Решение № 832 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9475/2011 г.

Решение № 832 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9475/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ганчо Нейков Желязков, против Решение № 4685/04.04.2011 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 851/2010 г., с което е отменено решение № 224/03.12.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по адм. преписка № 229/2008 г. Срещу същото решение е подадена касационна жалба от Комисията за защита от дискриминация. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поддържани от двамата касатори, се иска отмяна на решението. Ответникът - Агенция за социално подпомагане, гр. София, представляван от адв. Францов, оспорва жалбата. Ответниците - Костадин Атанасов Трендафилов, директор на дирекция "Социално подпомагане", гр. Пловдив, Галина Гавазова - социален работник в отдел "Закрила на детето" към дирекция "Социално подпомагане", гр. Пловдив, Вера Христова, главен експерт в дирекция "Закрила на детето" към Агенцията за социално подпомагане, гр. София и Гергана Дрянска, изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане, гр. София, всички редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не ангажират становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни и следва да бъде оставени без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустима. За да се произнесе по същество, съобрази следното: С обжалваното решение е отменено решение № 224/03.12.2009 г., постановено от Комисията за защита от дискриминация по адм. преписка № 229/2008 г., в частта, в която спрямо Ганчо Нейков Желязков е установено дискриминационно отношение по признак "пол" от страна на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Пловдив, представлявана от директора Константин Трендафилов и на Агенцията за социално подпомагане (АСП), представлявана от директора Гергана Дрянска и на Константин Трендафилов и Гергана Дрянска са наложени глоби на осн. чл. 78, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и на ДСП - Пловдив и на АСП - София са дадени задължителни предписания по чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. За да постанови този резултат, тричленният състав на ВАС е приел, че оспореният пред него административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон и не съответства на целта на закона. Конкретните съображения, изложени в мотивите са, че инициирано от Желязков производство по издаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване е проведено в съответствие с нормативните правила и изисквания и не е установено да са прилагани разграничителни критерии, по които действията на двамата ръководители да целят дискриминиране на кандидат - осиновителя за разлика от тези на другите кандидат - осиновители. Постановеният отказ за вписване в регистъра не е в резултат на дискриминация по признак "пол", а се основава на становището на социалните работници, че Желязков няма необходимата психо-емоционална нагласа да бъде осиновител - има недостатъчно убедителен и хаотичен мотив за отглеждане на дете на възраст от 1 до 3 години, който не е конкретизиран в хода на цялото производство, установена е липса на ясна потребност от нуждите на дете в ранна детска възраст и начините за тяхното преодоляване, както и доказаната емоционална лабилност на кандидата. Фактическата обстановка е правилно установена от тричленния състав на ВАС, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Безспорно е по делото, че Желязков е подал заявление до ДСП - Пловдив с искане да му бъде разрешено пълно осиновяване на дете от 1 до 3 години. Проведено е социално проучване на кандидата по реда на Семейния кодекс, събрани са редица доказателства, включително за участието на Желязков в курс за кандидат-осиновители в Комплекс за социални услуги на деца и семейства (КСУДС) - Пловдив, изготвен е доклад на социалните работници за значителни затруднения в общуването с кандидата, произтичащи от лични нападки, обиди и агресивно отношение към тях в хода на проучването, както и за субективни оплаквания от страна на Желязков за негативно отношения на социалните работници от Центъра към него, неравно третиране, изразяващо се в обстоятелството, че с него са работили не един, а двама социални работници. При данни за нестабилно поведение от страна на Желязков ДСП - Пловдив е поискала преглед от клиничен психолог, което също е счетено от кандидата като неравностойно третиране в сравнение с другите кандидати. С мотивиран отказ № 02/22.07.2008 г. на директора на АСП - ДСП - Пловдив е отказано вписването на Желязков в регистъра на осиновяванията в условията на пълно осиновяване. Решението е правилно. Тричленният състав е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, поотделно и съвкупно като правните му изводи кореспондират със събрания доказателствен материал по административната преписка и делото, правилно е стигнал до извода, че решението на КЗДискр е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материално-правни норми. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изложените мотиви в обжалваното решение, както и направените правни изводи. ЗЗдискр цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране, съгласно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр няколко хипотези. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на закона е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на специалната правна норма. В конкретния случай не са налице белезите за допусната пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на основата на признака "пол" по отношение на Ганчо Желязков при участието му в процедура по вписване в списъка на осиновяванията в условията на пълно осиновяване. Не са налице данни за различно третиране на жалбоподателя в сравнение с останалите участвали участници при сравними сходни обстоятелства при провеждане на задължителното проучване, регламентирано в СК, което почива на обективни критерии прилагани спрямо всички участници. Нормативната уредба на сложната процедура по допускане на пълно осиновяване от лице- български гражданин, преминава през няколко етапа. Първият етап приключва с разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване след извършване на социално проучване за проверка годността на осиновяващия. Този етап приключва с мотивирано заключение на социалния работник за издаване или отказ за издаване на разрешение за вписване на лицето в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване. Водещ принцип в цялото производство е този на осигуряване по най-добър начин на интересите на детето. Те следва да бъдат всестранно защитени, включително и при преценката дали даден кандидат притежава необходимите качества да бъде осиновител. В случая проведената процедура не се различава от тази прилагана към други кандидат-осиновители. Отказът да бъде вписан в регистъра се основава на становището на социалните работници, че не е годен за осиновител, мотивирано с установеното при проучването, а не с обстоятелството, че е мъж. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че в административната преписка се съдържат доказателства за допуснати осиновявания от кандидат-осиновители от мъжки пол. По изложените съображения, възприемайки изводите за незаконосъобразност на обжалвания административен акт на Комисията за защитата от дискриминация, решението на съда е постановено в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване с касационните жалби за такова нарушение е неоснователно. Решението е постановено при липса на отменителното основание посочено вчл. 209, т. 3 пр. 1-во от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,