Решение № 6945 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1164/2021 г.

Решение № 6945 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1164/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител гл. юрк. Т. Л., срещу решение № 1507 от 02.03.2020 г., постановено по адм. дело № 12914/2018 г. от Административен съд – София - град, поправено с решение № 7127 от 09.12.2020 г. по същото дело. С него е отменено уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/3039 от 23.08.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на "ВДК - Дапалис" ЕООД е отказано финансово подпомагане по негово заявление за плащане с УРН 454217 от 18.04.2015 г. в размер на 27 913, 86 лв. Със същото решение съдът е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне в отменената част на административния акт, съобразно указанията, дадени с мотивите на решението в 14-дневен срок от влизането му в сила. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба се прави искане за отмяната му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника. Ответникът – "ВДК - Дапалис" ЕООД, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага оспорваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София град е отменил по жалба на "ВДК - Дапалис" ЕООД уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/3039 от 23.08.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на "ВДК - Дапалис" ЕООД е отказано финансово подпомагане по негово заявление за плащане с УРН 454217 и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне в отменената част на административния акт, съобразно указанията дадени с мотивите на решението. С процесното уведомително писмо на жалбоподателя е оторизирана субсидия по мярка 214 в размер на 530 363. 34 лв. и му е отказано финансово подпомагане за сумата 27 913, 86 лв. до пълния предявен размер, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в някои от заявените за подпомагане БЗС (в общ размер на 3. 66 ха), както и поради неспазени базови и други изисквания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия и в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност. Счел е, че УП е издадено при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 59, ал. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 от АПК, тъй като административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта и липсват конкретни мотиви, относно материалноправните основания, с които е наложена санкцията на жалбоподателя. Отделно от изложеното, съдът е приел, че актът е издаден в противоречие с приложимите материалноправни норми. Съдът е разгледал реда и условията за подпомагане на земеделски стопани, извършващи земеделска дейност, насочена към подобряване на опазването на околната среда по мярка 214, регламентирани в Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2009 г.) Позовал се е и на приетата през 2012 г. на основание чл. 16 от Наредба № 11/2009 г. Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 г., която ще се прилага за заявления, подадени през кампания 2015 г., като е счел, че неправилно е приложена, утвърдената със заповед №РД 09 - 909 от 08.12.2015 г. на министъра на земеделието и храните, Методика. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която е била приета от съда като обективно изготвена и неоспорена от страните. От заключението се установява, че за кампания 2015 г., жалбоподателят е заявил за подпомагане по мярка 214, общо 306 парцела с площ 1579. 27 ха., като е подал два коригирани плана за въвеждане в сеитообращение за площите, включени в заявлението по мярка 214 - АП24, като вещото лице е установило, че този план не е взет предвид от органа при определяне несъответствията по плана. Според заключението, посочените в коригирания план парцели са съгласно номерацията им за кампания 2013 г., а ДФЗ - РА е ползвала първоначално приложения план за сеитооборот, за да установи изпълнението на поетия ангажимент. Според вещото лице номерата на парцелите и физическите блокове се подават от МЗХ и ДФЗ и жалбоподателя не носи никаква отговорност и промяна в номерата на парцелите е налична дори, когато техните граници са изцяло идентични през годините. От анализа на обжалваното уведомително писмо, вещото лице е установило, че освен санкцията за наддекларирани площи е наложена и санкция за неспазване на поетия ангажимент със сеитооборотния план, който ангажимент е санкциониран с 5% от сумата за получаване. Вещото лице е констатирало, че при налагане намаленията за подадени заявления през 2012 г., следва да се спази методиката от 2012 г. и за това нарушение санкцията е 2%, а не 5% с колкото е санкциониран жалбоподателя, съгласно методиката от 2015 г. като според вещото лице и в двете методики не е определен процент на неизпълнение, над който се налага санкция за неспазени изисквания за управление. За безспорно установено съдът е приел, че през процесната 2015 г. сеитбооборотният план, одобрен в първата година на поетия агроекологичен ангажимент, е бил променен. Коригираният план за сеитбообръщение, подписан от дипломиран агроном е представен от жалбоподателя в ДФЗ, заедно със Заявлението за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2015 г., с което било спазено изискването на чл. 47, ал. 8, 9, 10 и 11 (редакцията ДВ, бр. 89 от 2014 г., в сила от 28.10.2014 г). Следователно за процесната година не били нарушени изискванията по управление на агроекологичните дейности по опазване на почвите и водите, установени в чл. 46 – чл. 48 от Наредба № 11/2009 г., следователно липсвало основание за прилагане на намаление на субсидията с 5%, съгласно Методиката от 2015 г. Обжалваното решение е правилно. Правилни са изводите на първостепенният съд, че оспореното уведомително писмо е издадено при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 59, ал. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 от АПК, тъй като административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта и липсват конкретни мотиви, относно материалноправните основания, с които е наложена санкцията на жалбоподателя. Същото не съдържа нито фактически основания, нито годно правно основание, на което е постановен отказът за подпомагане. От съдържанието му не може да се установи в какво се изразяват нередностите за всеки един от заявените за подпомагане парцели, като в същото време не е посочено и конкретното правно основание, на което е постановен отказът. Не е отбелязано и няма как от съдържанието на словесната и таблична част на акта да се изведе коя от посочените множество правни норми е приложима. От съдържанието на писмото не става ясно също така, дали е прието че не са спазени базови изисквания, извършени чрез проверка на място от Технически инспекторат към РА, така както е посочено на стр. 4 в поясненията към колона 7, или изискванията за управление по мярката и липсват конкретни мотиви, как е установена недопустимата за подпомагане площ на парцелите посочени в колона 9 в поясненията към която е посочено, че представлява разлика между декларираната и установена площ на парцела (наддекларирана площ), както и площи с установено неспазване на базови изисквания, без конкретно да са посочени кои са те. Не могат да се извлекат мотиви на процесното уведомително писмо и от предхождащата го документация. Според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите на акта могат да се съдържат в други документи, съдържащи се в преписката. Това съответно са документи, които предхождат издаването на акта, документи, от които става ясно какви точно действия са извършени от органа и какви нередовности са констатирани при тях, за да може от това да се изведе фактическото основание на акта. Липсата на изложени конкретни фактически и правни основания, прави невъзможна преценката на съда за неговата законосъобразност. Недопустимо е едва в съдебното производство по оспорване на акта да се излагат мотивите му, както е станало в настоящия случай. Не може също да се създават или допълват мотивите на административния акт чрез назначена експертиза в рамките на съдебното производство. С оглед на това следва да се приемат за правилни развитите от административния съд доводи за липса на изложени фактически и правни основания в уведомителното писмо, обуславящи неговата незаконосъобразност на самостоятелно основание. Съдът е изложил мотиви и за материалната незаконосъобразност на оспореното пред него уведомително писмо, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Видно от данните по делото, със заявление с УРН 454217 "ВДК - Дапалис" ЕООД е заявило за подпомагане за 2015 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания", подмярка "Опазване на почвите и водите", направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" общо 306 броя БЗС с площ от 1579. 27 ха. По отношение на наложената редукция в размер на 5 % от одобрената за подпомагане сума правилно първоинстанционният съд е приел, че е незаконосъобразно наложена. От данните по делото се установява се, че намалението на оторизираната площ е на основание т. 6 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., одобрена със заповед №РД 09-909 от 08.12.2015 г. Наложената на "ВДК - Дапалис" ЕООД санкция касае неспазване на одобрения сеитбооборотен план за период от пет години. Този извод следва от приетото заключение на СТЕ, но не и от фактически и правни основания, изложени в оспореното писмо. Условията и редът за подпомагане на земеделските стопани по мярка 214 са посочени в Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Според чл. 47, ал. 1, т. 1 от тази наредба при управление на дейностите по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" подпомаганите лица са длъжни да подготвят и спазват петгодишен план за минимум четириполно сеитбообращение за пет години, който се заверява от дипломиран агроном. Съгласно чл. 16 от Наредба № 11, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели не са спазени изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. В случая се установява, че за "ВДК - Дапалис" ЕООД стопанската 2015 г. е четвърта година от поетия агроекологичен ангажимент по заявената за подпомагане мярка 214, подмярка "Опазване на почвите и водите", направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите", с код АП24 по Приложение 1 б към чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. Дружеството се е възползвало от възможността да представи изменен сеитбооборотен план, заверен от дипломиран агроном още с подаване на заявлението за 2015 г. Съгласно приложимата редакция на чл. 47, ал. 1, ал. 8 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. (ДВ, бр. 89 от 2014 г., в сила от 28.10.2014 г.), при управление на дейностите по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите", до края на приема на заявления за плащане за кампания 2015 г., съгласно изискванията на Наредба № 5 от 2009 г., земеделските стопани имат право да изменят представения петгодишен план за минимум четириполно сеитообращения по ал. 1, т. 1 в частта на планираните култури и да извършат съответстващите промени в плана. Според ал. 11 на чл. 47, също в сила от 28.10.2014 г. изменените петгодишен план за минимум четириполно сеитообращение и план за балансирано торене се прилагат към заявлението за плащане през кампания 2015 г., заедно с копието от диплома на агронома, който е заверил плановете. По делото е безспорно установено, че тези изисквания са спазени от заявителя и с подаване на заявлението за подпомагане от 13.05.2015 г. е подаден коригиран план за сеитообращения за площите, включени в заявлението по мярка 214 - АП 24 и който план не е взет предвид от административния орган при извършване на административните проверки за съответствие. Поради това правилно административният съд е приел, че за стопанската 2015 г. не са били нарушени изискванията по управление на агроекологичните дейности по опазване на почвите и водите, установени в чл. 46 – чл. 48 от Наредба № 11/2009 г., както и базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 и следователно е липсвало основание за прилагане на намаление на субсидията с 5%, съгласно посочената Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 г. По изложените съображения решението, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а ответника по касация не претендира разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,