Решение № 83 от 3.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2290/2015 г.

Решение № 83 от 3.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2290/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова Производството е по чл. 250 ГПК. По реда на чл. 290 ГПК по делото е постановено решение № 160/2015 г. от 29.02.2016 г. С молба вх. № 3103 от 23.03.2016 г. касаторът И. А. Ч., чрез пълномощника си адвокат Г. Г. М. от САК, е поискал допълване на решението, като бъде признато за установено по отношение на ответницата Р. Г. Ч., че И. А. Ч. е собственик на 127 404/231 206 идеални части от недвижим имот, представляващ гараж, находящ се в жилищна сграда с административен адрес: [населено място], [улица], както и на основание чл. 108 ЗС Р. Г. Ч. да бъде осъдена да предаде на И. А. Ч. владението върху този недвижим имот. С молба вх. № 4410 от 25.04.2016 г. Р. Г. Ч. поддържа, че искането по чл. 250 ГПК е неоснователно. На първо място, настоящият състав на съда намира, че не се налага провеждането на открито съдебно заседание, поради което пристъпва към произнасяне по съществото на депозираната в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК след проведено закрито съдебно заседание. Данните по делото сочат, че с исковата молба като предмет на разглеждане са въведени установителен иск за изключителна собственост на гараж - самостоятелен обект с идентификатор 72624.622.1095.3.53 на основание пълна транформация на лично имущество по чл. 21, ал. 2 СК (отм.), както и осъдителен иск по чл. 108 ЗС с искане да се признае за установено, че на основание пълна транформация на лично имущество И. А. Ч. е изключителен собственик на апартамент - самостоятелен обект с идентификатор 72624.622.1095.3.10, като Р. Г. Ч. бъде осъдена да предаде на И. А. Ч. владението върху апартамента. С определение № 318 от 25.09.2015 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на И. А. Ч. срещу въззивно решение № 208 от 04.12.2014 г. по в. гр. д. № 494/2014 г. на Апелативен съд - [населено място] САМО в частта му, в която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 108 ЗС, т. е. по отношение искането за предаване владението на апартамента. Така, считано от 25.09.2015 г. производството по претенцията, касаеща собствеността върху гаража, е приключило, като въззивното решение, с което е признато за установено, че И. А. Ч. притежава 23 602/231 206 ид. ч. от гаража на основание трансформирано лично имущество по чл. 21, ал. 2 СК (отм.), е влязло в сила. Изложеното сочи, че в предмета на произнасяне на касационната инстанция не е било включено разглеждането на установителен иск за собствеността върху гаража, нито пък по делото изобщо е било предявявано искане за осъждането на Р. Г. Ч. да предаде на И. А. Ч. владението върху гаража. По тази причина не е налице основание да се приеме, че постановявайки своето решение № 160/2015 г. от 29.02.2016 г. по реда на чл. 290 ГПК касационната инстанция не се е произнесла по цялото искане, с което е била сезирана. Не е налице непълнота по смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК, поради което и молбата с вх. № 3103 от 23.03.2016 г. на касатора И. А. Ч. се явява неоснователна. Като такава тя следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 250 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия