Решение № 12241 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7080/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Стоименова чрез пълномощника й М. Стоименова, против Решение 2954/07.05.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 11994/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение Ц2153 - 21 113/19.11.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град (ТП на НОИ) за оставяне без уважение на жалбата на оспорващата против Разпореждане [ЕГН]/08.09.2020 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване. В касационната жалба са изложени оплаквания, че директорът на ТП на НОИ София-град се е произнесъл повторно, преди да е налице произнасяне на съда по жалбата й срещу Решение Ц2153 - 21 113/19.11.2020 г. на същия директор. Твърди, че ЕР 1662/08.06.2020 г. на ТЕЛК е влязло в сила, а жалбата срещу ЕР 161/28.08.2020 г. на НЕЛК е подадена от лице, което не попада в кръга лица, посочени в чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗдр.). По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а жалбата му уважена. При условията на алтернативност иска връщане на делото за разглеждането му от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира присъждането на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт София - град е представил писмени бележки чрез процесуалния си представител - гл. юрк. Н. Медарова, в които са изложени съображения по съществото на спора, както и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт, подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение Ц2153-21113/19.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата с вх. Ц1012-21 837/28.09.2020 г. на К. Стоименова против Разпореждане [ЕГН]/08.09.2020 г. и пенсионната преписка е изпратена на ръководителя по Пенсионно осигуряване за извършване на преценка на правото й на пенсия за инвалидност при условията на чл. 98, ал.7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). От фактическа страна съдът е приел, че с Експертно решение (ЕР) 3301/20.11.2017 г. на ТЕЛК, на К. Стоименова е определена 72.00 на сто трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане), със срок на инвалидността до 01.11.2020 година. Прието е, че при последващо (предсрочно) преосвидетелстване на касатора с ЕР на ТЕЛК 1662/08.06.2020 г., органите на медицинската експертиза са й определили 20% трайно намалена работоспособност (ТНР) по причина трудова злополука (с дата на инвалидизиране - 04.06.2019 г.), 74 % ТНР по причина общо заболяване (с дата на инвалидизиране - 03.06.2008 г.) и оценка на работоспособността по съвкупност - 78% вид и степен на увреждане /ВСУ/. Постановен е срок на определения процент до 01.06.2023 година. В тази връзка, с Разпореждане [ЕГН]/3 от 13.07.2020 г. на ръководител Пенсионно осигуряване е заявено да се изплати личната й пенсия, считано от 01.07.2020 г., на основание чл. 75 и чл. 30, ал. 3 НПОС, до 01.06.2023 г. в същия размер. На 28.08.2020 г. пенсионният орган е бил уведомен от НЕЛК, че ЕР на ТЕЛК 1662/08.06.2020 г. е обжалвано от осигурителя на Стоименова по реда на чл. 112 от Закона за здравето. Съобразно фактите по преписката е постановено Разпореждане [ЕГН] от 08.09.2020 г., с което е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Стоименова за 72% ТНР до 01.11.2020 г., който процент е посочен в ЕР 3301/20.11.2017 г., а Разпореждане [ЕГН]/13.07.2020 г., издадено, съгласно ЕР на ТЕЛК от 08.06.2020 г., е отменено като неправилно. С ЕР 2162/28.08.2020 г. на НЕЛК, получено в ТП на НОИ - София-град на 08.09.2020 г., ЕР 1662/08.06.2020 г. на ТЕЛК е отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. Съдът е установил, че Стоименова е предявила жалба пред Административен съд София - град (АССГ) срещу ЕР 2162/28.08.2020 г. на НЕЛК, по която е образувано адм. дело 9963/2020 г. по описа на АССГ, приключило с Решение 288/15.01.2020 г., с което жалбата й е отхвърлена. Посочил е, че решението не е влязло в сила, тъй като е обжалвано с подадена от Стоименова касационна жалба пред Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е приел, че в случая приложение намира чл. 98, ал. 7 КСО. Аргументирал се е с обстоятелството, че след като НЕЛК е отменила ЕР 1662/08.06.2020 г. на ТЕЛК и е върнала същото на ТЕЛК за ново освидетелстване на касатора, а решението НЕЛК е обжалвано по съдебен ред до окончателно приключване на спора, евентуално до ново произнасяне на ТЕЛК, не е налице определен процент на ТНР на Стоименова, който процент е относим за размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Решението е правилно. Предвид установените релевантни факти, направените изводи от решаващия съд са правилни и обосновани. Не се споделят посочените от касатора оплаквания, че ЕР на ТЕЛК с 1662/08.06.2020 г. е влязло в сила. Първоинстанционният съд е приел, че Стоименова излага неверни данни за влизането в сила на посоченото ЕР на ТЕЛК, като е изложил подробни мотиви защо не споделя това твърдение на Стоименова, към които настоящата касационна инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК. В разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО е предвидено, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, както е в случая, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В случая са изпълнени предпоставките по посочената разпоредба - с постановеното ЕР на ТЕЛК 1662/08.06.2020 г., на К. Стоименова са определени 20% трайно намалена работоспособност (ТНР) по причина трудова злополука, 74% ТНР по причина общо заболяване и оценка на работоспособността по съвкупност - 78% вид и степен на увреждане, но това решение е обжалвано от осигурителя на Стоименова пред НЕЛК, т. е. по реда на чл. 112 ЗЗдр. пред НЕЛК. От друга страна, постановеното ЕР 2162/28.08.2020 г. на НЕЛК, с което ЕР на ТЕЛК 1662/08.06.2020 г. е върнато на ТЕЛК за ново разглеждане, е обжалвано пред АССГ от Стоименова, като към датата на постановяване на Разпореждане [ЕГН]/08.09.2020 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване, производството по обжалването не е било приключило с влязло в сила ЕР на НЕЛК или с решение на съда. Следователно, правилно органът е приел в оспореното пред първоинстанционния съд Решение Ц2153 - 21 113/19.11.2020 г., че пенсионният орган следва да извърши преценка относно правото на Стоименова на пенсия за инвалидност при условията и размера по чл. 98, ал. 7 КСО, като се вземе предвид процентът на ТНР, определен в предишно, влязло в сила, ЕР на ТЕЛК 3301/20.11.2017 г., който срок (01.11.2020 г.) на ТНР не е изтекъл при постановяване на Разпореждане [ЕГН]/08.09.2020 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване. По силата на тази разпоредба, Стоименова следва да получава пенсия в размер на социалната пенсия за старост до влизането в сила на ЕР на НЕЛК или на съответното решение на съда. Съгласно чл. 98, ал. 8 КСО, действителният размер на пенсията следва да бъде определен след влизане в сила на решението по ал. 7, от датата на придобиване на правото, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. С обжалваното решение на директора на ТП на НОИ София-град административният орган е постановил именно изпращане на преписката на ръководителя на ПО за извършване преценка на правото на Стоименова на пенсия за инвалидност при условията на чл. 98, ал. 7 КСО. Като е изложил мотиви в същия смисъл Административен съд София-град е постановил правилно решение. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по делото за един юрисконсулт. К. Стоименова следва да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 100 (сто) лева, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение