Решение № 210 от 19.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 411/2015 г.

Решение № 210 от 19.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 411/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Б. К. срещу решение № 4 от 12.01.2015 г. по внохд № 667/2014 г. на Софийския апелативен съд. Релевирани са трите касационни основания и при условията на алтернативност се иска подсъдимият да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане или наказанието да се определи при основанието по чл. 55 от НК. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: С присъда № 15/07.04.2014 г. по нохд № 283/2013 г. Пернишкият окръжен съд признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 05.01.2013 г. поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лов на дивеч, в нарушение на чл. 65, т. 15 от З. по непредпазливост причинил смъртта на И. Д. П., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години по реда на чл. 66 от НК. С атакуваното решение Софийският апелативен съд намалил наказанието на шест месеца лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част. Оплакването в касационната жалба, че авторството на подсъдимия не е доказано по несъмнен начин, не може да бъде споделено. Софийският апелативен съд е направил собствен анализ на събраните по делото доказателства и след като ги е оценил добросъвестно и в съвкупност помежду им е мотивирал становището си за безспорна установеност на фактическата обстановка, възприета от първата инстанция. Дал е убедителен отговор на направените пред него възражения по отношение на експертните заключения, които отново се правят и в касационната жалба. Върховният касационен съд също не счита, че комплексната експертиза /протокол 298/ използва неясни критерии и не дава отговор на съществени за правилното решаване на делото въпроси. В съобразителната част на експертното изследване и в съдебно заседание, вещите лица подробно са отговорили на всички зададени им въпроси, включително на въпроса защо приемат, че фаталният изстрел е произведен именно от подсъдимия К., а не от св. Г. Г. В обосноваване на отговорите си експертите са ползвали протоколите за оглед на местопроизшествието, протокола за оглед на трупа на глигана, СМЕ на трупа на пострадалия, както и заключението на комплексната експертиза /протокол 13/, направила физикохимични и балистични изследвания на оръжията на всички участници в лова, които са възпроизвели изстрели по животното и на всички гилзи, иззети от местата, на които са били ловците. Правилен е изводът на въззивната инстанция, че коментираната експертиза се базира на установени по делото обстоятелства, проверени и чрез експериментална стрелба, поради което няма никакво основание за съмнения в обосноваността и правилността на експертното заключение. При приетите за установени факти, материалният закон е приложен правилно, като касационният състав не счита, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Няма спор, че ловът на дивеч е дейност, правно регламентирана със Закона за лова и опазването на дивеча и представлява източник на повишена опасност. В закона са въведени редица изисквания за упражняването на тази дейност, като в чл. 65, т. 15 изрично е указано какви боеприпаси имат право да ползват ловците при групов лов на дива свиня с гладкоцевно оръжие - боеприпаси тип "куршум" и сачми с диаметър до 6 мм. Това не е случайно, защото при груповия лов участват повече ловци и поради това съществува по-голяма опасност от взаимно нараняване. Жалбоподателят не е могъл да предвиди, че пострадалият ще се премести от определената му пусия, но съставомерният резултат не се дължи само на това негово поведение. Подсъдимият не е имал право да използва различни от указаните в закона боеприпаси и поради дългогодишния си опит като ловец е имал познания за пораженията, които те нанасят при нараняване. Затова съдът правилно е приел, че К. е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, като сам се е поставил в невъзможност да ги предотврати. Върховният касационен съд намира, че съдът правилно е индивидуализирал наказанието, ръководейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК. Съобразени са всички смекчаващи вината на К. обстоятелства, включително съпричиняването от страна на пострадалия. Софийският апелативен съд е изложил убедителна аргументация за отсъствието на обстоятелства, които да са многобройни или изключителни по своя характер и правилно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основания чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение