Решение № 11950 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5702/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение 54 от 02.03.2023г., постановено по адм.д. 301/2022г. Административен съд Смолян е отхвърлил като неоснователна жалбата, подадена от АКРИМА ЛАЙТ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от управителя А. Велков, срещу ревизионен акт Р 16001621002113 091 001 от 29.06.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е установен корпоративен данък за 2016г. в размер на 4 762,22лв. и е потвърдил ревизионния акт в частта, в която е установен корпоративен данък за 2016г. в размер на 4 762,22лв. С решението съдът е отменил посочения ревизионен акт в частта, с която са установени задължения за корпоративен данък за 2015г. в размер на 40 150,59лв. и лихви в размер на 25 442,99лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2016г. в размер на 18 480,24лв. с прилежащи лихви. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ТД на НАП Пловдив разноски по делото в размер на 6 593,41лв. С определение 179 от 05.04.2023г. по същото дело съдът е отхвърлил искането в молба с вх. 926/17.03.2023г. от С. Калдъшев, като пълномощник на директора на Д ОДОП Пловдив, за изменение на решение 54 от 02.03.2023г., в частта му за разноските. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба Е. Райчева в качеството й на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, приподписана от процесуален представител главен юрисконсулт С. Калдъшев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Смолян в отменителната му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано, съответно е недопустимо в една част. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени, съответно обезсили решението на Административен съд Смолян и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество АКРИМА ЛАЙТ ООД, сега ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Борино, обл.Смолян, с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], [адрес], представлявано от управителя А. Велков, не взема становище по касационната жалба. Срещу постановеното определение 179 от 05.04.2023г. по делото е подадена частна жалба от Е. Райчева в качеството й на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, приподписана от процесуален представител главен юрисконсулт С. Калдъшев. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд Смолян е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени оспореното определение и вместо него да постанови друго такова, с което да измени първоинстационното решение в частта му за разноските и в полза на приходната администрация бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 8 536,83лв. Ответното по частната жалба дружество АКРИМА ЛАЙТ ООД, сега ЕООД, не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. Решението на Административен съд Смолян е неправилно поради допуснати множество съществени процесуални нарушения при постановяването му. От данните по делото е видно, че с обжалваното решение Административен съд Смолян е отхвърлил като неоснователна жалбата, подадена от АКРИМА ЛАЙТ ООД, понастоящем ЕООД, [ЕИК], със седалище гр.София, [улица], [адрес],представлявано от управителя А. Велков, срещу ревизионен акт Р 16001621002113 091 001 от 29.06.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 416 от 14.09.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, в частта, в която е установен корпоративен данък за 2016г. в размер на 4 762,22лв. и е потвърдил ревизионния акт в частта, в която е установен корпоративен данък за 2016г. в размер на 4 762,22лв. С решението съдът е отменил посочения ревизионен акт в частта, с която са установени задължения за корпоративен данък за 2015г. в размер на 40 150,59лв. и лихви в размер на 25 442,99лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2016г. в размер на 18 480,24лв. с прилежащи лихви. С процесния ревизионен акт на АКРИМА ЛАЙТ ООД, сега ЕООД, са определени задължения за корпоративен данък по периоди и размер както следва: за 2014г. 40 231,75лв. главница и лихви 29 590,87лв.; за 2015г. 40 150,59лв. и лихви 25 442,99лв. и за 2016г. 21 531,43лв. и лихви 11 460,42лв. С решението на директора на Д ОДОП -Пловдив ревизионният акт е потвърден в частта за определените задължения за 2015г. и 2016г., а за 2014г. е изменен, като главницата е намалена от 40 231,75лв. на 892,94лв., а за лихвите от 29 590,87лв. на 656,77лв. Ревизионният акт е обжалван пред първоинстанционния съд в потвърдената част или общо за 62 574,96лв. главница и 37 560,18лв. лихви. С молба на л.831 от първоинстанционното дело жалбоподателят чрез своя пълномощник адв. З. Сираков е заявил, че оттегля жалба си в частта за определените задължения за 2014г. и за 2016г. в размер на 16 769,21лв. и съответните лихви. Молба в същия смисъл е депозирана и с вх. 3495 от 24.11.2022г. на л.843 от първоинстанционното дело. По така подадената молба за оттегляне на жалбата в посочените части няма произнасяне от страна на първоинстанционния съд. Това от своя страна означава, че в такава хипотеза същият е бил длъжен да се произнесе по подадената първоначална жалба, каквото произнасяне няма. По отношение на определените задължения за 2016г. съдът произнася три диспозитива. С първия от тях съдът отхвърля жалбата на дружеството за 4 762,22лв. корпоративен данък, а с втория потвърждава ревизионния акт в същата част. С третият диспозитив съдът отхвърля жалбата на дружеството за определени задължения за корпоративен данък в размер над 18 480,24лв. И по трите диспозитива няма посочване на размера на лихвите, за които ревизионният акт се отменя или потвърждава, а от мотивите на решението не става ясно на какво точно основание е определена сумата от 18 480,24лв., над която ревизионния акт се отменя. Макар и голямо по обем, решението няма собствени мотиви. В по-голямата си част същото съставлява възпроизвеждане на констатациите на ревизионния акт, доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и депозирани основно и допълнително заключения по назначена съдебно-счетоводна експертиза. Решаващите мотиви на съда за отмяна на ревизионния акт в посочените по-горе части се състоят в преповтаряне на заключенията на експерта. Липсва произнасяне по доводите на приходния орган за преобразуване на финансовия резултат за двата данъчни периода, в това число следва ли да се преобразува финансовия резултат на дружеството със сумите получени като финансова помощ от ДФ Земеделие , изграденият масив с Пауловния съставлява ли амортизируем акт, съответно ако съставлява, какъв следва да бъде годишния процент на амортизация. Не са обсъдени и други решаващи доводи на приходния орган като този, че по време на ревизията от страна на задълженото дружество не са представени амортизационни планове / която констатация е потвърдена и от вещото лице, което е заявило, че за нуждите на експертизата само е съставило такъв план/, че представените при административното и съдебното оспорване доказателства са новосъздадени за да обслужат защитната теза на страната, като не съответстват на публикуваните Годишни финансови отчети за 2014, 2015 и 2016г. в Агенцията по вписванията и прочие. От друга страна, от констатациите на ревизионния акт и решението на директора на Д ОДОП Пловдив, постановено при административното оспорване, е видно, че финансовия резултат на дружеството за 2015 и 2016г. е преобразуван и на основание чл.26,т.2 ЗКПО със суми за разходи, които не са документално обосновани, както и на основание чл.78 ЗКПО със суми по получени финансирания по схемата за единно плащане на площ , както и по чл.77,ал.1 ЗКПО с разходи отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. По отношение на това преобразуване и произтичащите от това задължения за корпоративен данък също няма произнасяне. Допуснати нарушение обуславят наличие на хипотеза по чл.222,ал.2,т.1 АПК, поради което решението на Административен съд Смолян следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва на първо място да се произнесе по направеното оттегляне на жалбата в посочените части, а след това да постанови решение, с което да се произнесе по всички доводи и аргументи на страните. Като неправилно/размерът на възнаграждението се определя според действащите правила към момента на постановяване на решението, а не към момента на образуване на делото/ и свързано с първоинстанционното решение, следва да бъде отменено и обжалваното определение по разноските 179 от 05.04.2023г. При условията на чл.226,ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл.222,ал.2,т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,