раковски, а не в животновъдния обект в с. Живково. Приел е, че не е била налице пречка задълженията по договора да бъдат изпълнени, дори животновъдният обект в Каратопрак да е бил затворен. Формирал е решаващия извод, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи, че обективно е бил в състояние от организационна и материално-техническа страна да реализира така уговорената доставка в нейния пълен обем. Преценил е като основателни възраженията на ответника, че, към момента на предявяване на исковете, ищецът не е заплатил уговорените по договорите суми и че погасяването на задълженията за неустойки, чрез прихващане, е извършено едва в хода на съдебното производство пред първата инстанция. Взел предвид, че ОДБХ София-област е оспорила истинността на всички представени относно неустойките по двата договора документи, като и самите договори. Приел е, позовавайки се на разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК, че в производството по оспорването им, което открил, доказателствената тежест се носи от ищеца. Обосновал се е, че е налице хипотезата на оспорване истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, поради което тежестта на доказване е на страната, която го е представила. Счел е, че ищецът не е успял да ангажира годни доказателства, установяващи истинността на оспорените документи, поради което е изключил същите от доказателствения материал по делото. Въпреки това е изложил подробни съображения защо тези документи, дори ако бяха ценени, няма как да установят фактите и обстоятелствата, за които се представят. Приел е, че за установяване на вредата, изразяваща се в заплатена неустойка, ангажираната от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, извършена от В. Панчева е недостатъчно да установи, че действително ищецът е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в заплащане на неустойката по двата договора с АВИСПАЛ ООД.

Относно предявения от дружеството иск с цена 614 037, 71 лв. за пропуснати ползи, изразяващи се в търговската печалба за периода от 01.08.2017 г. до 10.10.2018 г. от нереализирани партиди патици, съгласно бизнес плана, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, първоинстанционният съд е приел, анализирайки събраните по делото доказателства, че не е доказано ищецът да е претърпял такива имуществени вреди. Приел е, че ищецът основава претенцията си за пропуснати ползи на базата на хипотетично заложени показатели и без оглед на конкретните факти от значение за търговската печалба. Подчертал е, че изпълнението на бизнес плана е пряко и непосредствено свързано с отглеждането на патици и заложените икономически показатели са такива, че да бъдат постигнати при добра организация на работата. Посочил е, че в конкретния случай, реализацията на приходи и печалби от дейността по отглеждане на птици в животновъдния обект на ищеца, не е била препятствана от издаденото разпореждане за спиране експлоатацията му, доколкото същият е продължил да работи. Приел е, че недостигането на заложените икономически показатели се дължи на организацията на работата, създадена от ищеца, в обекта. Преценил е, че представеният към исковата молба бизнес план се различава от двете заверени копия на този документ, представени от третото неучастващо лице Държавен фонд Земеделие . Според съда, установеното различие в бизнес плановете сочи, че представеният към исковата молба бизнес план, всъщност не е реалната прогноза и не е послужил на ищеца при кандидатстването му за финансиране. Мотивирал се е, че от приложения към делото Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/4321 от 14.07.2016 г. (л. 261-267 от първоинстанционното дело) се установява ,че е налице системно неизпълнение на поетите от Агровал БГ ЕООД задължения към Държавен фонд Земеделие по договора за отпускане на финансова помощ по Мярка 121. Съобразил е и кредитирал посоченото в обстоятелствената част на акта (стр. 2 от същия), че към края на 2015 г. ищецът се позовава пред Фонда на обективни причини, възпрепятстващи го да насели животновъдния обект с необходимия брой животни в рамките на уговорените срокове, за което е поел ангажимент, съгласно одобрения бизнес план. Съдът е преценил и отразеното в АУПДВ, че, въпреки дадената отсрочка от страна на Фонда, ищецът отново не е изпълнил поетите задължения, като не е поддържал количествените и стойностните показатели по одобрения бизнес план на обекта. На база установеното от фактическа страна в АУПДВ е обосновал извод, че още преди издаването на отмененото като незаконосъобразно, Разпореждане 01 от 29.11.2016 г. ищецът не бил в състояние да изпълни задълженията си по проекта за отглеждане на конкретно посоченото в бизнес плана количество патици и не могъл да организира работата си по начин, гарантиращ му ефективност и достигане на производствен капацитет, съответно реализиране на печалба. Приел е, че и без да е било издадено процесното Разпореждане за спиране на работата в животновъдния обект, същият не е работел ефективно, съответно не е реализирана търговска печалба. Аргументирал се е и с приобщената към доказателствения материал Заповед 03-РД/2617 от 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (л. 54 от адм. дело 390/2019 г. по описа на Административния съд София-област), с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане с УИН 23/04/1/0/02425 на кандидата Агровал БГ ЕООД. Съгласно посоченото в тази заповед, към заявлението била приложена декларация, в която ищецът декларирал, че, към 07.12.2016 г., в животновъдния обект са налични 5 800 броя патици. Съдът се мотивирал, че по делото е останало неизяснено как, след като според ищеца собственият му животновъден обект в землището на с. Живково е спрян от експлоатация с незаконосъобразното Разпореждане, 8 дни след неговото издаване дружеството подава заявление за финансиране на този обект. Допълнително се е аргументирал, че в хода на съдебното производство пред него е установено, че ищецът фактически е бил възпрепятстван да извършва действия по отглеждане на патици за периода от 10.11.2017 г. до 10.10.2018 г., доколкото през този период в страната е действала Заповед РД 11-2332 от 10.11.2017 г. (л. 30-31 от първоинстанционното дело), с която на територията на Република България, поради констатирани огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците, е въведена забрана и контролни мерки по отношение придвижването на новоизлюпени/еднодневни водоплаващи птици, включително за населване в животновъдни обекти. Приел е, че, обективно, за този период ищецът не би могъл да извършва търговия и да реализира печалба от дейността си по отглеждане на патици. Мотивиран по този начин, Административният съд София-област отхвърлил, като неоснователни и недоказани, всички предявени от Агровал БГ ЕООД искови претенции за обезщетяване на имуществени вреди. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно.

Съдът е формирал фактическите си констатации въз основа на събраните по делото доказателства, които е обсъдил подробно. При допускането, събирането и кредитирането на доказателствата, първоинстанционния съд не е допуснал съдопроизводствени нарушения. Формираните от съда изводи са обосновани и съответни на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях, административният съд е приложил правилно материалния закон.

В тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ. В конкретния случай, недоказана е останала причинно-следствената връзка между твърдените от ищеца вреди и отмененото разпореждане за спиране експлоатацията на обекта.

По делото са налице данни, че във въпросния животновъден обект на ищеца са отглеждани патици през 2016г. но не в капацитета, за който обектът е заявен пред Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, за подпомагане. Видно от обстоятелствената част на влезлия в сила Акт за установяване на публично държавно вземане 01-2600/4321/14.07.2016г. е, че към 14.12.2015г. в животновъдния обект са отглеждани 300 броя животни, а към месец април 2016г. в животновъдния обект са се намирали 844 броя животни. От друга страна, в отмененото разпореждане, от чието действие се претендират вредите е отбелязано, че към 29.11.16г. в обекта не се отглеждат птици. Подобна констатация се съдържа и в Доклад на длъжностни лица при БАБХ от 30.11.2016г.( лист 26-29 от делото пред АССО). От Протокол от 14.11.2017г., съставен от инж. Димитров, д-р Найденска и д-р Илиев, всичките длъжностни лица в БАБХ се установява, че към момента на проверката и в двете халета на животновъден обект 2065-0083, собственост на Агровал БГ ЕООД ( въпросният, който разпореждането от 29.11.2016г. касае), се отглеждат около 5000 бр. птици, заредени на 15.09.2017 година. Оспорването от ищеца на този протокол не е доказано, а напротив показанията на св. Найденска потвърждават констатациите в него.

Следователно, установено е, че преди датата на издаване на процесното разпореждане, ищецът е отглеждал патета във въпросния обект, но като численост, значително под капацитета на обекта, към датата на разпореждането в обекта не е имало патета, а такива са отглеждани и след датата на разпореждането по време на действието му в значително по-голям брой. Следователно, верен и съответен на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че отглеждането на патици във въпросния обект на ищеца е продължило и след процесното разпореждане. Другият извод, който се налага от направената констатация е, че ищецът би следвало обективно да е реализирал приходи от дейността си в обекта (предвид броя на отглежданите патици) и след въпросното разпореждане, и то в по-висок процент от периода преди това.

От друга страна, ищецът е бил наясно относно изискванията ( предписание 15/29.11.2016г. на длъжностно лице при ОДБХ СО, което не е обжалвано, съответно не е отменено) за законосъобразното функциониране на въпросния животински обект. От волята на управляващия собственик на дружеството е зависело изпълнението на тези изисквания с цел преустановяване действието на разпореждането, в случай, че то е било увреждащо икономическите му интереси. Ищецът не е ангажирал доказателства по делото, че дадените на 29.11.2016г. предписания, изразяващи се в необходимостта от обособяване на място за временно съхранение на тор, до извозването им на мястото, определено от местната административна власт, да се обозначат силозите за съхранение на фуража и пелети, и да се номерират сградите за отглеждането на патиците, са незаконосъобразни и ненужни за целите на дейността му. Видно от съдържанието на Протокол от 14.11.2017г., изготвен в изпълнение на Заповед РД11-2356/13.11.2017г., животновъдният обект на ищеца една година по-късно ( от предписанието) продължава да е без изградено торохранилище за временно съхранение на торта и използваната постеля.

