Решение № 46 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 540/2009 г.

Решение № 46 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 540/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК . Образувано е по молба на адв. Н пълномощник на Г. И. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 18.12.2008 г. постановено по гр. д. № 3095/2007 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е оставено в сила въззивно решение от 2.03.2007 г. постановено при условията на чл. 218з ал. 1 ГПК (отм.) по гр. д. № 1007/2006 г. на П. окръжен съд. Представя нот. акт № 46, т. I, дело № 62/1953 г. и скица на имот пл. № 956,кв. 104 по обезсиления план на гр. В. от 1957 г. С последваща молба от 19.06.2009 г. представя заключение на инж. С, изготвено по гр. д. № 16/2009 г. по описа на РС- В. Поддържа се, че, представените доказателства са новооткрити и от съществено значение за спора между страните, тъй като са се снабдили с тях едва след приключване на делото в касационната инстанция. Моли се за отмяна на атакуваното решение. Ответникът по молбата за отмяна "Пемс" О. гр. В., ч. пълномощниците си адв. К адв. Людмила С. е на становище, че същата е неоснователна, тъй като представените писмени доказателства са неотносими към спора. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е депозирана в срока в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е прието, че процесния имот е отчужден по ЗПИНМ, който закон не попада в приложното поле на ЗОСОИ, а молителите - ищци не се легитимират като собственици на имота, защото отказът на Министъра на икономиката за реално връщане на имота е оставен в сила с решение от 2001 г. на ВАС. Освен това те не са искали възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., поради което разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОСОИ е неприложима. Имотът е актуван през 1998 г. за частна държавна собственост и е бил включен в активите на ЕООД"В", който е прехвърлил дялове по приватизационен договор на ответното дружество "П" ООД. В случая молителят претендира отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора, т. е. основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. В настоящия случай представени писмени доказателства нямат тези характеристики. Те не съдържат и юридически и доказателствени факти спрямо спорното правоотношение, за да се приеме, че ако бяха известни на съда по същество, той можеше да направи друг извод за основателността на предявения иск за ревандикиране на имота. Представената като доказателство скица на имота е неотносима, тъй като няма вещно-прехвърлителен ефект и не доказва право на собственост, а нот. акт. № 46 от 1953 г. потвърждава извършеното отчуждително мероприятие на имота. Позоваването на съдебно-техническата експертиза, назначена по друго висящо дело, не съставлява годно доказателство в друг съдебен процес, освен в този, в който е допусната и приета по установения в чл. 157 и сл. ГПК (отм.) ред. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора на ответника се дължат направените разноски за настоящето производство в размер на 800/осемстотин/лева. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I г. о.