Съвкупната преценка на установените по делото обстоятелства, а именно липсата на птици в обекта към момента на разпореждането, обвързаността на действието на разпореждането с изпълнение на предписанието от същата дата, бездействието на ищеца да изпълни предписанието, продължаващо една година след него, както и липсата на твърдение от негова страна, че даденото предписание е обективно невъзможно за изпълнение в предоставения срок 01.02.2017г. води до два възможни извода че ищецът не е имал интерес от изпълнение на предписанието, респективно от отпадане на ограничението, наложено с въпросното разпореждане и/или, че не ги е възприемал като ограничаващи упражняването на дейността в обекта.

По делото са налице данни в подкрена и на двата извода. От заключението от 01.09.20г. на съдебно-ветеринарната експертиза, прието от съда в съдебно заседание, проведено на 01.09.20г. се констатира, че в изпълнение на редица заповеди , издадени от изпълнителния директор на БАБХ, както и такива издадени от министъра на земеделието и храните, през периода 2015-2018г. е имало карантинни (ограничителни) предписания относно придвижването и карантинирането на водоплаващи птици, включително патици. Обстоятелството, че ищцовото дружество е знаело за тези заповеди и се е съобразявало с тях се доказва от изявлението на управителя му в жалба на дружеството до Министъра на земеделието, храните и горите срещу Заповед 03-РД/2617 от 27.06.2018г., издадена от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие ( съдържаща се на лист с 000375 в един от зелените класьори към делото на АССО). Изявлението на управителя на ищцовото дружество в тази жалба е, че Животновъдния обект не е функционирал и поради наличие на форсмажорни обстоятелства издаване на Заповед от страна на БАБХ за забрана населването с новоизлюпени/еднодневни водоплаващи птици в животновъдните обекти на територията на Република България с оглед ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуциена (грип) при птиците във връзка с констатирани огнища на високопатогенни инфлуенца по птиците, което се отнася за от 29.12.2016г. до 28.04.2017г

В подкрепа на втория възможен извод е доказаното по делото обстоятелство, че към 14.11.17г. и в двете халета на въпросния обект на ищеца са се отглеждали около 5000 бр. птици, заредени на 15.09.2017 година.

Горепосочените съображения са в подкрепа на обоснования извод на първоинстанционния съд, че въпросното разпореждане не е в основата на вредите на ищеца, чието обезщетяване той претендира в настоящия процес.

Верен е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на твърдението на ищеца, че заплатените от ищеца лихви за забава за периода 01.08.2017г. 10.10.2018г. по договора за овърдрафт с ПИБ са в причинно-следствена връзка с въпросното разпореждане. По делото не са представени от ищеца доказателства, че договорът за овърдрафт е сключен с цел осъществяване на дейността по отглеждане и търговия с патици, както и че през 2016г.- дружеството е отглеждало патета със средства от кредита, респективно, че неточното обслужване на този кредит се дължи именно на препятствия в стопанската дейност на ищеца, предизвикани от процесното разпореждане.

Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, въз основа на които е преценил като неоснователна претенцията на ищеца за обезщетяване на вреда от неизпълнението на двата договора с Ависпал ЕООД. Съображенията на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. По делото са останали недоказани от ищеца относими за спора обстоятелства, а именно, че той е имал капацитета за изпълнение на подписаните договори, а така също, че действително е заплатил неустойки по тези договори.

Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост и неправилност на извода на съда, за липсата на причинно-следствена връзка между въпросното разпореждане и пропуснатите ползи от реализирането на бизнесплана по проект, финансиран от ДФ Земеделие по Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства . И по този въпрос, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Както правилно е посочил съдът в обжалваното решение, по делото е представен влязъл в сила Акт за установяване на публично държавно вземане от 14.07.2016г., в който са направени констатации за неизпълнение на проекта от страна на ищеца и е определено възстановяване на получените от него средства в размер на 858 523,03лв. ( главница). Тази констатация е достатъчна да се формира извода, формиран и от първоинстанционният съд, че още преди въпросното разпореждане, ищецът е имал изначална невъзможност да достигне показателите, заложени в бизнес плана.

По изложените съображения, касационният съдебен състав преценява, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение. Решението на АССО е правилно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора в касационното производство следва да се уважи изцяло претенцията на ответника по касация, за присъждане на направените в настоящото производство разноски в размер на 16 428 лева. Същите са своевременно поискани и са доказани с представените по делото Договор за правна защита и съдействие между ОДБХ СО и адвокат Л. Цеков за процесуално представителство и защита по настоящото дело срещу дължимо възнаграждение от 13690 лева без ДДС, фактура 000 323/12.05.2022г. с доставчик Л. Цеков и получател ОДБХ София област с услуга процесуално представителство по договор по адм.д. 8250/21г. по описа на ВАС с данъчна основа 13690 лева и ДДС в размер на 2738 лева и бюджетно платежно нареждане до Уникредит Булбанк с наредител ОДБХ София област за сумата по фактурата.

Воден от горното, Върховният административен съд